Как детето да не стане глезено?

  • 9 833
  • 106
# 75 24 ян. 2019, 18:01 ч.
За мнение питам, когато ситуацията позволява и има опции. Има моменти, когато не мога да се съобразя с неговото мнение, опитвам се да обясня защо. Разбрал, недоразбрал, налага се да се случи, както казвам аз.
Целувки и прегръдки - да, макар и не постоянно, защото самата аз не съм от най-експресивните хора. За мен е в рамките на нормалното - когато се разделяме, когато се прибира, когато четем заедно, когато го приспивам и т.н.
Виж целия пост
# 76 24 ян. 2019, 18:04 ч.
Аз и с двете си деца съм така - много любов и целувки получават, такъв човек съм просто. Ние също сме винаги четиримата, понякога се съобразявам с желанията на децата, понякога не, но стигаме до консенсус. Тръшкане от големия (6г.) отдавна няма, той знае, че това е неприемливо. Малкото е във вихъра на бебешкия пубертет, но сравнение с този на брат му, направо ми се вижда едно голямо нищо. Минава му за минути и не ми пречи Trollface ..
Виж целия пост
# 77 24 ян. 2019, 20:31 ч.
Искам да помоля за съвет (не ме нападайте)
Малкият е на 3 и когато получи отказ и не е на неговото, ни посяга и става агресивен и унищожителен. В началото реагирахме остро, карахме му се, спирахме играта, пошляпване през ръцете, но той ставаше още по- нападателен. После смених тактиката, започнахме да се правим, че много ни боли, да плачем и тн. Без ефект. После, след всяко посягане, тихо и кротко обяснявахме, че така не се прави, че мама и тати не се удрят, че ако е ядосан може просто да го каже, без да удря, също така го наказваме, като му забраняваме нещо любимо...  сега сме на тази тактитка, за сега без успех, но ще продължа.
Приемам още съвети, защото вече ме е срам от познати и приятели, които в такива моменти ни гледат доста осъдително, че не можем да се справим с тригодишен хлапак.
Виж целия пост
# 78 24 ян. 2019, 20:34 ч.
И моето дете ни удря, рядко но се случва (2г.). Аз го наказвам като го гоня в друга стая с надзидателен тон. Не знам дали има ефект, защото го прави рядко и не мога да преценя. Но той разбира защо го правя и заминава с рев оттатък, т.е. посланието стига до него. При нас удрянето не е при отказ, по-скоро от глезене (прави го като изгася лампата за да спи). При отказ използва доброто старо тръшкане и хвърляне на предмети.
Виж целия пост
# 79 24 ян. 2019, 20:37 ч.
И аз съм го наказвала така, понякога отива, поплаква 5мин и започва да прави бели из стаята, друг път отказва и започва един истеричен рев с блъскане и хвърляне на всичко,което му попадне
Виж целия пост
# 80 24 ян. 2019, 21:01 ч.
В някакъв момент и моят син мина през такъв период, даже го бях забравила. Обясняваш, че така не се прави до припадък. И после се опитваш да го разконцентрираш. Не го превръщай в световен проблем, само обяснявай до посиняване. В някакъв момент ще престане, период като с тръшкането е.
Виж целия пост
# 81 24 ян. 2019, 22:26 ч.
Моят син преди трошеше, а сега прави подли номера. Примерно да скрие нещо мое.
Виж целия пост
# 82 24 ян. 2019, 22:32 ч.
Моят постоянно иска да подражава на големите, естествено не може да се справи с това и след като го установи, изпада в ярост.
Примерно, кара ме да оцветяваме или да рисуваме. Винаги задрасква това, което съм оцветила или нарисувала, след което къса и смачква листа.
Виж целия пост
# 83 24 ян. 2019, 22:34 ч.
Моята дъщеря посягаше в периода 1 - 2 години, а тогава тактиките са едни, при по - големи деца - други, та няма да съм много полезна със съвет. Ние също първо пробвахме да говорим, че не се прави така (на 1 годишно дете!?!), да прекъсваме играта, да казваме строго "НЕ", но нямаше ефект, тя се забавляваше. Няколко пъти плясване през ръката помогна и спря да го прави. Но тя примерно никога не е посягала на друго дете, просто не е агресивна, в този смисъл.
Иначе сега вече когато разбирам постигам всичко чрез ултиматоми и лишаване от любими неща. Неприятно ми е, че трябва да действаме по този начин, но друг работещ засега не сме открили. Примерно трябва да си изпие лекарството, а тя отказва. Винаги напомням, че след малко тя ще поиска нещо от мен, както и предлагам награда (в някои случаи) ако го направи. Ако не подейства, я оставям и точно до 10 мин. пристига с някакво желание (да играем, рисуваме, да й пусна клипчета, да дам желирано мече и какво ли не) и казвам, че ще го изпълня след като изпие лекарството. Има известна доза протест и тръшкане, но накрая става каквото съм казала. Не казвам, че методите ни са правилни, просто споделям кое е единственото, което действа при моето дете конкретно.

VickyTaylor, в такъв случай отказвам да рисувам повече. След като обещае, че няма да драска и къса листа ми тогава сядам. При нас действа.
Виж целия пост
# 84 25 ян. 2019, 00:36 ч.
Минаваме през едно и също със всеки скок в растежа. За първи път се сблъскахме с пълната сила на тръшкането, удрянето и т.н. (пълна програма) когато беше на годинка. Периодично минаваме през същото, с хубавия жокер че всеки път различен подход върши работа.
Разсейването при нас никога не е работело - от много рано установихме, че не забравя.
Всякакъв вид агресия - крещене, стрисане и т.н. само ескалират агресията на дребното.
Домашните любимци са манна небесна!!!
По някога е добре човек да даде малко на задна, и двете страни да поемат малко въздух. Не винаги, но когато сработи е като магия.
Виж целия пост
# 85 26 ян. 2019, 13:08 ч.
Скрит текст:
Цитат на: peten в чт, 24 яну 2019, 17:48
Искам да попитам тук присъстващите дами, дали някоя прилага нашия метод за възпитание.В къщи постоянно се чува "обичам те",плющят целувки непрекъснато,изобщо само любов има в стаите ни.Така възпитаваме и сина ни.Непрекъснато чува,че го обичаме,че ние се обичаме с мъжа ми.Целуваме се много често.В нашето семейство,синът ни също има думата.Той е член на семейството и съответно като такъв има право на глас.Разбира се се съобразяваме и с неговото желание,когато можем.Например-ще излизаме на разходка и го питаме къде иска днес да отидем.В парка да кара колело,по центъра на детска площадка или някъде другаде.За нас няма значение къде ще отидем,дали ще е в парка или на детска площадка по-близо,нали сме си заедно.Или в дъждовен ден ще ходим на детски кът,допитваме се до неговото мнение в кой да отидем.Ей такива дребни и незначителни неща,за нас маловажни,за него много важни.Или ще ходим до центъра и му казвам,че ще минем първо през аптеката,през магазина да напазарувам и после където той желае.Казва добре и тръгваме.Винаги се съобразяваме с него,знае че има думата и той и знае,че се зачита неговото мнение.Както ние се отнасяме с него,така и той се отнася с нас.С любов,разбиране,кроткост.Тръшкане не е имал никога в репертоара си.Никога не си е бил нарочно главата някъде,и все още не мога да разбера какво може да накара дете да си причинява болка по този начин.На 7 години е.Това е нашето възпитание.Когато го споделих в фейса,много майки се учудиха на този модел на възпитание.Не знам дали е правилен или не,знам само,че имаме много разбрано дете,което тича да ни целува.Вчера на площадката си играха с дете ,което го беше довела баба му.Заболя ни главата от викането и по него.Не тичай,не скачай,не се гонете,не излизайте извън площадката,не в тревата че акат кучета,не в пясък че котки пикаят....Нон стоп забрани и крясъци.Тръгнаха си,защото нервите на бабата не издържаха,а сина ми дойде до мен и ми каза :"Мамо,ти си най-добрата!Не викаш по мен,не ми забраняваш нищо да правя,много съм щастлив,че ти си ме гледаш.Бабите не трябва да гледат деца,много са лоши и забраняващи"Знам че съм кошмара на майките по площадките,защото когато ние сме там,всички деца искат да ходят боси,като моя син,всички искат да играят в пясъка заровени като него..Следват рев и тръшкане защо той може а те не.Е,как да обясниш на 2 годишно това?.Не знам правилно ли е или не,но това е нашият начин.Не искам да врещя истерично нон стоп забрани,които в повечето случаи няма да се чуят и няма да се изпълнят.И не го и правя.Разбира се има граници,но са много далече и досега не се е опитвал да ги стигне.

Не смятам, че единствено изразяването на любов, съгласяването с детето и вземането на неговото мнение за нещата би довело до супер кротко дете. Индивидуално е. Въпрос на дете е.
Аз с моето също винаги съм била мила. Винаги съм я питала за мнението й когато има такъв вариант. Постоянно я гушкам и казвам, че я обичам. Но е много своенравен характер и при нея подобно поведение би довело точно до разглезване - от опит говоря, защото вече почти я разглезих по такъв начин и сега стигнах до етап, в който се налага да съм много строга на моменти, за да не си мисли, че всичко й е позволено. Понякога е кротка и изпълнителна, но друг път е открито предизвикателна. Ако не реагирам на време със съответната строга реакция, после става страшно - стига се до сцени, подобни на описаните в поста на  потребителката VickyTaylor. Случвало ми се е навън хората да ме гледат осъдително, защото съм повишила тон на детето по някакъв повод. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи на мен това, но ето на - падна ми се дете, при което друго не действа.
И шамари съм раздавала когато не ми издържат нервите. Срам ме е от това, защото го смятам за проява на слабост и невъзможност за справяне с детето по друг начин, но не  го крия - случвало се е няколко пъти за 5-годишния й живот. Ефект няма, поне не и положителен. Е, не съм я пребивала от бой. Два-три шамара, обикновено по дупето, но тя се дърпа и понякога докато се дърпа ръката ми е попадала и на друго място.
Майка ми казва, че аз не мога да бия, защото нямам физическа сила. Смешно ми е да го кзва точно тя - с пръст не ме  е докоснала през живота ми. Никога не е била привърженик на физическото наказание, но с моето дете понякога и тя не вижда изход, а е отгледала 3 деца и е била учител цял живот.
Виж целия пост
# 86 26 ян. 2019, 15:58 ч.
Едно на дете на 7 години не може да се сравни с 2, 3 годишно. Не вярвам, че на 2 никога не е проявило воля, различна от вашата. Да и аз не одобрявам постоянното крякане по площадки, но сравнявате кон с кокошка.
Прекрасно е щом се чувствате щастливи, разбира се.
Темата е сякаш да добутаме до 7 годишна възраст.
Виж целия пост
# 87 28 ян. 2019, 14:23 ч.
Наистина, поне до към 2-3година можеш да не се тревожиш точно по този повод. Първо се занимайте с раждането и отглеждане на здраво дете Simple Smile.
Иначе при нас действат "правилата". Пример: "И аз искам да си взема още един десерт, но правилото е, че можем да си вземем само един. Кой ще вземем днес? А утре ще е другия" или пък "Алармата звъни, че е време да се приготвяме за сън. Хайде, бързо да се оправим, за да имаме време да прочетем книжка." - ако ги виждам,че са се заиграли , настройвам след две минути пак да звънни. Като звънне им казвам: "Да тръгваме, че тел. започна да ни се кара." . Като се спазват правилата, като сте постоянни с таткото по повод правилата, после никой даже не се замисля да ги обсъжда. Големия ми син е на 6, малкия на 4. Имахме случай с големия, беше видял в магазина едно дете да се тръшка и му се угоди. Следващия път синът ми се тръшна в Кауфланд на касата, в час пик. Мъжът ми веднага реши да му угоди, за да не ни гледат всички. Стопирах съпруга, държах се супер спокойно и мило с малчо. Излязохме с изтерично дете, но втори такъв момент сме нямали.
Виж целия пост
# 88 28 ян. 2019, 14:38 ч.
Децата са живи същества, нормално е понякога да правят сцени и да се тръшкат. Не е нужно веднага да им се лепва етикет - глезени и да почнем да цъкаме с език, че видиш ли МОИТЕ никога не са го правили това, защото аз съм им втълпила от раждането, че са възпитани и праволинейни. 

Алармата за лягане много ми хареса като идея, ще я изпробвам довечера.
Виж целия пост
# 89 28 ян. 2019, 14:38 ч.
Цитат на: VickyTaylor в чт, 24 яну 2019, 20:31
Искам да помоля за съвет (не ме нападайте)
Малкият е на 3 и когато получи отказ и не е на неговото, ни посяга и става агресивен и унищожителен. В началото реагирахме остро, карахме му се, спирахме играта, пошляпване през ръцете, но той ставаше още по- нападателен. После смених тактиката, започнахме да се правим, че много ни боли, да плачем и тн. Без ефект. После, след всяко посягане, тихо и кротко обяснявахме, че така не се прави, че мама и тати не се удрят, че ако е ядосан може просто да го каже, без да удря, също така го наказваме, като му забраняваме нещо любимо...  сега сме на тази тактитка, за сега без успех, но ще продължа.
Приемам още съвети, защото вече ме е срам от познати и приятели, които в такива моменти ни гледат доста осъдително, че не можем да се справим с тригодишен хлапак.

Имах един такъв случай, с моя син, беше на 3г. Удари ме, аз му казах, че му се сърдя, защото ме е ударил и че не искам  да съм приятел с дете, което ме удря. Приятелите не правят така. И се отдръпнах от него. По-късно ме повика да поиграем, но му отказах, тъй като още му се сърдя за дето ме е ударил и още ме боли. Цунка ми рамото, каза че сега ще ми мине и че няма повече да прави така. Няма ли сме повече този проблем, но го хванах от зародиш. Пробвайте. Всяко дете е различно, трябва да намерите правилната тактика.
Знам, само че не е вариант, да подминавате такива случки или да изпадате в агресия.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало