Живот в чужбина ?

  • 8 908
  • 66
# 15
Тук изпростя... мъжете със собствено жилище викаш не струват Simple Smile
Тези 'собствени' жилища са наследство от бабата, лека й пръст, официално са на родителите, а пък той се е нанесъл там да не му се пречкат дъртите на половия живот. Не, не струва.
Виж целия пост
# 16
Най-важното е да не заминаваш объркана в дилеми, защото ще си от два стола -на земята.
За да успееш с промяната, трябва да си много мотивирана, целенасочена и сигурна, че точно това искаш.
Заминавайки с мисли които те глождят какво щеше да стане ако избереш младежа с апартамента -ще нараниш и трима ви и ще се върнеш пак в старата квартирка, работното място може да ти е изстинало и двете момчета да са ти обърнали гръб.
Помисли си добре какво искаш
Виж целия пост
# 17
Замини и виж свят. Ако не ти хареса се върни, ожени се за тоя апартаментния, народете си деца и се карайте по цял ден....
Виж целия пост
# 18
Факт е, че девойката изнася като първо предимство наличието на имот. Тук не мъжът не струва май....
Виж целия пост
# 19
На мястото на авторката бих заминала. Да види, да опита. Ако не и хареса, обратен път винаги има.
Виж целия пост
# 20
Отивай! Какво има да му мислиш, в чужбина също живеят хора, и не хапят, и там има приятели(но  нови), и там има всичко, каквото правиш в БГ.
Виж целия пост
# 21
Девойката споменава собствения апартамент, за да получи по-адекватен съвет, предполагам Grinning
Като оставим встрани това, съвсем ясно и точно си е написала, че нищо не я задържа тук. Решение вместо нея никой друг не може да вземе, дори не виждам какво толкоз има да му мисли. От много мислене, току останала в апартамента, което означава, че не й е зле тук Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Ако оставим настрана дилемата с мъжовете и тяхната имотност, смятам, че живота с чужбина се отразява много добре на младите хора. Въобще тотална смяна на средата трябва всеки поне веднъж да преживее (аз самата съм в чужбина... и уча децата си, че промените са необходимост в живота и ги насърчавам да приемат предизвикателства).
Дори и само заради това съм "за" чужбинско. Но пък и да реши да остане, смятам, че авторката няма място в собствеността на новата звезда.
Момиче, търси някой, който ще те носи на ръце и ще ти сваля звезди. Не позволявай да не се отнася с теб като с принцеса. И е важно не какво притежава, а колко е работлив. Нищо друго няма значение, ако искаш да си истински щастлива.
Виж целия пост
# 23
И аз съм за чужбина.Но да не се бърза с брак, деца.Нека изчака да види как ще се чувства,ще я бъде ли с мъжа,  да се интегрира малко и усъвършенства за себе си. При всички случаи и се предлага безценен опит.Няма смисъл тук да тъпче на едно място.Не трябва да се разчита на мъжете като спасителен пояс само , обаче! Не се знае как ще се развият нещата.И най- сладката чужбина, не може да замести празнота в сърцето .Така че заначало, без големи планове..и условия. Иди и виж, млада си, имаш време, не бързай с генерални решения, да не си скапеш живота отначало.Успех!
Виж целия пост
# 24
Благодаря на хората,които ми влязоха в положение и се постараха да ме посъветват. За останалите,които намекват че съм материалистка и "не струвам " - да сте живи и здрави. Младежа,който споменах че има апартамент е егоист в пълния смисъл на думата. Пренебрегва ме,не работи вече 7 месеца, на празници не ми подарява дори едно цвете.. Капката която преля всичко беше,когато му обясних че искам ОТНОШЕНИЕ,а той ми каза че като имал пари щял да ми купи всичко,защото освен парите другото нямало значение.
А за чужбина най-вероятно ще рискувам и ще замина. Просто ме е страх от новото,неизвестното. Не обичам промените,но и затова тъпча вече 6та година на едно място. Страх ме е,че отивам в чужда държава. Ще работя в началото камериерка,а никога не съм. Общо взето това е единственото което ме спира - да изляза от зоната си на комфорт. Незнам как да преодолея този страх. А и насреща там е човек на когото знам,че мога да разчитам. Човек доказал се във времето и доказал чувствата си... Мразя тази своя нерешителност.
Виж целия пост
# 25
Ако съм на твое място, не бих имала особени колебания. Или заминавам, или си оставам тук с някакви други идеи, но "младежа с апартамента" бих го заобикаляла отдалеч при всяко положение.
Виж целия пост
# 26
Скрит текст:
Благодаря на хората,които ми влязоха в положение и се постараха да ме посъветват. За останалите,които намекват че съм материалистка и "не струвам " - да сте живи и здрави. Младежа,който споменах че има апартамент е егоист в пълния смисъл на думата. Пренебрегва ме,не работи вече 7 месеца, на празници не ми подарява дори едно цвете.. Капката която преля всичко беше,когато му обясних че искам ОТНОШЕНИЕ,а той ми каза че като имал пари щял да ми купи всичко,защото освен парите другото нямало значение.
А за чужбина най-вероятно ще рискувам и ще замина. Просто ме е страх от новото,неизвестното. Не обичам промените,но и затова тъпча вече 6та година на едно място. Страх ме е,че отивам в чужда държава. Ще работя в началото камериерка,а никога не съм. Общо взето това е единственото което ме спира - да изляза от зоната си на комфорт. Незнам как да преодолея този страх.
А и насреща там е човек на когото знам,че мога да разчитам. Човек доказал се във времето и доказал чувствата си... Мразя тази своя нерешителност.

Ако и на него може да се разчита, колкото и на теб, голям купон ще е. На мен ми е малко жал за момчето, обаче - ако наистина вярва в теб.
Виж целия пост
# 27
Иначе тази девойка обърканата... оня балък в скандинавската държава и намерил работа, тя тука си го слага с друг и сега се чуди при кой да си го слага.
И сигурно във фейса ѝ , в графата семейно положение , пише - "сложно е ".Satisfied
 Mrs.impossible, отивай в Скандинавия при старата тръпка , да може момчето да му се изясни що за човек си , и да разбере най-накрая че няма смисъл повече да си губи времето с теб . Ако тръгнеш сега , има големи шансове да ти бият шута, и да те върнат обратно, за началото на сезона . Ще си направиш една екскурзия , ще видиш свят , все хубави неща .
Виж целия пост
# 28
Щом те е страх и ще те извади от зоната ти комфорт, значи трябва да го направиш... важи при всякакви колебания при взимането на решения.
Тъпченето на едно място заради страха от промяна е бавна смърт. Дори не мога да си представя как някой може да отбягва новото и да няма стремеж за развитие.
Тъпото е, че на неговото доказателство за чувствата ти си отговорила с предателство.
Виж целия пост
# 29
Е, той пък ако досега не е усетил що за особа си, не знам дали да не го освободиш от себе си. Като гледам, и без това решение не можеш да вземеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия