Здравейте,
прегледах много форуми и се спрях на вас,не знаех точно къде да пусна своята тема,за това постнах в "Семейни отношения".
прегледах много форуми и се спрях на вас,не знаех точно къде да пусна своята тема,за това постнах в "Семейни отношения".
Скрит текст:
Аз съм жена на 25 години, от една година живея със своята половинка под един покрив.
Всичко за сега се развива нормално в нашата връзка, „както си му е реда“. Годежи, след година сватба , до тук добре , а? Е не съвсем. До преди да го срещна не вярвах в задомяването и създаването на семейство .Аз съм бохем по душа и не мога да си представя някой да ми прекърши крилете./под бохем не визирам,че не се завръщам в дома си,а само хвърлям салфетки по клубовете/ Все пак някак склоних глава, че уж съм във възраст на която трябва да мисля като „зрял човек“. От близо месец, той не намеква а директно заявява ,че иска дете. Ако може да се случи на момента, ще бъде чудесно. Работата е там, че аз не се чувствам готова, грешка, не искам да пораствам до тази степен. Много хора ме укоряват за тази ми позиция,включително и семейните ми приятелки.Познавам адски много двойки които след появата на детето не могат да се понасят един друг. Тя него защото той работи,среща се с хора,излиза а тя по цял ден с детето. Той нея защото си е по цял ден вкъщи „нищоправеща“ и е съсипана физически и психически от постоянните грижи и иска спокойствие и малко помощ. Споделих с него своите наблюдения а той ми заяви отново ,че съм тотален егоист,изпускала съм огромното щастие,което не било партита,музеи,кариера и т.н , а раждане,отглеждане и за развлечение кафе с майки в парка.Също така,като се появяло детето не можело аз да излизам по клубове всеки месец,а трябвало да съм вкъщи?Нужно било да уча детски песнички от сега,за да съм знаела как да приспивам.Да съм вземела да гледам децата на приятелките си за по час - два за да свиквам с идеята. Да съм си настройвала алармата през нощта,за да свиквам с идеята ,че ще се будя нощем.Друго,детето трябва да се "случи" възможно най-скоро. - "Няма да стана баща на първо дете на 30" - той е на 28г. Говорим за незаченато дете за бога!
Всичко е „написано“ по график, каква трябва да стана аз.. Не са ли нужни двама в тези решения?? Не е ли егоистично да отнемаш живота на един,а ти да запазиш своя?
На скоро семейни приятели дойдоха на гости и носят снимка от ехограф.
-Честито! Казах аз
-Време ти е! Какво си се стиснала? Казаха те
Питам аз ,как да избягам от целия този натиск? Как да обясня и на човека когото обичам и на заобикалящите ни хора,че явно аз не живея по техните виждания и великия часовник още не ми тиктака, а искам да изживея младините си,след това да мисля за отрочета?
Всичко за сега се развива нормално в нашата връзка, „както си му е реда“. Годежи, след година сватба , до тук добре , а? Е не съвсем. До преди да го срещна не вярвах в задомяването и създаването на семейство .Аз съм бохем по душа и не мога да си представя някой да ми прекърши крилете./под бохем не визирам,че не се завръщам в дома си,а само хвърлям салфетки по клубовете/ Все пак някак склоних глава, че уж съм във възраст на която трябва да мисля като „зрял човек“. От близо месец, той не намеква а директно заявява ,че иска дете. Ако може да се случи на момента, ще бъде чудесно. Работата е там, че аз не се чувствам готова, грешка, не искам да пораствам до тази степен. Много хора ме укоряват за тази ми позиция,включително и семейните ми приятелки.Познавам адски много двойки които след появата на детето не могат да се понасят един друг. Тя него защото той работи,среща се с хора,излиза а тя по цял ден с детето. Той нея защото си е по цял ден вкъщи „нищоправеща“ и е съсипана физически и психически от постоянните грижи и иска спокойствие и малко помощ. Споделих с него своите наблюдения а той ми заяви отново ,че съм тотален егоист,изпускала съм огромното щастие,което не било партита,музеи,кариера и т.н , а раждане,отглеждане и за развлечение кафе с майки в парка.Също така,като се появяло детето не можело аз да излизам по клубове всеки месец,а трябвало да съм вкъщи?Нужно било да уча детски песнички от сега,за да съм знаела как да приспивам.Да съм вземела да гледам децата на приятелките си за по час - два за да свиквам с идеята. Да съм си настройвала алармата през нощта,за да свиквам с идеята ,че ще се будя нощем.Друго,детето трябва да се "случи" възможно най-скоро. - "Няма да стана баща на първо дете на 30" - той е на 28г. Говорим за незаченато дете за бога!
Всичко е „написано“ по график, каква трябва да стана аз.. Не са ли нужни двама в тези решения?? Не е ли егоистично да отнемаш живота на един,а ти да запазиш своя?
На скоро семейни приятели дойдоха на гости и носят снимка от ехограф.
-Честито! Казах аз
-Време ти е! Какво си се стиснала? Казаха те
Питам аз ,как да избягам от целия този натиск? Как да обясня и на човека когото обичам и на заобикалящите ни хора,че явно аз не живея по техните виждания и великия часовник още не ми тиктака, а искам да изживея младините си,след това да мисля за отрочета?
И сериозно: вашият брак НЯМА да го бъде.
Не се жени, нито сега, нито за него.И за Бога, не мУ раждай дете.Никога.
Запомни/разпечатай си/препиши си, съвета ми.
И след време ти разрешавам да палиш свещ в църква за мен, за благодарност, че съм те спасила от ужасен живот.
Защо ли?
На твоя кандидат-съпруг му светят такива ОГРОМНИ ЧЕРВЕНИ светофари, че всяка жена с поне малко акъл би трябвало да бяга с 200 и дори да не се обръща назад.
Ако ти се е паднал мъж, който си е на заплата, много, ама много искам да видя как ще я удвои 