За компромисите в една двойка

  • 6 810
  • 93
# 15
Светулчице, питаш ни за жертви, не за компромиси. : )
Вторите са нужни на всички ни, първите- излишно потискане на същността, което рано или късно избива.
Виж целия пост
# 16
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
По-скоро това е изключение в днешно време. Повечето мъже, които познавам живеят далеч от майките си и се чуват по празници, колкото да се поздравят.
Виж целия пост
# 17
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
По-скоро това е изключение в днешно време. Повечето мъже, които познавам живеят далеч от майките си и се чуват по празници, колкото да се поздравят.

Твоето обкръжение съм го признала за идеално и безпроблемно. Simple Smile Но, очевидно при другите хора има проблеми и то немалко. Темите тук изобилстват от такива вмешателства и криворазбрани компромиси във вид на заповеди, изнудвания, психо и физически тормоз до постигане на желаното надмощие от страна на мъжете.
Виж целия пост
# 18
И моят мъж не обсъжда с майка му, по-скоро аз съм тази, която като има проблем звъни на маминка. Под проблем, обаче, нямам предвид семеен проблем, а здравословен, примерно. Тя и без това ако ѝ звънна да ѝ се оплача от мъжа ми, ще го защити миличкия Rolling Eyes
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.
Виж целия пост
# 19
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.
Бившият ми😁. И не живеехме заедно!
Виж целия пост
# 20
Не съм от тези, които правят такива огромни жертви за мъж. Правила съм отстъпки, но огромни, кардинални компромиси - не.
За името на детето - аз избрах, уведомих мм и записах в документите, той имаше задачата да реши с каква фамилия да бъде - неговата или образувана от името на свекър ми.
Виж целия пост
# 21
Компромисът е нещо много субективно, погледнато от първо или от трето лице.

Има един набор неща, които са бранене на крехкия ни свят, нещо да не го разбалансира. Само че животът е движение и ако човек много си брани света и стила, се превръща в карикатура. За мен не е чак такъв компромис да разтуря някои неща, с които съм свикнала.

Не е компромис също понякога да се отклониш от пътя си, но после да си постигнеш пак същите цели по заобиколен път.

Компромис за мен е лекарка да вземе мъж тип Динко от Ямбол и да се откаже да работи, за да я контролират. Компромис е да се откаже от образование.

С възрастта все по-малко се боря и отстоявам дреболии. Знам, че ще си взема своето, не мисля на дребно.

Всички действия се усещат или не като компромис според ситуацията и целите, както и според очаквания резултат от компромиса. В първия ми брак имах чувството, че бавничко си умъртвявам душата. А уж физически не бях толкова натоварена, ама нещо много яко ме стягаше чепикът. Сега съм много по-натоварена, жива да ме ожалиш от "компромиси", но съм доволна и нещата вървят.
Виж целия пост
# 22
В нашето семейство мисля, че мъжът ми е този, който прави компромиси или да кажем, че е достатъчно умен, за да приема това, което искам аз. Той изповядва максимата, че доволна ли е жената, всичко в семейството е наред.  Grinning
Виж целия пост
# 23
Твоето обкръжение съм го признала за идеално и безпроблемно. Simple Smile Но, очевидно при другите хора има проблеми и то немалко. Темите тук изобилстват от такива вмешателства и криворазбрани компромиси във вид на заповеди, изнудвания, психо и физически тормоз до постигане на желаното надмощие от страна на мъжете.
Не визирам моето обкръжение, включително от темите тук са ми впечатленията по този въпрос.
Също така не говоря за идеални и безпроблемни семейства, това че мъжете не са залепени до майките си не значи, че всички проблеми са изчерпани.
Не е компромис също понякога да се отклониш от пътя си, но после да си постигнеш пак същите цели по заобиколен път...
Никой не е казал такова нещо. Въпросът е към момента какви са целите. Че преди години пътят е бил друг, няма никакво значение.
Виж целия пост
# 24
Болната ми тема. Аз направих доста сериозен избор за да бъда със съпруга си.Години наред се борех за него и го обичам много. За съжаление винаги съм човека с компромисите. Да, обича ме . Въпреки това ми тежи, защото усещам последиците от собствения си избор.
Виж целия пост
# 25
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.
Бившият ми😁. И не живеехме заедно!

Много жени разбират комуникацията между съпруга и майка му като допитване Simple Smile
Страхът от “намесата” на мама е точно този, който изпитват и от някоя си там - друга(кръшкане, изневяра). Разбира се, че ще споделя с тази, която го изслушва, лошото е, че невинаги това е съпругата, но е обяснимо Simple Smile
Ако мъжът ми общува с майка си само по празници и въобще крайно дистанцирано, бих се замислила относно някои аспекти на избора си.
Виж целия пост
# 26
Повечето хора, които не живеят в едно населено място са така. Чуват се от време на време, как си, добре съм и дотам + разбира се, ако имат нужда от някаква помощ, търсене на лекар, примерно и подобни.

За допитването - ето нещо, с което не бих направила компромис, никога не бих живяла с мъж, който изнася какъвто и да е семеен въпрос извън дома ни, без значение дали става дума за родители, братя/сестри, приятели. Аз също не си позволявам, това са си наши неща и никой друг няма работа в тях.

П.П. Говоря за семейни решения. При случаи на тормоз, малтретиране, зависимости и подобни съм за търсене помощ навън.
Виж целия пост
# 27
В нашето семейство мисля, че мъжът ми е този, който прави компромиси или да кажем, че е достатъчно умен, за да приема това, което искам аз. Той изповядва максимата, че доволна ли е жената, всичко в семейството е наред.  Grinning
Твоето семейство и това на Човечето сте ми пример за хора, изградили близка до идеалната връзка Simple Smile

Сложна работа са ми лично на мен компромисите. Едно време не правех никакви, буквално. Бях на принципа - който иска да е с мен, ще ме приеме такава, каквато съм. И понеже, както казваше майка ми, около мен имаше толкова много мъже, че се спъвах в тях, всеки, който дръзваше да изрази несъгласие биваше заменен. Бившият ми съпруг също пое на плещите си голяма доза от моя инфантилен егоизъм, за жалост.

Години ми отне да проумея, че да обичаш някого означава да го сложиш редом с теб, а не под теб - както правех преди. Сега рядко ми се налага да правя компромиси, тъй като с мъжа ми мислим доста еднакво, но все пак се случва. Той май прави повече.

Общо взето, в мен съжителствуват две жени: първата иска всичко да става така, както тя го ''вижда'', а втората ненавижда точно този контролиращ тип съпруги, които постоянно дишат във вратовете на мъжете си.

Иначе моят не обсъжда нищо от връзката ни с мама, тате, сестра и други роднини. Аз обсъждам с майка ми, но честно казано, не знам защо го правя. Тя по дифолт е на негова страна, и освен да ме издразни, това ''споделяне'' нищо не ми носи.
Виж целия пост
# 28
Правила съм много компромиси през живота си, но след 30 г. брак вече ми е писнало здраво и сега си правя каквото си искам. За важните неща се заинатявам като магаре на мост, а за дреболиите не ми пука изобщо.
Виж целия пост
# 29
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
Не се обиждай, но като чета какво си написала ми се струва, че имаш проблеми със свекървата. newsm78
Моят мъж рядко има мнение сходно с това на майка му, а нейното мнение се взима в предвид при случай, които пряко я касаят. По принцип за важните неща гледаме в една посока и има леки разминавания в мненията ни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия