Детето ще порасне и ще го намрази.

  • 17 065
  • 213
# 180
Добре..Човек,а не машина казвате..
Имате право разбира се,но кво пречи да каже на детето,че я боли главата и за това плаче?Благородна лъжа,целяща да опази психиката му.
Примерно казвам,може и друга причина да се измисли за сълзите.
Ама не.Зор да се покажете тъжни и наранени от лошия баща
Децата на 4 не са чак толкова глупави.
Баща му го няма, но то ще повярва, че майка му реве, защото я боли глава.

Сега тръшканици, клетви и ревове 24/7 намирам за прекалени и стресиращи, но нека си поплаче. Това не е някакъв ужасен пример. Човешко е да си тъжен и нещо да те е наранило, и да го преживяваш. Сега, ако се точиш с месеци, вече по-скоро е за психолог.
Виж целия пост
# 181
То да подозира каквото си иска.Съвсем различно е обаче,когато ясно му се каже "Баща ти не ме обича вече, за това съм тъжна и плача"
Виж целия пост
# 182
И още по- сложно става, ако постепенно изречението добие вида "Баща ти не НИ обича вече".......
Виж целия пост
# 183
Децата са много чувствителни и раними и една раздяла и настройване на родителите един срещу друг може да доведе до големи вреди на детето в бъдеще. Повечето от родителите, които се разделят, не знаят как най-правилно да постъпят с децата си, а обикновено какво те мислят за правилно е всъщност грешно. Затова в такива случаи трябва да се прибегне до консултация с психолог, за да изберете най-добрите и щадящи методи и подходи за вашето дете.
Виж целия пост
# 184
И още по- сложно става, ако постепенно изречението добие вида "Баща ти не НИ обича вече".......

Миналата година бяхме на зоопарк и край мен беше едно тригодишно момиченце. Изкарвахме си добре и аз й дадох моите слънчеви очила, понеже печеше силно. И тя ми каза "и аз имах слънчеви очила, но не знам къде са. Последно ги видях в онази къща, където татко още беше влюбен в нас"...… сърцето ми се сви! И сега изтръпвам, като го пиша.
Бяхме с бащата на този ден - имат чудесни отношения. Но той от липса на любов прекрати брака, нямат проблеми с майката. Не знам дали тя е казала нещо, или децата разбират прекалено добре. При всички положения, разводът е голяма гадост за тях и без караници.
Виж целия пост
# 185
Всеки може да плаче, няма нужда да не показва никакви емоции пред дете. "Мама плаче, защото е тъжна. Ела да я гушнеш и ще стане по-добре".
Мама е плакала пред мен. Не е добре да настройваш детето срещу татко му. Да споделяш, че ти е криво, не е тормоз.
Виж целия пост
# 186
Да си поплаче, да с поплаче, колко да си поплаче.  На мен ми се струва, че в настоящата ситуация е малко демонстративно. Защото се е стигнало дотам, че детето да утешава майка си. Колко ли време е трябвало , и колко идентични случая, за да се случва  детето да заема ролята на възрастен. Аз и преди писах, ако тези роли започнат да се видоизменят в отношенията родител - дете, впоследствие се стига да покровителстване. Детето не бива да влиза в подобна роля, защото е пагубно за авторитета на родителя.
Иначе- авторке, честито ! Дано вече си по-добре и да продължаваш напред !
Виж целия пост
# 187
И още по- сложно става, ако постепенно изречението добие вида "Баща ти не НИ обича вече".......

Миналата година бяхме на зоопарк и край мен беше едно тригодишно момиченце. Изкарвахме си добре и аз й дадох моите слънчеви очила, понеже печеше силно. И тя ми каза "и аз имах слънчеви очила, но не знам къде са. Последно ги видях в онази къща, където татко още беше влюбен в нас"...… сърцето ми се сви! И сега изтръпвам, като го пиша.
Бяхме с бащата на този ден - имат чудесни отношения. Но той от липса на любов прекрати брака, нямат проблеми с майката. Не знам дали тя е казала нещо, или децата разбират прекалено добре. При всички положения, разводът е голяма гадост за тях и без караници.

Тригодишно само няма да съчини фразата,това е готов,импринтнат шаблон,дело на възрастен.
Виж целия пост
# 188
В тази тема има такива глупости, че... не знам. Най-тъпото нещо е да настройваш дете срещу родителя му (освен ако той не е наистина психопат или подобно). И това с тригодишното момиченце и влюбения в нас татко ми звучи като виц.

Моето най-голямо дете баща му и роднините му почти успяха да го накарат да ме "намрази"  след развода. Напълно съм наясно, че самото дете няма никаква вина. Всичко се случи заради възрастните хора около него, а те са му от най-близките - баща му, баба му и дядо му. Дете, с което 14 години не бях имала никакви проблеми, се обърна срещу мен, държеше се ехидно и подигравателно. И това след като се разведохме заради връзка на баща му с друга жена. Не аз си бях развалила семейството, но аз и детето ми се наложи да минем през най-голямата гадост.

Нито за миг такива хора не могат да схванат, че най-много вредят на самото дете. За всяко дете е супер добре да си бъде в хубави отношения и с двамата родители. Но хората, които не виждат по-далеч от носа си, са готови на всякакви постановки, за да откъснат детето от другия му родител като вид "отмъщение". Жалко е, че най-потърпевши са самите деца.

Авторката на темата бих я попитала: Какво ще спечели тя, ако детето намрази баща си? Освен че и самото дете ще страда от това, тя ще бъде ли супер доволна и удовлетворена? И от какво всъщност? От голямата гордост, че детето е на "нейна страна"? Децата трябва да си гледат и градят техния живот, а не да се занимават с миналото на родителите си.
Виж целия пост
# 189
Защо пък като виц? За мен това е едно от най-тъжните неща, които съм чувала в живота си.
Не знам какво е казала майката и дали е шаблон, или е казала нещо подобно (примерно татко вече не е влюбен в МЕН), а детето го е изтълкувало така. То даже не го каза граматически правилно, но се разбра, че се отнася за онова място, където са били семейство и всичко е било наред.
Майката не настройваше децата против баща им или поне не по познатия начин. Тя поддържаше контакта с баща им, обаждаха му се всеки ден - естествено, тя набира номера. Като се виждаха, се виждаше нетърпението на децата да видят прекрасния си татко. Затова разСъждавам, че тя не го е изкарвала лош пред тях. Не и нарочно. Просто казвам какво става в душата на децата, уж между другото казани думи могат да бъдат толкова значителни.


Другото което е, ако едно дете вижда майка си да плаче, заради татко му, то развива не само покровителство, но и една нездрава лоялност към тъжния родител. Чувства се длъжно да избере страна. И така се отчуждава от другия родител, уж доброволно, но за него това е лишение.
Виж целия пост
# 190
Много повърхностно виждаш нещата. Понякога децата виждайки единия родител да плаче, просто приемат думите на другия, че той/тя е истеричка или се преструва. И още много мога да кажа по темата. Но не виждам смисъл.

Моят извод е: От излишни страдания за раздяла или развод полза няма. Има обаче много вреда. Още по-голяма е вредата, ако се намесват и децата. Затова големите да си събират акъла, да гледат само напред и да не занимават децата с глупости. Майка - "многострадална Геновева" или баща - "нещастна и измамена жертва" не могат да са от полза за никое дете. Само го натоварват и му объркват допълнително психиката.

Нормално е да страдаш няколко месеца. После за какво да не си живееш по-добре? Иначе детето ще реши, че след един развод - край, чакат те само труден живот и сълзи едва ли не.
Виж целия пост
# 191

Би била добра идея да видиш психолог - можеш сериозно да навредиш на детето си така.
Виж целия пост
# 192
Аз съм авторката на темата.
Извинявам се, че изтрих регистрацията си тогава.


Искам отново съвет.

Всякакви мнения са повече от добре дошли. Flowers Rose


Всички от вас бяха прави, че с течение на времето болката ще отшуми.

Вие изобщо нямате никаква представа колко много ми помогна тази тема да продължа напред.

И благодаря за абсолютно всички мнения, без изключение. Flowers Rose





Въпросът ми сега е: " Да се събера ли отново с човека, който все още обичам?"


Моли ми се, обеща че всичко вече ще е различно. Обичал ме, едва сега го разбрал.
Искал да сме семейство. Била съм майка на детето му. Всичко вече е щяло да бъде различно.
Кълне се, че откакто ме познавал не е имало нито целувки, нито секс с друга.
Вярвам му. Аз също не съм.

Обаче: От стари хора съм чувала, че стомна счупи ли се веднъж, е дотам.

Страхувам се, че ако напусна подредения ми живот в момента, да не се окажа на изходна позиция отново след примерно 4, 5 месеца или година.

А от друга страна, ако не опитам никога няма да узная какво е щяло да се случи.

Вие какво мислите?
Виж целия пост
# 193
Не
Виж целия пост
# 194
Ако искаш да рискуваш, за да видиш - отивай. Ама не чакай да се повторят нещата, а при първия сигнал си събирай нещата и обратно. Завинаги. Аз лично не вярвам на такива разкаяли се, ама де да знам, народ шарен. Та мисли и преценявай дали да си зарежеш подредения живот и спокойствието в момента заради него. Все пак ти го познаваш, а аз го "познавам" чрез теб. Та ми е малко трудно да съм категорична. За доста сълзи написа, та и "жив труп съм". Припомни си всичко, през което си минала с тоя човек и тогава решавай. Успех, и дано вземеш правилното решение!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия