Емоционален проблем

  • 4 624
  • 32
Здравейте. Искам да споделя. На 25 г. съм. Имам чувството, че цял живот съм сама и си тая някаква болка в себе си . Семейството ми е до мен и ме подркрепя напълно, но нямам предвид това. Почти нямам приятели, а като приятел съм много всеотдайна и давам всичко за другите но повечето не го оценяват и в последствие се случва нещо, караме се и спираме да общуваме. Нямам и не съм имала гадже, а мога да бъда напълно вярна и изключително обичаща човека до мен. Не съм грозна, малко съм затворена но пък с мен може да се говори на всякакви теми. А много искам да създам пълноценна връзка и да имам деца. Много съм емоционална и когато ми се случи нещо го приемам на много дълбоко и емоциите много ми пречат на разума. Примерно, когато ми се случи нещо и после не мога да седна да се занимавам с друго, не мога една книга да прочета, всичко от вътре ми трепери. Иначе си харесвам работата, разбирам се с колегите обаче почти нямам свободно време за други хобита и интереси.  Моля ви, помогнете ми, как да преодоея това.. .Как да се срещна с хора с които да станат приятели.Как да си освободя съзнанието, защото вече започва да ми пречи да се развивам, а бих искала да запиша курс по испански но не мога да се фокусирам в изучаването на езика, защото мисля все за нещо друго и нещо отвърте все ми трепти в някоя посока. И най-вече как да срещна човека до себе си?
Виж целия пост
# 1
Може би да се пооткъснеш от семейството, да живееш самостоятелно?
Виж целия пост
# 2
Живея със съквартирантка
Виж целия пост
# 3
Първо си смени ника с нещо по позитивно. Второ мисли позитивно и в кофти ситуации , насила ако трябва.
Виж целия пост
# 4
Насилственото позитивно мислене депресира хората още повече. Писано е много по темата от психолози дори.
Виж целия пост
# 5
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.
Виж целия пост
# 6
Чувстваш ли се супер глупава?
Виж целия пост
# 7
Силно изразен интроверт с високи нива на невротизъм - приемете се каквато сте, няма как да се промените.

За добро или за лошо - такъв характер сте, такава личност.

Ако успеете да се приемете каквато сте, това ще облекчи малко вътрешното напрежение.

От там насетне правете това, което имате желание, като полагате малко повече усилия да приемате или дори да инициирате социални ситуации. Напр. много често колеги се сприятеляват и прекарват време заедно и извън офиса. Често има и организирани от фирмата мероприятия, на които си проличава кой с кого се сработва.

Не търсете интимна връзка на всяка цена, търсете всякакви социални контакти, подходящият човек ще се появи, няма страшно. Или пък неподходящият ще се появи - и от такива имаме нужда.

Виждам, че пишете грамотно и адекватно, общувате също адекватно, няма да имате проблеми да се впишете в една компания, просто не се опитвайте да бъдете нещо различно от това, което сте, отвъд преодоляването на съпротивата към социални ситуации - казано по-простичко - когато Ви поканят някъде, идете, дори да не Ви се ходи. В началото може да се наложи и да се самопоканите дискретно, ако вече не Ви канят. Потърсете си компания за курса по испански, има безброй трикове човек да стане по-социален, ако твърдо го решите - ще ги откриете/измислите.

И не се отчайвайте, ако върви тромаво всичко, с рутината ще се отпускате все повече и повече.

Приятели са хора, които са ни симпатични, можем да се отпуснем с тях, общуваме интензивно, дори не винаги да е позитивно общуването, но в крайна сметка имаме потребност от контакта с тях, разчитаме на тях, често ни е добре заедно.

Горното е добра предпоставка и за една връзка, макар че там винаги има и нещо повече. Но това "повече" не може да се насили или да се предизвика целенасочено. Идва от само себе си при подходящите условия.

Успех, не се отчайвайте, не се тревожете, ще се наредят нещата Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Не търси нищо и никого. Успокой се! Кажи си, че ще дойде ден, в който ще срещнеш НЕГО, твоята половинка. Ти сега си изградила определени очаквания - да си намериш мъж, да имаш деца, приятели и други такива идилични картинки.Не, спри с това.Спокойно.Живей си живота,радвай се на слънцето,небето, пълнолунието и такива неща Simple Smile съвсем обикновени и носещи душевно спокойствие.Когато спреш да очакваш всичко се нарежда!
Виж целия пост
# 9
Здравейте. Искам да споделя. На 25 г. съм. Имам чувството, че цял живот съм сама и си тая някаква болка в себе си . Семейството ми е до мен и ме подркрепя напълно, но нямам предвид това. Почти нямам приятели, а като приятел съм много всеотдайна и давам всичко за другите но повечето не го оценяват и в последствие се случва нещо, караме се и спираме да общуваме. Нямам и не съм имала гадже, а мога да бъда напълно вярна и изключително обичаща човека до мен. Не съм грозна, малко съм затворена но пък с мен може да се говори на всякакви теми. А много искам да създам пълноценна връзка и да имам деца. Много съм емоционална и когато ми се случи нещо го приемам на много дълбоко и емоциите много ми пречат на разума. Примерно, когато ми се случи нещо и после не мога да седна да се занимавам с друго, не мога една книга да прочета, всичко от вътре ми трепери. Иначе си харесвам работата, разбирам се с колегите обаче почти нямам свободно време за други хобита и интереси.  Моля ви, помогнете ми, как да преодоея това.. .Как да се срещна с хора с които да станат приятели.Как да си освободя съзнанието, защото вече започва да ми пречи да се развивам, а бих искала да запиша курс по испански но не мога да се фокусирам в изучаването на езика, защото мисля все за нещо друго и нещо отвърте все ми трепти в някоя посока. И най-вече как да срещна човека до себе си?
И тук ще го напиша- научи се да обичаш себе си (това е в основата на всички проблеми в човешките взаимоотношения). На няколко места в поста си загатваш за липсата на тази любов.
Виж целия пост
# 10
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.

Това специално е вярно. Ти как точно я виждаш тази - мисли позитивно?
Виж целия пост
# 11
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.

Това специално е вярно. Ти как точно я виждаш тази - мисли позитивно?


Нямала приятели , по добре така от енергийни вампири които само те натоварват и използват.
Нямала гадже , да си сам е по добре отколкото с грешният човек.
Казва че не е грозна , значи ако поиска секс винаги може да си уреди без излишни обвързвания и драми.
Виж целия пост
# 12
След 40 е да, но на 25...
Виж целия пост
# 13
колкото и да нямаш време, все можеш да намериш нещо което те успокоява - това е най важното, когато се чувстваш зле. трябва да е нещо, което те разсейва и не се фокусираш върху проблема. и аз бях нещо подобно на твоята възраст, с времето нещата се уталожиха. вече не обръщам толкова внимание на дребни неща и на проблеми. всичко отминава и с времето човек се променя и израства.

ако искаш потърси и помощ от психоаналитик примерно. хубаво е че близките ти те подкрепят, но те не могат да знаят как се чувстваш в даден момент и може и да влошават нещата понякога.

Виж целия пост
# 14
На мен ми е интересно, след всички теми, които си публикувала по този въпрос, в крайна сметка вслуша ли се в нечий съвет, отиде ли на психолог?
Щом нито един съвет не ти е бил полезен, може би наистина е време да потърсиш професионална помощ.

Приятели не се правят насила, няма точна формула за тези неща. Това са хора, които срещаш случайно и започвате да градите връзка, а ако ти на 25 години нямаш нито един човек до себе си... явно нещо не правиш както трябва.

Ако 24/7 излъчваш този негативизъм, нормално е хората да бягат от теб или да се стига до конфликти. Нормално е да помогнем на някой в нужда, но никой не може да се справи с вечен мрънкач, все пак хората искат и някакви позитивни емоции, някой и на тях да помогне, ако имат нужда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия