Как сте със собствените си майки?

Моята е невероятно съкровище и страшно ми помага. Много си я обичкам. Не се е променила негативно,а напротив станала е по-любвеовилна,защото преди бе определено по-строга!Малката ми госпожица  много обича да се гледкат с маминка.

И моята майка е невероятна.Такова нещо като критическа при нея не съществува.
Страшно много я обичам
Мога да съм само благодарна,че имам такава майка.
Мамо, обичам те 

    Слава Богу майка ми не се е променила много откакто влезе в критическата! Станала е малко по-нервна или е по-правилно да кажа, че просто вече не се прикрива когато и е нервно, но с внучетата винаги е била много мила и внимателна! Дори мога да кажа че откакто влезе в критическата се разбираме по-добре  ! Единствения човек с когото се чепка постоянно е татко, но той има тежък характер и понякога е труден за понасяне  !

  И аз така.  Но във връзка с темата си мисля,че е нормално хората да се променят...особено с възрастта!

Моята майка е най-веселият и оптимистичен човек който познавам, не че животът и е бил лек-напротив, явно е въпрос на характер и мироглед.....
Благодаря на господ че я имам , да е жива и здрава.
Тя ми оказва най - голяма подкрепа в трудни моменти.!

Не мисля, 4е проблемът е в менопаузата, по-скоро е неЩо много по-дълбоко и ако не се осъЩествява диалог, трудно може да се разбере какво кара въпросните майки да се променят тотално.

Обожавам майка си, тя е най-добрият 4овек, който познавам: много интелигентна, много такти4на и много умерена и дискретна в отноШението си към деца, зет, снаха и внуци. Наистина крити4еската е един много труден период и знам, 4е я измъ4ва, но тя никога не е рзтоварвала проблемите си на наШ гръб.

Много е важно, както по-горе пиШе Лени, да не се съжителства заедно, заЩото всеки има нужда от ли4но пространство. Така отноШенията се запазват страхотни, градени в/у оби4 и взаимно уважение.

Въпреки 4е живеем дале4, говорим с 4асове по телефона и се стремим да се виждаме при всяка възможност. Тя винаги ме подкрепя и ми вдъхва кураж. а аз се стремя да и отвръЩам по съЩия на4ин.

Да са ни живи и здрави милите май4ици 

Не мога да опиша майка си само с две-три думи.Обичам я ,но е толкова различна от мен,понякога така ме наранява, дори и не разбира.Много обича да купува неща за децата и за мен,като хоби и е,но ако стане дума за показване на чувства,гледане на деца....Никога не ги е гледала като бебета.Явно така разбира любовта.Все ни кани на гости,приготвя се идеално,с маса пълна с храна,но не умее да общува с децата.Не търпи ревове,мрази да кисне по градинки и паркове.Подиграва се на комшиите ,които отгледаха пред входа по 1-2 внучета.Същевременно по три пъти на ден тя си разхожда кучето,което всъщност и е като дете.Не съм я чула да се обръща с подобни мили думи към децата,както към това тъпо животно.Говори му като на най-милото същество на света!Това ужасно ме натъжава,защото от друга страна майка ми непрекъснато дразни сина ми - било за това ,че хленчи,било че не яде определени храни,заплашва го,че няма да му пораснат нови зъби.Не го разбирам това.Същевременно често ми се обажда да ме пита как сме,да ми каже ,че нещо е купила на децата.Направо все едно има две лица.Мъжът ми се дразни ужасно от любимото и куче,често тайничко го подритва.Обаче то не е виновно.Тя така е врътнала на тая тема,че се опасява ,че и с нея ще се случи нещо,ако песът умре.Повечето хора,които познавам са влюбени във внуците си,не в кучетата си.Тя го  мъкне навсякъде със себе си,а с децата не е ходила никъде,оправдава се ,че не обичала детски мероприятия.Е,моите деца вече пораснаха и много - много не обичат да ходят у тях,няма как обаче да и обясня защо.Все още ги водя с мен,но още малко може и да не искат съвсем.Изобщо няма нищо общо с критическата това поведение,майка ми вече я мина.Иначе си говорим с нея - клюки,общи неща,но никога нещо съществено.Просто се чудя защо така се получи

Майка ми откакто влезе в критическата много се промени - стана страшно отнесена и почти не говори, като се виждаме. Радва се на малката, но да се посмеем за нещо, както преди или да си споделим нещо - не. Много я обичам и страшно много ме боли.

 Супер съм, много си я обичам жената, грешка няма за сега 

 

Подписвам се с две ръце под това мнение. Само ми е мъчно, че е толкова далече. 

Ние не живеем заедно откакто съм се омъжила и не е в това проблема.Аз дори много рядко започнах да я виждам,става ми гадно и съвестно,но самото и поведение и държание ме дразни.И най лошото в случая е това че се чуствам предадена

В чудесни отношения сме.Но се виждаме много рядко

С моята не сме близки,мисля че не ме разбира...Но пък с детето се държи чудесно

Не съм имала по-добра и лоялна приятелка от нея.Човек има в живота си малко "ангели",но ако това е собствената ти майка фактът се превръща в блаженство.А е прекрасно,че се отнася по същия начин и с детето ми-без в никакъв случай да подронва моя авторитет или да предприема своеволни действия без моето одобрение.Не че е имало случай да не одобря.Истинско съвършенство!Казвам го и с известна завист-моето дете едва ли ще може някой ден да се похвали с такава майка.Но пък добрият пример все пак може и да даде своето отражение,знае ли човек?

Откакто не живеем заедно, се разбираме много повече и почти няма за какво да се скараме