Чувствате ли се виновни за проблемите в и развитието на живота ви или го отдавате на съдбата

  • 10 204
  • 366
# 360
Единственият минус е, когато позволим на такива хора да ни развалят настроението и остатъка от деня...

Онази вечер и аз не успях да заспя от една такава. Мислих ли, че мислих с какво по-точно човек заслужава едно такова отношение. Какво пък по-точно съм направила... и така до 3 сутринта се въртях в леглото от яд.
Виж целия пост
# 361
Единственият минус е, когато позволим на такива хора да ни развалят настроението и остатъка от деня...

Онази вечер и аз не успях да заспя от една такава. Мислих ли, че мислих с какво по-точно човек заслужава едно такова отношение. Какво пък по-точно съм направила... и така до 3 сутринта се въртях в леглото от яд.

На мен вече ми мина яда. Силно се ядосвам на момента, но много бързо връщам оптимизма си - далече от очите далече от ума. Седя си в къщи, работя си по проекта и съм доволна, че не се налага да се срещам с тъпата колежка и даскалка. Нарочно си избрах тази част, която не изисква работа в глупа, въпреки, че е най-скучната. Винаги е така при мен - всеки нов проект започва с паника и  проблеми, но винаги намирам начин да се справя всичко. То няма и да ми е интересно, ако всичко ми се получава лесно - имам си нужда от дозичката адреналин да ме стимулира щото иначе имам тенденция към пасивност.
Мисли си:  "И това предизвикателство ще преборя и ще извадя  поуки от него". Помага много.
Виж целия пост
# 362
Тези, които им се получават нещата както ги искат, животът им се стича по желан начин, дали по-лесно или по-трудно, вероятно си мислят по тази причина, че сами са ковачи на собствената си съдба. И всичко зависи от тях. От личната им воля. Това е илюзия. Всеки с момента на раждането си си взаимодейства по някакъв начин с обкръжаващият свят. Дали средата и хората ни пречат или съдействат, създава се благоприятна среда спрямо нашите намерения, е отражение на това взаимодействие. Астрологично. Всеки човек си има някакъв път, по който върви и ако това, което иска и периодът е в синхрон с него, се получават нещата. Изборите са обусловени от средата и хората.
Човек никога не може да бъде напълно сигурен, не разполага със 100 гаранция, че  един негов избор ще се окаже правилен  или грешен, от гледна точка на времето. Това е относително. Той се определя като такъв или онакъв само като следствие. Едно и също нещо в зависимост от резултата дали е удовлетворяващ или не, може да получи определение като правилно или грешно.
Човек прави това, което смята за най-добро и правилно за момента. Няма безгрешни хора. Самонатякването е безсмислено.
Виж целия пост
# 363
Да ви попитам нещо, защото напоследък ме човърка повече - как се справяте с неразбирането от страна на близки и най-вече как не го мислите?

Имам две приятелки - даже не знам днешно време дали ги бих нарекла приятелки, но поне се разговаря с тях и те са ми единствените 'приятелства'. Проблемът ми е, че колкото и да обяснявам защо се чувствам по някакъв начин и как в момента няма как да погледна по-позитивно над някои неща, те винаги се отнасят към мен все едно не съм им ги казала тези неща. Примерно - имам здравословни и лични проблеми, и не бих казала, че съм щастлива от доста време. Те двете като ме питат как съм, аз винаги трябва да обяснявам отново и отново защо не съм щастлива и как докато не се оправят нещата няма как да съм.

Та, само го мисля как аз ли не разбирам нещо в тяхното поведение или те са нецеленасочено просто незагрижени?

Аз, примерно, винаги помня какво ми се казва. Който и човек да ми сподели за проблемите си, го изслушвам и след време го питам дали се е оправило положението. Не питам всеки път 'как си?' и не се учудвам като получа негативен отговор, защото знам, че има проблеми човекът.
Виж целия пост
# 364
Изслушвам само такива, които ми отвръщат със същото - това е едно от многото неща, които искат взаимност.
С хора, които не изслушват или омаловажават, неглижират чуждите проблеми, не споделям и не поощрявам да ме занимават със своите. Човек има и определен брой такива контакти - ау, сменила си цвета на косата, чудесно, къде ще почивате, прекрасно, там е много хубаво, ще се видим след лятото, чао.
Виж целия пост
# 365
Знаете ли, от известно време си давам сметка за някои неща. Приятелки явно съм имала за добри времена. Винаги съм била насреща и съм им слушала драмите. Сега аз имах нужда, тях ги няма. Не ме боли. Просто си даваш ясна представа за кой какво си заслужава. Пълен въздух под налягане.
Виж целия пост
# 366
Приятелството ако не е истинско и взаимно по-добре без него. От друга страна осъзнавам, че на тоя етап не мога да бъда качествен приятел, защото при всички положения ще приоритирам семейството си. Така че на мен не може да се разчита. Не мога да бъда сериозен  приятел и затова не искам и аз приятели. Въпреки че общувам приятелски и дори свойски с хората, откровена съм и могат да са сигурни, че няма да ги метна или прецакам. Но да очакват да им отделям часове за да им решавам проблемите или да ми звънят за щяло и нещяло - няма да стане. Бих помогнала винаги, когато имам възможност, но съм толкова заета, че тази възможност е рядка и не е гарантирана. Приятелството иска жертви, а аз не искам да се жертвам за никой освен за семейството си на тоя етап. Ако нямах семейство щях да си търся приятели, защото имам  нужда от хора покрай мен. Но за момента тази нужда ми е задоволена - по-скоро нуждата да остана сама е актуална.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия