Нещата отиват към раздяла

  • 12 424
  • 225
# 150
Памела, извинявам се предварително, но искам да попитам: той случайно да е от друг етнос? Питам, понеже в някои етнически групи всичко, свързано с домакинстване и деца е задължение на жената. Да не би от там да идват нещата?

Смесени сме и аз и той. Майка му е рускиня,  баща му е влах . Аз съм от майка " българска циганка" и от баща с полутурски произход . Няма ги в неговото семейство тези неща,  но от малък той е помагал в семейството понеже е изоставен от баща си а брат му е 80% инвалид ( увреден слух ) и работи от малък
Благодаря за отговора, Памела. Помислих да не би да е възпитаван в такъв модел семейство и затова така да подхожда.
Виждаш ли, че познат/а на мъжа ти писа в темата и ви разпозна. Умолявам те  да пишеш на модератора да ти помогне или да си направиш директна регистация във форума, без фейсбук.
И го карайте по-кротко с мъжа ти.
Виж целия пост
# 151
Докато има жени с робско самосъзнание, че са ДЛЪЖНИ да готвят, перат, чистят и т.н. и че едно дете е нищо и никаква работа, ще има и мъже, които изявяват претенции да бъдат обслужвани. Както видяхме в темата, тези жени не са и малко.....
Виж целия пост
# 152
Абе, и двамата са чудо. Единият се държи като омбашия, другия като ощипана госпойца и консенсус скоро няма да има. Млади са още, никой от двамата не е знаел какво го чака като се появи детето. А детето си е препъни камък за много двойки.
Виж целия пост
# 153
Именно. Такъв си е бил, обаче преди да се роди детето тя му е гукала, той ѝ е чуруликал, тя му е готвила и това не ѝ е тежало, той също я е гевезял, после обаче после детето излиза на преден план и нещата се разкапват. Пак казвам - и при нас имаше драми, имаше нерви, и аз съм неглижирала мъжа си от нерви и преумора, обаче той как нито веднъж не си изкриви езика да каже "ще правиш, каквото ти наредя"???
Виж целия пост
# 154
Месечинке, до възпитание си е.
Виж целия пост
# 155
Докато има жени с робско самосъзнание, че са ДЛЪЖНИ да готвят, перат, чистят и т.н. и че едно дете е нищо и никаква работа, ще има и мъже, които изявяват претенции да бъдат обслужвани. Както видяхме в темата, тези жени не са и малко.....
Логично....
Докато има жени, които заявяват "Няма да чистя, готвя, пера и т.н., аз имам Златно яйце и само то е важното!", ще има и мъже, които ще си тръгват, за да търсят жени, с които да "говорят" на един език.

Никога не съм се чувствала ДЛЪЖНА да правя каквото и да било.Правила съм го, защото:
1.обичам себе си и искам да живея в приличен дом
2.обичам и децата си, искам и те да не се въргалят в кочина
3.обичам и мъжа си и искам да се чувства добре.
Е, мъжът ми не само не изявява претенции, напротив, вече 30 години "ме носи на ръце" и ме гледа като принцеса.
Защо ли?
Може би защото не тропам с краче "Аз искам да си се занимавам само с детето, като си гладен, поръчай храна или си сготви!".
Ами, сори, ама няма как да налееш тиня в една чаша, а после да очакваш магически тя да се превърне в уиски (например).
Авторката точно това прави, "насипва ли, насипва тиня" в къщата, а после очаква само и единствено мъжът й да я превърне в златен замък.Ами няма как да стане.
Виж целия пост
# 156
Усещате ли се как едни и същи хора повтаряте едно и също нещо последните няколко страници?
Виж целия пост
# 157

Ама тя казала ли му е такова нещо? Аз не видях да е казвала.
........
А на моя мъж подобно нещо не бих му казала, защото и той не би ми нареждал и не би ме изкарвал безгласна слугиня. Каквито и проблеми и драми да сме имали винаги сме уважавали правото на другия на мнение.

Ами, виж хронологията на действията, обърни внимание на казаното в първия пост.

Преди да се роди детето ми помагаше дори само с едни пържени картофки,  но помагаше.  Докато бях бременна понеже имах трудна бременност също беше неотлъчно до мен и след като родих и се възстанових той стана груб,  и се държи по начина който описах.  Да възможно е да е заради мен,  заради това че се чувства пренебрегнат,  че не получава вечерната си доза секс със седмици

Не смятам да губя време в готвене и чистене докато детето ми расте неусетно.  Няма да е постоянно на 10м и искам да правя всичко с него,  да играем,  сега се учим да ходим,  излизаме на разходки и тъй на татък.  Преди обичах да готвя, но откакто живея с мъжа си и това ми е ежедневие ми.. Рязко намразих. А неговия проблем е че като не готвя и се купува готово харчим много пари всеки ден.

Казва аз не се чувствам на мястото си,  не съм пълноценен,  ти ме изравняваш със земята.  Държиш се с мен като с боклук ( начина по който му говоря и му отговарям)  



Виж целия пост
# 158
Памела, извинявам се предварително, но искам да попитам: той случайно да е от друг етнос? Питам, понеже в някои етнически групи всичко, свързано с домакинстване и деца е задължение на жената. Да не би от там да идват нещата?

Смесени сме и аз и той. Майка му е рускиня,  баща му е влах . Аз съм от майка " българска циганка" и от баща с полутурски произход . Няма ги в неговото семейство тези неща,  но от малък той е помагал в семейството понеже е изоставен от баща си а брат му е 80% инвалид ( увреден слух ) и работи от малък
Благодаря за отговора, Памела. Помислих да не би да е възпитаван в такъв модел семейство и затова така да подхожда.
Виждаш ли, че познат/а на мъжа ти писа в темата и ви разпозна. Умолявам те  да пишеш на модератора да ти помогне или да си направиш директна регистация във форума, без фейсбук.
И го карайте по-кротко с мъжа ти.

Не знам къде да намеря модератор за да му пиша. Рових в настройките ама нищо не стана
Виж целия пост
# 159
Искам да питам авторката какво тя иска да се случи от тук за напред с живота ѝ:

1. Иска ли още да е с мъжа си ?
2. Кога смята да се отлепи от това дете, като стане на 2г, 3г или на 15г ?
3. Иска ли да се връща на работа, след като порастне детето  ?
4. Как тя вижда най-дорбия развой на неща в бъдещето ?

Виж целия пост
# 160
Докато има жени с робско самосъзнание, че са ДЛЪЖНИ да готвят, перат, чистят и т.н. и че едно дете е нищо и никаква работа, ще има и мъже, които изявяват претенции да бъдат обслужвани. Както видяхме в темата, тези жени не са и малко.....
Логично....
Докато има жени, които заявяват "Няма да чистя, готвя, пера и т.н., аз имам Златно яйце и само то е важното!", ще има и мъже, които ще си тръгват, за да търсят жени, с които да "говорят" на един език.

Никога не съм се чувствала ДЛЪЖНА да правя каквото и да било.Правила съм го, защото:
1.обичам себе си и искам да живея в приличен дом
2.обичам и децата си, искам и те да не се въргалят в кочина
3.обичам и мъжа си и искам да се чувства добре.
Е, мъжът ми не само не изявява претенции, напротив, вече 30 години "ме носи на ръце" и ме гледа като принцеса.
Защо ли?
Може би защото не тропам с краче "Аз искам да си се занимавам само с детето, като си гладен, поръчай храна или си сготви!".
Ами, сори, ама няма как да налееш тиня в една чаша, а после да очакваш магически тя да се превърне в уиски (например).
Авторката точно това прави, "насипва ли, насипва тиня" в къщата, а после очаква само и единствено мъжът й да я превърне в златен замък.Ами няма как да стане.


А, ако мъжът ти беше предявил претенции към чистотата вкъщи и сготвените манджи, какво щеше да направиш? Да приведеш главичка и да направиш така да се "чувства добре"?

Както писах по-назад, няма лошо, даже е чудесно да ти е изчистено и сготвено, но не, защото си била длъжна понеже си жена и това е твоя работа. Ако ми бъде заявено нещо подобно, ами няма как да стане.... Защото не съм нечия слугиня и, ако върша домакинската работа е понеже искам, както и смятам за напълно нормално да се върши от двамата, както и от децата, когато станат на подходяща възраст, съгласно възможностите на всеки.

И авторката на темата също не желае да ѝ се натяква, че е длъжна. Ами и тя не е!
В живота човек е длъжен единствено на децата си до 18 г. според възможностите си.
Виж целия пост
# 161
Искам да питам авторката какво тя иска да се случи от тук за напред с живота ѝ:

1. Иска ли още да е с мъжа си ?
2. Кога смята да се отлепи от това дете, като стане на 2г, 3г или на 15г ?
3. Иска ли да се връща на работа, след като порастне детето  ?
4. Как тя вижда най-дорбия развой на неща в бъдещето ?



1. Искам да съм с мъжа си, но не зма до колко все още го обичам.  Отношението му ме кара да ми става все по безразличен.  Ако не се промени бих останала с него само докато порастне достатъчно детето.
2 . От детето си ще се отделя тогава, когато то започне да има личен живот и приятели и може без мен.
3 . На работа ще се върна след втората година майчинство или най-късно когато сина ми навърши 3г.
4.виждам единствено,  че той няма да промени мисленето си и трябва аз да сведа глава за да го има това семейство.
Виж целия пост
# 162
Е, мъжът ми не само не изявява претенции, напротив, вече 30 години "ме носи на ръце" и ме гледа като принцеса.
Защо ли?
Защото не е с подобни разбирания и възпитание. Защото има емпатия и акъл, и уважение и обич към теб, за да разбира, че не е редно да се изтъпани и да казва, че си длъжна за всичко, и да те третира като персонал. Ето затова. Ако беше такъв, и да тропаш, и да не тропаш с краче, пак нямаше да му угодиш. Колко пъти ти е казвал, че ти си длъжна - да готвиш, чистиш, търчиш за всичко по децата, понеже това или онова не е негова работа, щото е мъж?
Виж целия пост
# 163

Защото не е с подобни разбирания и възпитание. Защото има емпатия и акъл, и уважение и обич към теб, за да разбира, че не е редно да се изтъпани и да казва, че си длъжна за всичко, и да те третира като персонал. Ето затова. Ако беше такъв, и да тропаш, и да не тропаш с краче, пак нямаше да му угодиш. Колко пъти ти е казвал, че ти си длъжна - да готвиш, чистиш, търчиш за всичко по децата, понеже това или онова не е негова работа, щото е мъж?


Пропускаш най- важното, с коет озапочва поста ѝ и което тя по точки обясни, но не се учудвам.

Докато има жени, които заявяват "Няма да чистя, готвя, пера и т.н., аз имам Златно яйце и само то е важното!", ще има и мъже, които ще си тръгват, за да търсят жени, с които да "говорят" на един език.

Никога не съм се чувствала ДЛЪЖНА да правя каквото и да било.Правила съм го, защото:
1.обичам себе си и искам да живея в приличен дом
2.обичам и децата си, искам и те да не се въргалят в кочина
3.обичам и мъжа си и искам да се чувства добре.


Не че нещо, ама е редно да не вадиш от контекста и да коментираш коректно.
Виж целия пост
# 164
Ако Памела си съгласна, че отношението на мъжа ти е рефлекция на твоето към него, то ясно какво трябва да правиш:

1. Почни да готвиш. Все пак си готвачка по професия. Преполагам, че мъжа ти много харесва да му готвиш.
2. Почни да се отделяш от детето и да го оставяш, само за малко. Може примерно, да го оставиш само вкъщи, докато ти пазаруваш. Нищо няма да му стане. Това ще е полезно и за психиката ти.
3. Почни да обръщаш внимание на мъжа си, да правиш секс с него по-често. По-възможност възстанови качеството и количеството, както преди детето.
4. Обясни на мъжа си намеренията си. Ясно е, че промяната няма да дойде за една вечер. Все пак поискай от него прошка и още търпение. Мисля, че ще откликне положително.
5. Ако преоделете тези трудности, връзката ви ще се заздрави. Ще станете по-силно, по-здраво, по-щасливо семейство.


Успех Simple Smile 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия