Порастнали сираци и тежко детство

  • 5 278
  • 26
# 15
Много сте интересни, направо отрекохте всички групи за взаимопомощ. А ползата от тях е доказана.
За съжаление в България няма развита такава мрежа, или почти няма. Ако говориш английски мога да пробвам да ти намеря някакви подкасти, групи и т.н.
Много правилно изказване, да говоря английски и май наистина се обърках много с бг форум.Много сме назад с мисленето и затова сме на този ред.Като имаш болка, я по добре си мълчи, че видиш ли тя ще си изчезне някой ден или вместо разбиране, хората дават акъли, съвети, в случая ненужни и непоискани.

Има теми, в които искренно съжалявам, че съм загубила мигове от живота си да пиша.  Тази е такава.

С 3 изречения, от човек, който ви съчувства успяхте да ме превърнете в някой, който не ви симпатизира.

Макар и непоискан съвет си позволявам да ви го дам - борете се не с призраци от миналото, а с емоции, които старателно разпалвате и поддържате в себе си СЕГА.
Виж целия пост
# 16
Има много книги, писани за хора с дисфункционални семейства. Има и теория за минали животи, която носи утеха.

Бихте ли ми написали заглавия и автори на книги на тази тематика, които Вие сте прочела и харесвате?Благодаря.
Виж целия пост
# 17
Групите за взаимопомощ в интернет наистина не са за подценяване. Препоръчвам ги силно. След раздялата с бившия ми точно те ме вдигнаха на крака като ми показаха, че не съм само аз... а че има още много жени с моята съдба. Безумно е да търсиш подкрепа и разбиране от хора, които никога не са се сблъсквали с проблемите ти - едно на ръка, че няма да те разберат, ами могат и да почнат да те съдят, обиждат и каквото ти дойде на ум (както на мен ми се случи с форума тук).
Виж целия пост
# 18
Има много книги, писани за хора с дисфункционални семейства. Има и теория за минали животи, която носи утеха.

Бихте ли ми написали заглавия и автори на книги на тази тематика, които Вие сте прочела и харесвате?Благодаря.

Здравейте! По темата за дисфункционалните семейства за мен най-добра е Робин Норууд. Тя е психолог, който започва да описва проблемите на своите пациентки и приятелки и вижда общото между тях - те са от семейства, в които ролите са строго определени и често децата, освен, че не са оставени да бъдат себе си, са третирани като възрастни. При момичетата това се изразява в различни зависимости и най-вече в участие във връзки със студени и проблемни мъже, които ги нараняват емоционлно и физически, но те те не могат да се откажат от тях. Книгата, в която са разгледани тези проблеми, се казва 'Жените, които обичат прекалено силно', а на български е издадена като 'Параноя на страстта'.

В следващата книга 'Защо на мен? Защо това? Това сега?'отговаря на въпроса защо се раждаме в такива семейства, засягайки теорията за прераждането. Самата Р.Норууд написва тази втора книга след седем години, в които не практикува и живее самотно, след неуспешен брак и тежка болест.

Други автори на тема прераждане са Майкъл Нютън и Мира Кели. Всъщност Мира е българка, която заминава да учи в Америка, става успешен адвокат, но нелечима болест я подтиква да търси причината и така стига до регресия, а после самата става регресионист и то доста успешен и известен.
Виж целия пост
# 19
Групите за взаимопомощ в интернет наистина не са за подценяване. Препоръчвам ги силно. След раздялата с бившия ми точно те ме вдигнаха на крака като ми показаха, че не съм само аз... а че има още много жени с моята съдба.
Ахам. И като видиш как те са се справили, но не от позицията на Виж ме Аз мога и Съм велик, това мотивира и лека полека попиваш. Не става от една тема във форум, в която 90% от отговорите са колко си зле.
Виж целия пост
# 20
Аз мисля, че авторката малко прекалява. В живота не всеки се е родил със сребърна лъжица в устата. Все пак от сиропиталище да стигнеш до завършванене на образование в чужбини .. еми, значи не е глупава. Убеден съм, че не е лесно но си има и позитиви това да си сирак:

1. Няма да погребваш родители
2. Няма да плащаш за старите ти болни родители и да ги гледаш как се мъчет с години
3. Може да се правиш на жертва цял живот, без реално да взимаш живота си в ръце

ПС: Ако се чувства сама и ти е гадно - отиди на психолог. Вероятно имаш някакво психично разстройство или депресия. Тези неща се оправят.
Виж целия пост
# 21
Аз мисля, че авторката малко прекалява. В живота не всеки се е родил със сребърна лъжица в устата. Все пак от сиропиталище да стигнеш до завършванене на образование в чужбини .. еми, значи не е глупава. Убеден съм, че не е лесно но си има и позитиви това да си сирак:

1. Няма да погребваш родители
2. Няма да плащаш за старите ти болни родители и да ги гледаш как се мъчет с години
3. Може да се правиш на жертва цял живот, без реално да взимаш живота си в ръце

ПС: Ако се чувства сама и ти е гадно - отиди на психолог. Вероятно имаш някакво психично разстройство или депресия. Тези неща се оправят.
Изумена съм колко ограничен ум имате. " Прекрасни " плюсове в полза на сираците.
Към авторката- споделянето лекува душата, но споделяне с човек, който е минал през твоя път. Потърси в други форуми близки по съдба. Кой е казал, че само ще страдате по миналото ? Това ще е временен период, после ще имате общи интереси, общи смешки. Аз така открих най- добрата си приятелка Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Прекрасни или ужасни в думите на dnes_sum има истина. Дес е права - докато се жалим какви гадости сме изтърпели не виждаме, други, които ще ни бъдат спествени.


Въпрос на гледна точка и проекция на мирогледа е и всеки който се опита да даде малко по-положителна такава в темата бива изкаран звяр, който видиш ли не разбира нищо.

Виж целия пост
# 23
Много сте интересни, направо отрекохте всички групи за взаимопомощ. А ползата от тях е доказана.
За съжаление в България няма развита такава мрежа, или почти няма. Ако говориш английски мога да пробвам да ти намеря някакви подкасти, групи и т.н.
Много правилно изказване, да говоря английски и май наистина се обърках много с бг форум.Много сме назад с мисленето и затова сме на този ред.Като имаш болка, я по добре си мълчи, че видиш ли тя ще си изчезне някой ден или вместо разбиране, хората дават акъли, съвети, в случая ненужни и непоискани.

Има теми, в които искренно съжалявам, че съм загубила мигове от живота си да пиша.  Тази е такава.

С 3 изречения, от човек, който ви съчувства успяхте да ме превърнете в някой, който не ви симпатизира.

Макар и непоискан съвет си позволявам да ви го дам - борете се не с призраци от миналото, а с емоции, които старателно разпалвате и поддържате в себе си СЕГА.
Не търся симпатия или мнения или съвети.Ясно написах какво бих желала, защо се опитвате да ми давате неща, които не търся и както казахте губите си времето с писане на мемоари.Не желая да съм груба, работата със себе си си я върша, но аз най-добре знам от какво имам нужда, а то е контакт с хора преживяли същото.Хубаво е да знаеш, че не си сам и то без някой да се опитва да ти сава акъл.Истината е че няма никога тази болка да изчезне, не може и да си изтриеш миналото, но с времето просто се научаваш да я потискаш и да живееш с нея.Който го е преживял, ще ме разбере, затова хора, които имат семейства да не пишат.Благодаря!
Виж целия пост
# 24
...
Не търся симпатия или мнения или съвети.Ясно написах какво бих желала, защо се опитвате да ми давате неща, които не търся и както казахте губите си времето с писане на мемоари.Не желая да съм груба, работата със себе си си я върша, но аз най-добре знам от какво имам нужда, а то е контакт с хора преживяли същото.Хубаво е да знаеш, че не си сам и то без някой да се опитва да ти сава акъл.Истината е че няма никога тази болка да изчезне, не може и да си изтриеш миналото, но с времето просто се научаваш да я потискаш и да живееш с нея.Който го е преживял, ще ме разбере, затова хора, които имат семейства да не пишат.Благодаря!
Силве, в момента, в който почина майка ми, баща ми се пропи...Не, няма да си разказвам юношеството, ще напиша само едно: болката не я подтискаш, а просто се научаваш да живееш с нея и продължаваш напред. Ако я "подтискаш", тя ще избие. Можеш да позволиш да те смаже, а може да почерпиш сила от нея. Ти избираш.
Виж целия пост
# 25
Трудното детство със сигурност не е лесно, но си има и своите ползи изгражда те като човек и личност Simple Smile само напред и нагоре
Виж целия пост
# 26
И аз мисля като Шарки! Ако човек осъзнава, че иска нещо да направи, полага всички усилия да се случи, а не губи енергия да обвинява кой и защо му е попречил, а да не говорим, че не го е подкрепил. Това са само оправдания и насочване в грешната посока на отговорността, че нещо не е станало. От това само губи човека, който обвинява. Никога не е късно и за семейство, а и за деца, макар и осиновени. Бих посъветвала насочване на енергията към случването на нещата, а не към жалби за неслучените неща и за вините на хората.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия