По-скоро влизат в омагьосан кръг - почват да замразяват за да излиза по-евтино. Клиентите намаляват. Собствениците казват "дай да вкараме и пици за да привлечем нови". Обаче отново всичко е замразено, защото се вкарват 15 вида пици и теста. Пак няма наплив и собственикът: "Да вкараме и суши в менюто!" така ще привлечем любители на азиатска кухня! Майната им на простаците с шкембето, ако искат да идват!"
и т.н. и т.н.
А ако си видял, че някъде всичко е замразено, полуфабрикат и направено за отбиване на номера, ти повече няма да посетиш мястото, ако ще и лава кейка да се разтича от тавана към чинията.
и т.н. и т.н.
А ако си видял, че някъде всичко е замразено, полуфабрикат и направено за отбиване на номера, ти повече няма да посетиш мястото, ако ще и лава кейка да се разтича от тавана към чинията.
Точно това е и според мен елементарната логика на многото предлагани неща в много от ресторантите. Правя си меню ама няма хора или не достатъчно и си викам "я, да вкарам и тая и тая манджа барим дойдат хора които обичат точно това" и т.н. и т.н. и накрая ресторанта ми се оказва с 50 000 манджи и като не вървят оп нямам от това, оп нямам от онова.
Това не е само в България. От епизодите в Англия и Щатите се вижда същото.
Другият момент: много от показваните собственици имат вид на хора, които са имали някакви пари, направили са ресторант, но главно с идеята да не работят за някой и да има къде всеки ден да хапнат нещо наготово сготвено "без да плащат" както се казва и да са си у тях и никой копче да не може да им каже. Седят по цял ден, манджата им куца, готвачите също, а те си въртят телефоните по цял ден в заведението. И в един хубав момент ОП - хора няма. Ами как ще има. Елементарен пример: когато ходим само на бира, картофки и скара още от първият път преценявам дали картофките и шишчетата са ми харесали. И ако не са Хикса на заведението и няма втори шанс. Мисля че повечето хора са така. Много ми е смешно особено в по-малките градове като се понапълни умряло вече място с хора от града само и само да ги дават по телевизора. Знаят си че храната е шит, ама нали ги дават по телевизора и заповат да мрънкат за чакане и да вкус и т.н. все едно никога не са опитвали храната там. Много плоско става.
