Съвместно попечителство над деца след развод

Тук автоматично се влиза в режим ,,да защитим майката,, и да оплюем бъдещата жена. Без да знаем нищо за никого. Тривиално и банално.

Бъркай се на воля, всеки случай е сам по себе си различен.
Аз казах принципно как стоят нещата, пожелателно. Не че е така сега на повечето места, дори в Европа.


Знаем каквото авторът на темата е написал. Пуска тема във форум, значи очаква някой да вземе отношение, трябва да мълчим, защото не знаем всичко ли?
Аз не вземам ничия страна, изказах принципно становище.

Авторке, не ти е мястото там. Освен ако не си решила да посветиш живота си в  жертви.
То и това е достойна позиция.
Но с чуждите деца... защо ?
Експериментираш ли ? Недей.
Нека бащата да си ги гледа, обучава, обгрижва, възпитава.
Много е интересна ситуацията - всеки от двамата влиза с някакъв пасив в двойката. Като експеримент.

Извинявай, но си психолог , и ми звучи като да пишеш някакъв материал по темата. Пак извинявай, ако е истина .
Голямо предизвикателство е всичко това. Според мен - безсмислено.

Децата имат двама родители, които по равно се грижат за тях и имат своите отговорности за отглеждането им. Не е необходимо да поемате роля на "доведен родител". Във вашият случай е най-добре да спазвате неутралитет. Според мен ще е много трудно.  Друго което ми идва на ум.  На общ или отделен бюджет ли ще сте след като заживеете заедно? Колкото и да са добри доходите на едно семейство, средствата за "чуждите деца" ще Ви затормозят в един момент. Пиша го от личен опит.

Никакъв неутралитет не може да спазва половин месец. Все пак, на децата трябва да им се изгражда позиция, да знаят границите. Много сложна ситуация, много .

И аз не виждам за какъв неутралитет може да става дума при почти постоянно съжителство.

Само на мен ли ми правят впечатление следните противоречия в думите на авторката:

Първо тръгваш с негативна настройка към майката, но твърдиш, че не знаеш каква майка е тя.
Хората, които не знаят даден човек какъв е, обикновено не говорят за него, че не е особено съвестен, на базата на едностранчиви интерпретации, а му дават шанс преди да го оплюят.
Твърдиш, че се разбираш с децата добре, но не сте близки - това е нищо повече от проява на елементарна култура на търпение от двете страни, които ти отъждествяваш с разбирателство.(Можеш да кажеш, че се разбирате, когато станете близки и продължават да те харесват и те уважават). 
Харесват те.(Просто засега те уважават по презумпция, заради баща си, защото не са предубедени към теб, както ти към майка им и тях. Ти тях не се знае дали ги харесваш, набива се значение в думите ти на това, че е важно ти да си харесвана)
Не им родителстваш (но вече имаш позиции за ценностната им система - какво е вредно и какво не) Противоречие отново.
Свързваш децата само със задължения и ограничения през времето, което са при вас  - но говориш за желан баланс, който е невъзможен с тази негативна настройка към тях и майка им, която имаш.
Хората усещат, когато не са харесвани колкото и да увърташ.
И ако досега всичко се е разминавало с уважение отгоре отгоре понеже не живеете общо, сега ще блесне негативното ти отношение към жената, децата и вече няма да си идеалната в очите на любимия. Не е лесно от наблюдател, да станеш участник в пълната лудница, но това не го знаеш от вчера.. Подходи с повече емпатия, а не с егоистично чувство за превъзходство.

Ще продължа. Този мъж ще си има приоритет- децата. Авторката каква роля ще има в неговия живот. Той може ли сам , еднолично , да си поеме ангажимента към децата . Нека първо се отдръпне, да не го улеснява. Нека се види дали се справя сам, без нея , с тази отговорност. Или разчита на нейния  "неутралитет" , ама да има жена в картинката. Не лош моделът 50 на 50 , но ми се струва , че авторката  е заложник в чужд цирк. Съжалявам, че съм рязка.

Както казах и аз в началото, няма как да съм безпристрастна, няма и как всички тук, които пишете да ми повярвате, че се старая да съм обективна. Аз не съм родител, имам единствено кучетата ми, но като жена от елементарна хигиена не бих позволила децата ми момичета да ходят с мръсни неизрязани нокти, да са с мръсни уши и всеки път чуждата лоша жена да им чисти въшките като й ги пратя .  Моите кучета винаги са обезпаразитени, с почистени уши и изрязани нокти. Ако имах деца, сигурно и тях щях да поддържам чисти. Това е една от причините да не харесвам бившата на приятеля ми. Това за хигиената. За парите няма смисъл да се говори повече. Защото майката не иска да води детето на училище, то учи в частно училище с транспорт. Понеже не иска да води сега и второто, което ще е първокласник, иска пак в частно училище. Частни училища, които не плаща. Аз нямам против тези неща ако имат смисъл по отношение на образованието на децата. Но да им се вменява някаква елитарност на чужд гръб... Тя иска децата да ходят на разни курсове, но когато са при нея я мързи и не ги води. Всичко го плаща моя приятел. Ама поне да ходеха, а те не ходят. Как при тези неща, да бъда безпристрастна и да симпатизирам на тази жена? ! Много ми е грозно, че се впускам в подобни обяснения за бившата, но това е истината, която лично мен ме дразни.
 

Не ти е мястото там. Поне на този етап. Лично мнение.

Съвет мога да дам аз, защото съм в ситуация подобна на тази на авторката. Не е страшно да живееш с децата му. Наличието им, както и наличието на майка им, не го прави прокажен и негоден за съвместно съжителство.

Аз не виждам да издържиш дълго тоя режим, тоя твой приятел много ценен, че да правиш всичко това.

Според мен,отношенията с децата сами ще си покажат дали да се дистанцираш или да се приближиш.Въпросът е ако те имат нужда да се приближиш до тях - дали за теб това ще е ок.

Ако те притеснява, че съжителството ще официализира всичките ти действия като пртньорка и ще го издигне от 'приятно ми е да го правя' до 'длъжна съм да се държа като майка, защото живея с тях, но без да имам възпитателните права на майката' - да, това ще се случи.
За енти път, преценката е твоя. Аз не бих се съгласила.
Лошото е, че ако сега дадеш заден, ще те намразят всички - мъж, деца, за бившата ставаш още по-голям коз тати какви лоши безотговорни какички води...

Напълно споделям предложението:

А ако не можеш, не натоварвай децата с присъствието си, тези две седмици, когато са при баща им, ти си стой у вас. Децата имат нужда да усещат обич и подкрепа, а не някой да им прави контролен преглед на уши, коси и нокти (о. Боже, спомних си училището всеки понеделник по времето на дълбокия социализъм).