Петиция за защита на шамарите

Променя. Първо, защото написаното от тях не означава, че прилагат шамари непременно. И второ, защото в единия случай връзката между родители и деца си остава, противоречията се изглаждат и децата си остават при най-близките. Докато във втория случай се съсипват всички.
Няколко пъти питам какво се случва, предвид наличното законодателство и огласяването на случаи на малолетни родилки. И отговор не получавам. Защото реално няма никаква реакция, нито санкции. Та нормално да сметне човек, че и тия ми ти стратегии ще важат само за една част от обществото.

Интересен въпрос. Досега нито веднъж, абсолютно буквално, не съм опирала до шамари, перване, обиди или каквото и да било подобно със сина ми. Не че не съм била вбесена, не че не е имал опити да се втурне на улицата (даже при единия случай буквално го хванах на 15-20 см от колата), не че не ми се е налагало да броя до 100, обратно и пак до 100... Аз също никога не съм била удряна, шамаросвана, первана и всички вариации на това. Така че явно има начини.
Ла Сомбра, откъде е тази информация, че нищо не се предприема срещу малолетните родилки? Последно попаднах на данни за 2016 г., според които към РП има подадени близо 400 сигнала за раждания от момичета под 18 г., като при близо 180 от тях не са заведени досъдебни производства, защото родилките имали навършени 16 г, а при останалите са взети мерки. Цитирам по памет, но горе-долу цифрите бяха такива.

Е кажи ги де. "ЯВНО има начини" не е отговор на интересния, според теб, въпрос. ТИ лично какво направи в тази ситуация? Или просто имаш кротко дете и не си изпадала в подобни?
Аз пък, както писах, съм опирала. И не е нормално някой да се опитва да ме санкционира затова. Плясване през ръката или по дупети не е малтретиране, още по - малко пък повишаване на тон.
А на мъжът ми ако повиша тон какво следва? Щото и това ми се е случвало по време на спор когато има склоността да чува само каквото му изнася, или когато трябва да му кажа нещо важно и се опитвам да надвикам детето, което пищи, от радост или по друга причина, с пълно гърло? Сега да не излезе, че и той е подложен на домашно насилие и да дойде бякой благодетел да го спасява
При толкова сериозни проблеми, до това да опрем...

Добре де, колко е трудно да се разбере, че има разлика между:
1. Инцидентно шляпване в момент на голям афект, най-често след непосредствена опасност за детето (моята дъщеря също получи шамар след изскачане на улицата и след 2000 "не"-та и обяснения и не, не съжалявам).
2. Класическото добро старо шамарено възпитание, когато получаваш дърпане на ухото за двойка и няколко плесника при беля -  което, без да му фен, не е повредило особено много поколенията преди нашите деца.
3. Перманентно физическо и психическо насилие, малтретиране и мачкане на детето.
Щото според мен единствено в третия случай може и трябва да се стига до принудителни мерки, вкл. така обичаното в Норвегия "извеждане" на децата. Дори и шамарите по т. 2, извинете, ама са 100 пъти за предпочитане пред приемното семейство.

Ами явно е трудно да се схване разликата. А да смяташ, че за едно дете ще е по - добре да бъде в институция или приемно семейство отколкото вкъщи, където има риск майка му някога да му повиши тон или да го плясне по дупето когато прави поредната 367 - ма дивотия за деня с опастност за здравето и живота, е...меко казано малоумно.
Не съм чела петицията и нямам намерение, но ако може някой да каже какви точно ще са мерките за борба с "насилието", че ми е особено интересно?

Най-пресните данни са ми от тазгодишното новогодишно бебе по нашенско - майка му е на 15. Засега не виждам реакции, след като за раждането му медиите възторжено съобщиха многократно.
Интересува ме при колко от споменатите от теб сигнали има реални последствия и наказания. И защо това продължава.
Разлика има, значителна. За някои обаче това не е важно и се правят, че не я виждат. Излиза, че защита на детето е да го отделиш насила от близките му заради инцидентен шамар или повишаване на тон. Пък как се чувства то и дали иска - не е важно.

Обясняваш, че там минават коли, колко ще боли, ако колата го удари колата, даваш за пример като е паднало преди ... дни как го е боляло и е плакало и че като излезе на пътя ще го боли повече... Повтарях, и пак, и пак.... Като обясниш нормално, с по-прости думи, влиза нещо в главата.

И да, за мен и плясването е насилие. Ако мъжът ми ме плесне по ръката (например), определено го считам за насилие.

Т.е. понеже не правят другото, да не правят и това? За мен нещата нямат връзка. Това, което се обсъжда сега е нещо задължително, както и другото. Много закъсняха, но по-добре късно, отколкото никога. А ако някой иска да пляска шамари, да ходи в страна, в която е разрешено. Ако не го прави, няма от какво да с притеснява.

Не се връзвай на такива приказки. То като през комунизма стана - колко лошо е в другите страни и как им взимат децата. Нямате ли близки навън, за да ви кажат как е в действителност?

Нещата имат голяма връзка. Да, след като не искат да прилагат законодателство, което достатъчно добре е определило кое как, и се правят, че няма основа, върху която да се стъпи, та затова дай да правим стратегии, напъните и целите им олекват. Достатъчно е да се направи така, че да се спазва законодателството и да се коригира или допълни там, където е необходимо. Тия лакърдии в разните стратегии да ги разтягат, когато нещата не се получават с първото. Аз няма от какво да се притеснявам - едното ми дете е пълнолетно, другото ще стане след 3 години, живот и здраве. Далеч не са много тези, обичащи да пляскат шамари, както се опитват да го изкарат.
А що се отнася до другите държави - ако ти приемаш примерно, че Барневерн е нещо нормално, аз не го приемам така. Защото се започва уж от защита от насилие, стига се до инцидентните шамари, после покрай шамарите се намесва и повишаването на тон, накрая става така, че родителят за всичко е виновен и все заслужава да му вземат детето.
Мислите, че в други "цивилизовани" страни не бият децата ли? В грешка сте.

Напълно е възможно и там да има насилие върху деца, да. Но силно се съмнявам, че там се гледа толкова благосклонно на него както тук. Дори тази тема е доказателство. Чета абсурд като "инцидентното насилие не е насилие" и се чудя ако това твърдение се приложи от мъж към жена, как би реагирала въпросната жена. Защото съм чела мъже – насилници, според които шамарите върху жените им били с възпитателна цел.
И едните, и другите възпитателно шамаросват физически по-слаби от тях.

"Там" не е някаква обетована земя, в която всичко е наред, насилието е изкоренено и гледат лошо на него. Напротив, и там живеят хора, и там се вършат престъпления, и там нещата не са цветя и рози. Само дето в много случаи заради подобни стратегии и намеси гледат, ако удрят шамар, да не ги вижда никой. За мен пък сериозна форма на насилие е да изведеш детето от семейството и да го дадеш на непознати, сякаш е домашен любимец. Изключвам случаите на доказано сериозно и системно психическо и физическо насилие, наркомания, проституция и прочие несъвместими с нормалния живот и усещания на детето извращения.

А за мен майката, шамаросваща възпитателно детето си с нищо не е по-добра от мъжът, шамаросващ възпитателно жена си. Инцидентно или не.

Като отида в друга държава, ще се интересувам от техните закони.
Накратко, искам в нашата да има закон, който да защитава децата от физически и психически тормоз. Който както иска да го разбира.

milenaka, нищо общо няма мъжът ти да те плесне по ръката и да плеснеш 2 годишно. С голям човек можеш да се разбереш с думи, а ако не можеш никой не те е вързал при него.
Аз дъщеря ми съм я пляскала по ръката когато беше на 1,5 години и ни удряше и се смееше. Обяснявах, говорих, оставях я и спирах играта, правехме се, че ни боли и т.н. ама то си е бебе, не разбира достатъчно, стана й навик да ни удря. Ами утре ще отиде и ще удари някое дете на площадката или в ДГ...е, след поредния нейн "удар" я пляснах по ръката и аз. Наложи ми се да го направя само още веднъж и проблема се реши окончателно. НИКОГА не е посягала на дете, за разликата от повечето деца около нас! Просто видя, че не е хубаво и разбра какво следва и до там.
Също съм я плесвала когато на масата нарочно си размахва вилицата пред очите ми. Казвам един, два, три пъти, моля я да слезе от масата, взимам вилицата, тя отива и си взима нова (на 2.5 години) е няма да я плесна ли?!
Та така, при някои деца в определан възраст друго не действа. Едва ли някой нормален родител изгаря от желание да си удря детето и не пробва първо с добро и с думи.
А това, че си видял на улицата някой да плясне дете по дупето съвсем не означава, че го малтретира, все пак не си у тях и не знаеш какво се случва.
Не се сърди, човече, ти лично удряла ли си някога детето си когато е било на 2 - 3 години? Защото преди си писала, че си го правила. Това насилие ли е според теб?
Защото и аз съм ЗА да се спре насилието над деца! Въпроса е да се дефинира какво точно е то и къде е границата!

Я влезе, я не. И другият път може да не си достатъчно пъргава да го спреш. Виж какво стана с това момченце в болницата във Варна... А животът на детето ми е прекалено важен за да експериментирам.

Що се отнася до това дали е насилие или не, наскоро си говорихме и тя сподели, че никога не е пляскана. Припомнихме и два случая и та изобщо не ги помнеше. Толкова за доживотната травма от това "насилие" в много ранна възраст.