Отношения с родителите, една тъжна история..

Това е една тъжна история за семейство, което беще разбито след много опити за приемане и поправяне на грешки.

Пише ви човек на 26 години, имащ вече собствено семейство, апартамент, хубава работа и син на 1 годинка. Моите проблеми са свързани с моите родидели, които така и не възприеха и разбраха как искам да се държат с мен, особенно след като се роди сина ми.

Като малък живях в малък град и бях в семейство с властващ баща, който е биел от самото начало майка ми и продължава. Като бях малък непрекъснато ни командваше и също ме е удрял мен, но тай като бях малък нямаше какво да направя, а майка ми търпеше за да мога да имам по - добро развитие в бъдеше.

Винаги съм бил най - добрия в випуска си, винаги съм учил и съм се старал да съм безгрешното дете, а и да имам мое самостоятелно добро бъдеще. Въпреки това, бях наричан тъпак, идиот заради това, че не свършвах винаги достатъчно бързо и добре селската работа в нас. Имах постоянен контрол върху това какво правя и постоянни караници за да мога да изляза с други и за вечерния ми час.

След като завърших училище с много добри оценки, записах университет в др. град и заживях, вече по свободно и без контрол почти на квартира.

През този период карах тайно стажове от баща ми, за да нямам проблеми, криех се от някой мои провали в университета, но в крайна сметка взех няколко стипендии, завърших го с много добър и си намерих сегашната много добре платена работа с много усилия и труд съвсем сам. През цялото време пак зад мен имаше проблеми, че не съм бил неспокосан и др. глупости.

Финалната и най - тъжна част е, че след като се роди сина ми, очаквах баща ми да се кротне и да си оправи отношение към мен и дългогодишната ми приятелка, но беше за кратко. Той си мислеше, че както преди ще може да си командва, да му слугувам за селската работа, сякаш си нямам мои задължения и реших да му се опълча както трябва.
В това време беше обиждал приятелката ми, държа се с нея като чужда и пачавра пред сина ми и просто след това не го е виждал повече.

Днес окончателно сложих край на тази драма, защото не искам сина ми да е длъжен на някой и да трябва да гледа караници и простотии. Неможе дядо му, който е над 50 год. да крещи и вика пред него, а когато ходя при тях в малкия ми град да ме посреща с упреци, защо не му се подчинявам и да ме гони - след време ако съм с детето, това ли трябва да вижда то..