Дневникът - тема 97 - Да отслабнем всички заедно!

Дали няма да се окажем банда готини мацки на + - 40, които просто не искат да свикнат на едни всъщност нормални килограми

Зависи кой какво приема за нормални килограми. Моите нормални килограми мога да поддържам само с хранителен режим. Ей, на, 3 месеца извън режим и съм доста отгоре. И определено не съм в нормалните си килограми. Има хора, на които им е по-лесно да поддържат здравословно тегло и такива, за които е трудно. Ама то и с отслабването е така.

Сладурка. Аз съм готина мацка на 43,обаче....стотакът нито е лицеприятен,нито здравословен. А чувството ми за хумор полека се пропуква пред кантара

Папурче, извинявай, но не съм ли те срещала в 90-дневната?

Да,преди време и това пробвах

Аз съм 60/168 см.Психологическата ми граница е 60, но същност искам да съм около 55-57 кг., но ....Бих си останала и на 60 само да съм здрава, да имам нормален цикъл и т.н. Сега видях цената на прекаленото чистото хранене. Надявам се скоро всичко да ми се нормализира

Ясно, ами значи това не ти е първа диета и затова е и толкова трудно. това, което вчера и Сиска каза. Когато цял живот си се тъпкал с боклуци и качиш, в един момент като ги спреш, за около 8-10 месеца влизаш в нормална форма, ама като не ти е първо отслабване и е доста по-трудно. Породата гладна и дебела. Гладна в случая аз по-скоро разбирам като ограничена, а не като действително гладна. Ето 4 дни ям само месо. Ми гладна не съм, ограничена обаче - много.

аз мисля че може и повече да се смъкнат, но трябва да се промени ежедневието и не всички грижи да се трупат.
PAPURCHE MEHURCHE започваш с анализа от къде тръгна трупането и го махаш и т.н.

И аз съм само на месо и се побърках, имах ужасен вкус в устата, много тежко ми беше станало и вече грам не ми се ядеше, вчера половин пуешко бутче и днес изядох ред черен шоколад. Прецаках моното, но ми светна, продължавам с месото.

Имам рожден ден средата на април, целта ми е да падна под 65 кг, днес съм 67.8 кг.

Ходя три пъти седмично на народни танци и един път тренировка вкъщи, ще увелича тренировките вкъщи. На танците доста пот се лее.

Съни,едно към едно съм с твоето мнение!И аз съм абсолютно точно така както го описваш!Само с режим мога да поддържам,а за да отслабна си е глад при мен!Ето сега малко да щипна туй онуй встрани и започвам да качвам.

Аз съм си 83,на 1,67 см...Онзи ден мрънках,но и стана ясно че не са паднали от небето  тези килограми и да са се залепили на задникът ми.Качвала съм по килограмче,по половин на месец и така неусетно -хоп,15 кила за 2 години .Обаче сега това бавно сваляне се оказа супер демотивиращо, въпреки че реално погледнато-свалям със същия темп и със който съм ги качила..Ама друго е сега.Някъде на втория-третия месец и мотивацията ми отива на "кино".

Да много е гадно така с мотивацията.Голям зор си е!:(
Аз съм 162 на 64-65кг в момента.Много слабичка и фина се чувствах на 55-54кг.

Но момичета искам нещо да ви кажа много важно което е всъщност в основата на нещата.
Работете над психиката  си.Аз тази зима протетох доста книги,мислих ,преосмислях,бях натрупала около 10-15 книги върху масичката ми и всяка вечер,всеки ден четях и разсъждавах върху нещата.Книгите които съм прочела,ако някой се интересува мога на лични да споделя.Но те са свързани освен с нещата в живота и това което ни вълнува нас в темата-да приемеш себе си и да се обичаш такъв какъвто си.Повярвайте ми ако го направите после много неусетно ще се случат нещата- все едно мотивацията ще извира вътре от вас ,а не отвън някой да ви мотивира.Изпитвала съм го и говоря от личен опит.Сегашните кг които качих и боря в момента при мен се получи заради неприятни събития и чувството че изпускам контрола над живота си.Но знам че след тъмнината винаги изгрява слънце.
Така че дерзайте и работете над себе си!

Аз ви чета от много време и "виртуално" познавам някои от вас вече.

Сиска съм я виждала като е споделяла снимки и е страхона мацка! Не бих свалила и грам повече на нейно място, надявам се да скоро всичките ѝ притеснения да са в миналото.

Папурчето също я помня от 90ДД. С нея преди години свалих до 51 кг и като при Сиска цикълът ми спря. От там ме завъртя животът кофти, депресия, паник атаки, антидепресанти, ИР и ето, пак се налага да отслабвам. Моят проблем е емоционалното хранене. Като не се чувствам добре и щастлива ям безразборно.

Изобщо не искам пак да съм 50 кила, и на 54-5 ще съм доволна. Аз съм нискичка (156) и сегашните 64 кг ми тежат, обаче държа повече да съм здрава. Та момичета, не се вторачвайте в точни числа, хранете се с хубава храна и си пазете здравето.

Килограмите ми засега си стоят същите, даже малко се покачиха покрай ову-то, обаче лицето ми светна (а боря едни подкожни пъпки и белезите, които ми оставят)! Кожата ми е супер и като ми се дояде нещо сладко си гледам лицето и ми се отяжда

То и аз чета книжки, но се оказа, че повечето неща съм ги отметнала, освен килограми и мъдрост съм натрупала
Важна особеност ми е, че се харесвам и обичам, ама се стряскам като се видя на смимки
И ми е важно да си седя в темата, защото поне не качвам, разсея ли се и става олеле- малеле
Не са ми нормални 60кг на 160, на мен си ми тежат, може поне още 5 надолу и не съм си изхвърлила дрехите и за -10
И като чета колко сериозно спортува народа, ами започнах и аз... в добрите дни и по два пъти на ден
Вино още пия...

Добре дошла към Тъмната Страна!
И аз се стряскам като се видя на снимки. Вече по-малко, де...

Сладурка, зависи към коя философия клониш. Да ти кажа, някаква мания е на хората да си затварят очите. Защо да се приемаме каквито сме? Откъде накъде? Аз съм дошла да се развивам, и да имам най-добрия възможен живот според картите, които са ми били дадени.
Ако се приемах каквато бях....ами никога нямаше да стигна до никъде. Инерцията за мен е безумство, не дзен. Знам, че мога, и ще го изкарам навън, нека се вижда.  

Животът е ринг- бой до дупка. И оцелява само силния. А това важи още повече когато станеш майка, и искаш още повече, и още повече. Как ще ти оцелее поколението, ако си слаб, болен и безволев?

Израснала съм с дневника на Марк Аврелий (разнасях го със себе си)- стоицизмът като философия винаги ми е бил близък. Празният екзистенциализъм ми е бил противен от ученическа възраст.  Какъв е смисъла на живота, ако не да го изживееш възможно по най-добър начин?
Откъде накъде да се примиряваме с непримиряемото, питам аз? Нали след малко ще си идем от този свят? Защо да живея по-зле, ако може и по-добре?

Но... Аз не се тръшкам и скубя косите бездействайки. Просто имам план за действие, и кротко си го изпълнявам. Но да кажа, че е все едно....Не е все едно.  

Не знам как звуча, та да поясня, че само споделям мнение. Трудно е, като липсва визуален контакт. Бързам да ида да тичам. Не трябва да пиша във форума, няма време за нищо. Изпуснах повече от 10 дни заради болести, срокове, и зверско недоспиване. И влюбване.
Недоспиването обаче беше заради повръщащи дечурлига, за съжаление.