Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Разумният начин да прецениш какво се налага е да приложиш наличното и да видиш къде куца. Засега нямаме никакви реални основания да смятаме, че са наложителни някакви драстични законодателни промени от сорта на нов Закон за децата и семейството.

Спрях да чете доклада на 6-та страница. Политически алабализми: "Изглежда, че... според мен... по-скоро трабва... почти... би трябвало... вероятно... да се намали риска... нека споделя... ". Най забавното е цитирането на АНОНИМНИ ИЗТОЧНИЦИ.  Господин Грилечи (от Молдова) не осъжда законите, или социална система в скандинавските страни, а просто призовава за уеднаквяване на критериите, което няма как да стане при различни култури.

Егати и доклада. Ясно защо ти е харесал.

И аз предполагам, че нямаш опит в четенето на такива неща, но не е зле човек да се опитва, ако има интерес към подобни теми.

Човекът наистина е изключително добронамерен и е работил основно с материали, които са му предоставили норвежците /Bufdir е норвежката служба за децата, младежта и семейството/.

Истината щеше да е по средата, ако в отговор на обвиненията в корупция, педофилия, вероломност и нехайство другара страна (социалните служби) публикуваха равносилни клевети срещу жалващите се родители.

Прочитането на 6 страници от доклада, който си постнал/а, не е достатъчно за теб като "опитване"?!?

Иначе признавам, че не съм сред хората, изчитащи често политически доклади от начало до край. Самият факт, че са "политически" предполага, че обслужват нечии нужди/поръчки.

Ако помня правилно коментари от юрист в този форум, българското законодателство не е съвсем синхронизирано с европейското. Предполагам част от предложените промени са по тази линия, но не ми се рови сега да търся точните цитати.

Иначе и аз споделям мнението и впечатлението на земонти за този доклад. И аз не го дочетох, макар че прочетох почти всичко. Много хора явно забравят, че в Норвегия има съд, има закони, Барневерн не са нито съд, нито стоят над тези закони. Иначе докладът е пълен с всеизвестни истини, срещу които никой не спори, и не казва нищо ново. Като например, че децата трябва да са с родителите си, освен ако не е за тяхно добро да не са. Много ми стана смешно обаче колко окастрено е представен случая на норвежко-румънското сектантско семейство и колко много важни подробности не са споменати в доклада. Не е вярно, че със семейството не е работено изобщо преди децата да се вземат, но процедурата е била кратка, защото все пак е ставало дума за физически наказания, които са незаконни в страната. Не се и спомена, че са получили децата обратно не заради натиск от румънците, а защото родителите са се съгласили да преминат ''обучение'' как да възпитават децата си без бой. Вместо да спазят своята част от договорката, родителите взимат децата и се изнасят в Румъния. Нарушават и обещанието към адвоката си да се върнат за насроченото дело срещу тях. Сега си бият на воля децата в Румъния, където подобно на България толерантността към физическото наказание като шамарите е много по-голяма и събират международна подкрепа от други родители и неродители, за които шамарите като метод на възпитание е съвсем в реда на нещата. Изобщо този доклад абсолютно олекна след това тенденциозно и непълно представяне на този случай. Барневерн са си свършили работата според законовата уредба в страната. Въпреки това много хора застават на страната на родителите-биячи и закононарушители. Е, всеки според ценностната си система.

Точно така  - това е проблемът и затова се разглежда именно Норвегия. Защото няма данни, че в дългосрочен план не е в най-добрия интерес на детето да си стои при родителите, които са му издърпали ушите вместо да разделят семейството - а това е доста непропорционална мярка с неизвестен ефект върху бъдещето на разделените деца.
Така или иначе, семейството се е събрало и няма нищо чудно, че малко са страните, които биха искали да имат законовата уредба на Норвегия.
За ПАСЕ - не знам чии интереси обслужва, вероятно на "зложелателите" на Норвегия /т.е. на останалите европейски страни/.

Не знам, може би наистина няма дългосрочно изследване колко е добре за децата да растат с родители-насилници. Наистина сигурно трябва да се направи едно многогодишно проучване какъв ефект има боят върху децата върху изграждането на психиката им и личността им. Все пак това не е съвсем ново явление, но въпреки това няма как да имаме наблюдения или пък да знаем нещо по въпроса. Понеже явлението ''родители бият децата си'' е старо като света, има и естествен отпор в много държави срещу законова уредба срещу него. Тоест шамаренето на деца да стане незаконно. Това би била прекалено драстична стъпка, трябва първо да се направи международно мащабно проучване върху децата и може би след 50-100 години да излязат резултатите и тогава евентуално някой може да започне да пише стратегии и да прокарва законопроекти срещу явлението. Дотогава ще го приемаме за нещо нормално, здравословно и абсолютно в реда на нещата, защото нали така се е правило хиляди години.

А, то имало било такива проучвания. https://scholar.google.no/scholar?q=corporal+punishment+children … 1&oi=scholart Съдейки по заглавията на документите, явно ефектите върху децата не са от положителните.

(първата част на поста ми е саркастично написана, ако не стана ясно)

Карта на страните (от Уикипедия), където е забранено пошляпването на детето (оцветени в червено):

Към кои искате да се присъединим? Към Туркменистан, Монголия и Латинска Америка или към Франция, Швейцария, Англия, Италия, Канада и Щатите? М?
Упс, пардон, извинете - вече сме се класирали при банановите републики. Интересно, защо ли?

Имало било отскоро, да. Така че наистина, когато се появи едно поколение със зачеркнати от арсенала крайни дисциплинарни мерки, ще може да се направят нови проучвания на някаква сравнително прилична база.

ПП Във Франция миналата година го забраниха - след големи дебати. При нас отдавна е забранено /2000-та година/, затова сме се присъединили отпреди тях. Забранено, но не наказуемо и не криминализирано. Не знам да има страна, където да е криминализирано и наказуемо. Това, което при нас  липсва обаче /не знам къде другаде е така/ са  точни дефиниции на телесно наказание и допустимостта му.

E, в Норвегия шамарите за наказание на децата са забранени от 1979, години преди Конвенцията на ООН да бъде приета. Kirsten Sandberg, която може би е сред най-големите експерти в Норвегия по права на децата и е била председател на Комитета за децата на ООН, съдия във Върховния съд, а и преподавател по детско право на бъдещи юристи, твърди, че трябва да се случат две неща, за да спре насилието над децата. Първо законодателно да са изпипани нещата, а след това властите в съответните страни да работят за промяна на нагласите на населението. В България явно и двете неща не се случват, както трябва. В Норвегия физическите наказания над деца, също и с възпитателна цел, са забранени в Закона за детето, параграф 30. Подробен параграф, който обхваща и плашещо поведение, заплахи и друго унизително отношение към детето. А миналата година пък Върховния съд излезе с решение, че различни произход и култура не са извинение за нарушаване на тази част от закона. Една майка бе осъдена въпреки че защитата й беше, че идвала от друга култура, където шамаренето като възпитателна мярка било нормално. Майка с 6 деца, бежанци от африканска страна, не помня другите подробности. В НК има параграфи за много сериозните случаи на физическо наказание. Като имам повече време ще намеря и прочета и предварителните документи за този параграф 30 да видя какво точно са мислили законотворците. Не знам как се казват на български документите, където се пояснява по-подробно съответния закон преди да бъде приет. Но има едно съдебно решение на Върховния съд, в който един баща е осъден, защото е ударил децата ''не с цел да предотврати или възпре'' децата да направят нещо, а като възпитателна мярка. Тоест ако блъснеш силно дете с ръце на улицата и то падне, за да не го удари минаваща кола, това не се счита за насилие над детето - да дам такъв пример за предотвратяване.

Няколко страници назад се постнаха едни чаршафи в скрит текст на въпроси от граждани и отговори от адвокат. Отговорите, доколкото схванах правния жаргон, бяха в подкрепа на стратегията (даже няма да го напиша с главни букви тоя боклук). 2-3 страници назад се постна линк за изказване на адвокат Чобанова (така ли беше името?!). Явно нейната гледна точка не е в съвсем в унисон с въпросната стратегия. И докато на чаршафите се гледаше като на божа истина, тази адвокатка веднага беше обявена за типичен представител на съсловието адвокати и политици, чиято професия направо си изисквала да лъжат. Ама в чаршафите лъжи няма. Интересно.

Продължаваш да си измисляш и да вкарваш масово хората в калъпи, които сама си измислила. Това, че някой е против стратегията, не го прави автоматично защитник на насилието и подкрепящ биячите и нарушителите. В две теми се обясни пространно защо повечето хора са против стратегията и това няма нищо общо със склонност към насилие и садизъм, нито с драмите "унижават и бият децата". Хората не вярват на институциите, за което цялата заслуга е на политиците и техните калинки, и това е една от причините да не желаят да им се дават повече правомощия и да ги допускат в семействата си. Особено като няма ясно очертани граници и понятия, които да не позволяват разтегливост според както изнася на този или онзи. Ако живеещите в чужбина не разбирате каква всъщност е ситуацията в страната като цяло, вземете се поинтересувайте. Да видите по отношение на кого всъщност се прилага законодателството в най-строгата му форма и по отношение на кого не се прилага, независимо от безобразията, които е извършил и продължава да върши. Така ще е и със стратегията - то всъщност Е така, и споменах примери на предните страници.

La Sombra, позна ли се в описанието? Постовете в защита на физическото наказание над деца си стоят в предишната тема, пък ти казвай, че такова нещо няма. Аз вече написах в тази тема, че хората не вярват в системата и няма и да повярват, защото априори са скептични и не вярват, че нещата могат да станат по-добре. Затова и борбата срещу промените. ''Системата не работи'' е статуквото, но не е логично някой да се бори за запазването му като в същото време не иска да е така.

Защо да се припознавам в измишльотини? Едно, че децата ми са вече съответно на 20 и 15, второ, че не съм прилагала насилие, за да се чувствам виновна и да се припознавам в нещо, което друг си е измислил. Този ти въпрос е ясен пример как биха действали чиновниците, хеле пък ако им се дадат още правомощия. Щом казваш еди-какво си, значи си еди-какъв си и точка. Каквото и да се каже като аргумент против стратегията, ти виждаш само едно - защитници на насилието. Каза се също и че системата работи, когато иска, но не и там, където има най-належаща нужда. А като толкова ти е на сърце ставащото тук, заповядай да се бориш за промяна на статуквото. Отдалеч да размахваш пръст и да обвиняваш хората не става. Ела и покажи лично на туземците как става.

Хората не вярват в държавата, и няма да повярват, докато всеки ден виждат доказателства колко са прави. Затова и борбата срещу безотговорното увеличаване на правата на държавните чиновници.
Впрочем, предложените промени не работят никъде по света, освен във фантазиите на либерастите.
Даже платените клакьори не вярват в тях и предпазливо са извън страната...