Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Това отношение на хората е резултат на много управления. Не става дума дори само за правителствата на Борисов или Луканов, Виденов или Царя. По времето на соца също имаше много демагогия и лъжи. Преди това сигурно също. Чрез възпитанието на децата това отношение се предава на поколенията от родителите, поне на тези които не са ползвали облагите на властта.

Знаем, че СТЕ против. Ако се вярва на демонизирането на БВ по форуми и жълти медии всеки нормален човек би бил против.

Разликата е, че не всеки вярва, че скандинавците са идиоти, които продължават да гласуват за власт, която им краде, продава и изнасилва децата.

В повечето случаи когато има 2 гледни точки истината се оказва по средата. В случая с БВ обаче властите уважават правото на дискретност на болните/осъдените/зависимите/ неспособните и прочие родители, което образува информационен вакуум от едната страна и тотален дисбаланс във версиите. Блогърите и жълтите медии могат да раздуват каквито си искат драми без опровержение отсреща. Рай за журналистите.

Съвсем встрани от темата, но ако се чете Иван Хаджийски - още от първите ни следосвобожденски правителства.

Не напразно се вдигна толкова шум около Барневерн.
И не случайно в половин Европа имаше протести.Пострадалите семейства са от над 30 държави.
Прави впечатление броя.
И не всички медии,които писаха за това са жълти.

Естествено, че скандинавците не са идиоти. Навсякъде живеят всякакви хора. Нормални хора, които искат да живеят добре и да се радват на живота. По отношение на БВ, не знам какво да мисля. Когато гледам клиповете в YouTube усещам ледени тръпки, въпреки че съм се нагледала на какво ли не и изобщо не ми е лабилна психиката. Съжалявам, но това е по-силно от мен.

Естествено, че е по-силно от теб. И аз като играя Alien isolation , понякога скачам от стола от ужас, но това не значи, че вярвам в реалното присъствие на извънземен хищник в стаята.

За ужаса разбрахме, но не каза дали ВЯРВАШ в драматичните истории за БВ, които се дават за пример?

Вярата няма никакво значение, защото тя не прави нещата факт. Факт е обаче, че има много публикации във връзка с дейността именно на БВ. Факт е че има открити дела в ЕСПЧ. Чакаме решения. Според публикации от 2012 г. Комитетът на ООН е понижил статуса на Норвегия в областта на спазване на човешките права от статус А на статус В, като една от причините е неспазване на правата на децата, попаднали в мрежите на норвежката система на социална защита. Имаше публикации за осъден за педофилия служител на високо ниво на БВ, която не е фалшива новина.
 Случаят с Цветелина не ми го побира главата. Допускам, че е възможно да е имало данни да отчуждава децата от баща им. Очевидно е, че не е изпълнила съдебното решение, относно режима на срещите. И в България това е престъпление. Но от тук нататък не разбирам действията на службите. Да отделиш децата напълно от майка им и едно от друго в две различни и отдалечени приемни семейства, да забраниш всякакъв контакт, достъп до телефон или Интернет, това не мога да го разбера. Това е висша форма на насилие не само върху родителя, но най-вече върху децата. За мен единственото обяснение е да се цели да станат по податливи на обработка от социалните работници. За моя етичен кодекс това е недопустимо, за служителите на БВ, може да е тактика.
Не вярвам в нищо конкретно относно БВ, но много силно ми свети предупредителната лампа и не смятам за удачно точно норвежки специалисти да провеждат каквито и да е обучения на социалните служби в България.

Вярата има огромно значение, когато самият агитиращ не вярва в ужасите, които подхвърля като аргументи.

За съжаление мога да кажа, че българите, живеещи В България са крайно разочаровани и не вярващи в системата.
Фактите са, че има закони, но не се спазват. Фактите са, че тук бюрокрацията е в стихията си - раздута, некомпетентна, злобна и безхаберна. И смачкваща, ако не дай си боже имаш среща с нея. И в този ред на мисли - малко са хората, които биха "прегърнали" идеята за повече свобода на същата тази бюрокрация и то, по въпроси, касаещи семейство и деца.
И всъщност, говорейки си за "изземване" на децата, къде биха отишли те? И кой гарантира, че правата на същите тези деца ще са над бизнес интересите на някой? И, че няма да има корупция, нелегален трафик на деца, разчистване на сметки... И, ако няма персонална отговорност на работещите във въпросната система (а, знаем, че такава отсъства), кой и как ще се гарантира защитата на правата на засегнатите семейства при евентуални "грешки"? А децата, кой ще защитава от "грешки"?
И, за да не съм голословна, репортажи за "професията" приемен родител (без да се обиждат хората, отдадени на каузата, само заради нея):

https://nova.bg/news/view/2016/11/11/164630/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D … D0%B8%D0%B6%D0%B0
https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-reportazh-na-btv-dazd-zapoc … no-semejstvo.html

...защото за доста области от милата ни татковина, съм убедена, че заплата от 840-950 лева (в зависимост от броя на настанените в семейството временно деца) си е добър мотиватор да "поработиш" подобна работа.
И кой гарантира, че 300 лв. на ръка (според един от репортажите) на социалния работник, няма да се окажат повод детето ти да се окаже в риск? А варианта да съсипеш бизнес конкурент, съсипвайки семейството му?
Знам, че в Западна Европа, Канада или някъде другаде, нещата за които ТУК се опасяваме, са безпредметни и дори бездушни, но все пак, спомнете си, че Вие сте ТАМ, точно заради изборът Ви на различна система... И не сте ТУК.
Моля, не ни набивайте канчетата, как се "излагаме" пред света. Ако си мислите, че можете повече, убедена съм, че с децата ви, на място в любимата ни татковина след някоя друга година, бързо ще промените нагласите си...

Като се абстрахираме от ужасите в главите ни, това е един доклад на Комитета по социални въпроси, здравеопазване и устойчиво развитие към ПАСЕ. Съсредоточава се върху Норвегия, защото там наистина очевидно има проблем и стигане до крайности, които не искаме да се разпростират и другаде. Наглед не звучи ужасно, но допускам, че всяко неправомерно разделяне на деца от родителите им всъщност е ужасно. Очертават се и опасностите. Никак не е е апокалиптичен, даже е добронамерен, но очертава посоките, в които не искаме да вървим - включително идеологически.
http://website-pace.net/documents/19855/4491159/20180427-socdoc1 … eur-enfant-EN.pdf

Не мисля, че някой би спорил по въпроса.

Допускам, че точно за това спорим. Кое е правомерно и кое не. Точно по този повод е и докладът.

ПП Изобщо,  моят съвет е да бъде прочетен. Мисля, че съвсем точно обрисува картината, допусканите крайности, реалната липса на  теоретична база и оттам сбърканите преценки и рисковете от по-нататъшно развитие в тази посока. За куриози като критерий за лошо родителство "неумение да утеши детето" - след ваксинация" да не споменаваме, но ако и такива имат тежест, си е направо трагично като намеса.

В описаната ситуация по никакъв начин не може да се направи извода, че детето ще бъде отнето. Да нямаш кола, да живееш с един родител, да нямаш маркови дрехи, да нямаш последен модел мобилен телефон, да живееш под наем - това не са причини за отнемане на дете, така че няма от какво да се притеснявате. Сестра ми и нейния мъж имат дете, заченато ин витро, така че имам наблюдения колко е трудно - емоционално и финансово. Успяха на третия опит. Не се поддавайте на пропагандата и изкуствено създадената истерия, че деца се взимат ей така за нищо. Това просто не е вярно и няма да стане вярно и след хиляди повтаряния.


От 2017 Норвегия отново е с А статус, но България още е с В. За тези 5 години са извършени законодателни и административни промени. Какво е направено в България, за да се достигне А статус? Нищо съществено явно. Хората протестират обаче.

Твърде много пропаганда от твърде много посоки. Някак си истината е все пак по средата - че не бива да се прекалява с пълномощията на държавата, че трябва да има много ясна граница за нещата и че добрият интерес на детето нито има едно измерение, нито трябва да бъде поверен за оценка на социалните служби. Както е очевидно и че Норвегия с все добрите си намерения прекалява в недобрата посока, та неслучайно не е положителен пример.

В България доста хора във форума, а и извън него предлагат много простичка първа стъпка - да започне да се прилага действащото законодателство. Това ще е едно хубаво начало.

Вейпър, не виждам как едното е в противоречие на другото. Необходими закондателни промени там, където се налага, като останалата част се спазва.