Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Планът за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето (2013-2020 г.) е в съответствие с приетата на 3 август 2011 г. от Министерски съвет

Концепция за детското правосъдие. Концепцията е документ, изработен съобразно поетите от Република България ангажименти, произтичащи от присъединяването й към редица международни договори, включително и от правото на Европейския съюз.

Предвидените в плана за действие реформи са включени в „Националната програма за развитие: България 2020”. Планът за действие е в синхрон с основни стратегически документи в тази област, каквито са Визията за деинституционализация на децата в Република България, приета от Министерския съвет през м. февруари 2010 г. и подкрепена от Европейската комисия, както и Стратегията за превенция на престъпността (2012-2020), приета от Министерския съвет през м. април 2012 г.

Планът за действие предвижда ясна пътна карта на това, което следва да се свърши през следващите седем години – кои са отговорните институции и срокове, в които да се реализира системата от законодателни, институционални и организационни мерки, предвидени в Концепцията, за да бъдат постигнати нейните цели. Заложени са и конкретни индикатори, които служат за проследяване и оценка на изпълнението на плана и за качеството на постигнатите резултати.

За реализирането на дейностите през първите пет години са осигурени средства от различни източници, вкл. от УНИЦЕФ и по Българо-Швейцарската програма за сътрудничество. Също така, подобно на реформата в областта на грижите за детето, се предвижда и финансиране от няколко европейските програми (Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Административен капацитет” и Оперативна програма „Регионално развитие”).

Предвижда се, че до 2020 г. в България трябва да бъде изградена и устойчиво да функционира система за правосъдие за детето, която е ориентирана към правата на детето и е адекватна на съвременните обществени условия, изцяло е съобразена с международните правни стандарти и с установените приложими най-добри чуждестранни практики, създава възможности за специализация на съдии и прокурори, без необходимост от създаване на специализирани съдилища.

Щадящото детско правосъдие приема, че съдилищата могат да бъдат силно средство за
положителна промяна в живота на децата и в същото време признава, че понастоящем в
реалността правосъдната система най-често е източник за допълнителна травма,
отколкото лек.
Теорията, че децата заслужават специално внимание в правосъдната система не е нова. Тя
е възприемала различни форми и наименования по пътя на своето развитие. Срещат се
термини като детско правосъдие, щадящо детско правосъдие, правосъдие, съобразено с
интересите на децата, деца в контакт със закона. Всички те покриват подобен обхват и
носят идеята за подкрепа и възстановяване. Основен принцип, който трябва да се следва в
процедурите, които въвличат деца, е цялостен подход към детето – избягване на
многократни разпити, работа в екипи и др. Редица международни стандарти, насоки,
правила и законови модели се отнасят до щадящото детско правосъдие, като дават
солидна база за подобряване на начините, по които децата взаимодействат със законовата
система.

Основен нормативен акт в сферата на детското правосъдие в България днес е Законът за
борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, приет през
1958 г. Той урежда дейността по предотвратяване и борбата срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и
възпитание на извършителите6. Съгласно закона е създадена Централна комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерски
съвет. На местно ниво към общините или районите се създават местни комисии.
Структури, които са създадени, за да бъдат осъществявани дейностите по закона, са:
детски педагогически стаи, социално-педагогически интернати (СПИ), възпитателни
училища-интернати (ВУИ), домове за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни, приюти за безнадзорни деца.

В България всяка година около 10 000 деца са засегнати от Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Според различни
експерти и представители на НПО този закон е базиран изцяло на репресивни и
наказателни мерки. Той наказва децата, извършили нарушения като бягство от дома,
скитничество, просия – неща, за които възрастните не носят отговорност. Подобно
поведение обикновено сигнализира за проблеми в грижите за детето и изисква адекватна
реакция и подкрепа, казват експертите. Децата, които попадат под ударите на Закона за
борба с противообществените прояви, обикновено са изключително уязвими. Много от
тях са били малтретирани или неглижирани, а семействата им често живеят в крайна
бедност, без достъп до адекватни услуги и подкрепа.
В средата на октомври 2017 г. пред Народния театър в София бе поставена арт
инсталация, част от кампанията „Детство без решетки“. Целта на организаторите, сред
които и Национална мрежа за децата, бе за пореден път да се поиска реформа в детското
правосъдие и приемането на нов закон.

Концепцията за детското правосъдие следва да е различна от общата наказателна
концепция, където водещи са наказанието и превенцията. При детското правосъдие на
преден план трябва да са закрилата и възпитанието. С оглед на тази позиция и предвид
остарялата нормативна база, от 2015 г. Министерство на правосъдието подготвя нов закон
за детско правосъдие. В края на юни 2017 г. от отговор на министерството до медия стана
ясно, че предстои формирането на работна група, която да обобщи многото предложения
от институции и различни органи по проекта за нов закон и да прецени кое от тях да бъде
използвано.8 Законопроектът, който се казва „Закон за отклоняване от наказателно
производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица" предвижда
превръщането на поправителните домове в специални центрове, закриването на
интернатите, нова система от мерки за проявите на малолетните и непълнолетните, като
най-леката мярка да е предупреждение, а най-тежката - настаняване в специално приемно
семейство или във възпитателен център. В България има приета концепция (през 2011 г.),
която предвижда до 2020 г. в страната да бъде изградена и устойчиво да функционира
система за детско правосъдие, която е ориентирана към правата на малолетните и
непълнолетните.
Закон за закрила на детето пък е нормативният акт, който регламентира
отношенията при деца в контакт със закона. В раздел „Участие в процедури” се излагат
подробно изискванията за изслушването на детето в административно или съдебно
производство, при което се засягат негови права или интереси. Важно е преди
изслушването на детето да бъде осигурена необходимата информация, която да му
помогне да формира мнението си и то да бъде уведомено за евентуалните последици от
неговото решение. Следва да му бъде осигурена подходяща обстановка за изслушване,
съобразено с неговата възраст и в присъствието на социален работник от дирекция
„Социално подпомагане”, родител или настойник, а при необходимост и на друг експерт.
Според обобщения анализ по проект „Гласът на българските деца“ на Българско училище
за политика в сферата на детското правосъдие се наблюдава тенденция за изграждане на
все повече помещения, в които е осигурена подходяща обстановка за изслушване на
децата. Наличието на такива помещения („сини стаи“) се разпознава като изключителен
напредък в отношенията дете-институция. „Синята стая” е специализирано помещение за
провеждане на разпит/изслушване на дете. Тя позволява това да става в щадяща за детето
атмосфера, в присъствието на всички предвидени участници за съответния етап на
наказателното производство. Визуалният контакт между детето и останалите участници,
включително и извършител, се избягва чрез използването на комуникационни
технологии. Тези технологии осигуряват запис на разпита, който може да се ползва за
целите на производството от всички участници на различни етапи, с което да се намали
броят на разпитите на детето и рискът да се повтаря една и съща информация пред
различни хора. Трябва да се отбележи, че разкриването на такива помещения, които вече
са 24 в цялата страна, е с активното съдействие и участие на гражданския сектор.
В Закона за МВР се описва задължението непълнолетните лица да се настаняват в
специални помещения, отделно от задържаните пълнолетни лица. Забранява се
използването на физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица

Инструкция № ІЗ-1711 за оборудването на помещенията за настаняване на задържаните
лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях дава по-широк
регламент. Важно е да посочим, че разговорите и беседите с малолетни и непълнолетни се
провеждат в присъствието на педагог или психолог, а когато се сметне за необходимо и в
присъствието на родителя/настойника. Помещенията, в които се настаняват малолетни и
непълнолетни лица, трябва да са обзаведени по специален норматив.
Според Наказателния кодекс наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко
те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Ако непълнолетен
извърши престъпление, което не представлява голяма обществена опасност поради
увлечение или лекомислие, прокурорът може да реши да не се образува досъдебно
производство, а съдът - да не бъде предаван за съдене, ако спрямо него могат да бъдат
приложени възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните. На непълнолетни могат да се прилагат само следните
наказания: лишаване от свобода, обществено порицание, лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното
производство. Глава 30 от НПК урежда особените правила за разглеждане на дела за
престъпления, извършени от непълнолетни – мерки за неотклонение, разпит, състав на
съда. Делото се води при закрити врати, освен ако не е от обществен интерес да е
открито.
Национална стратегия за детето 2008-2018 поставя основни насоки по отношение на
защитата на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация, както и
осигуряване на правото на децата-правонарушители на справедливо и законосъобразно
отношение при зачитане на тяхното достойнство.
Други нормативни актове, които имат отношение към децата и младежите в контакт със
закона, са: Закон за професионалното образование и обучение, Закон за предучилищното и
училищното образование, Правилник за устройството и дейността на възпитателните
училища-интернати и социално-педагогическите интернати, Закон за младежта, Закон за
социалното подпомагане и Правилник за прилагане на закона за социално подпомагане.

Правосъдната система в България все още не
е адаптирана към правата и особените нужди
на децата от закрила. Конвенцията на ООН за
правата на детето препоръчва
организирането на специализирано, гъвкаво
и различно правосъдие за лица под 18-
годишна възраст. Основание за това е
признаването на юношеството като етап от
живота, в който човек все още се развива в
интелектуално, емоционално и нравствено
отношение, без да е завършил процесът на
подготовка за живота на възрастен, което
улеснява неговото възстановяване и
реинтегриране при навременна намеса.
Според еволютивната психология
непълнолетният правонарушител е човек в
процес на развитие, който не е имал време и
възможности да осмисли правилата, на които
се подчинява обществото, в което живее.
Това не означава, че той е неспособен да различава доброто от злото и че може да бъде
неотговорен, а че поради изложените причини обществената реакция по отношение на
извършените от него престъпни деяния не следва да бъде просто наказание, а да цели
неговото интегриране в обществото и във всеки един момент да се избегне лишаването му
от основното право на образование.
Основна част от предизвикателствата пред правосъдната ни система са сложни и бавни
процедури, липса на добра координация и сътрудничество между органите за закрила на
детето, полицията, прокуратурата и съда, неясен юридически език, недостатъчно
професионалисти със специална подготовка за
работа с деца, специализирана адвокатска защита.
Съществуващите у нас системи могат да бъдат
разделени на „гражданскоправна” и
„наказателноправна”. Първата се занимава с децата
в риск, а втората – с деца в конфликт със закона. В
зависимост от насоката на поведението на детето,
мерките за закрила са различни. Ако съществува
опасност за неговото развитие – физическо,
умствено, нравствено или социално – защита на
неговите права се прилага по Закона за закрила на детето. Ако обаче поведението на
детето се отклонява от общоприетите правила за поведение, спрямо него може да бъде
наложена възпитателна мярка по реда на Закона за борба с противообществените прояви
на малолетни и непълнолетни.


Съществен проблем се появява във втората система, където детето, извършител на
противообществена проява, не се разглежда вече като дете в риск, което има нужда от
подкрепа, а като престъпник, опасен за обществото. Следва се общата концепция на
наказанието, а не щадящата и възстановителна за детето и неговото семейство.
Освен законодателството, което следва да търпи промени, сериозен проблем представлява
и липсата на синхронизация между институциите и различните нормативни актове
за справяне с детската престъпност. Системата за закрила и системата за
противообществени прояви действат без обща координация, без взаимна информация,
като всеки работи в рамките на своите задължения.
От съдебни решения е установено, че изпращането в интернат е често прилагана
мярка, дори и при много леки провинения, като кражба на малка сума пари или дребни
вещи, бягство от училище или от дома, конфликт със съученици или учители,
скитничество, просия. Дългосрочният престой в тези затворени институции изолира и
задълбочава вече съществуващите проблеми, вместо да ги разрешава. В тези затворени
институции са наблюдавани случаи на:
 Насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода – интернати,
поправителни домове, полицейски управления;
 Настаняване при неприемливи материални условия;
 Никакъв достъп до образование или лошо качество на образованието;
 Липса на достъп до адекватна медицинска помощ;
 Редки външни проверки от независими органи.
Настанените в интернатите деца много често нямат определен срок от съда за престой. В
момента максималният срок, който може да се наложи по закон е 3 години, но има данни,
че той се пресрочва.
Всичко това представлява сериозно нарушение на правата на тези деца. Освен това,
децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими – повечето от
тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им обикновено живеят в крайна
бедност и са без достъп до социални услуги.
Имайки предвид изложената до този момент информация, в заключение можем да
обобщим основните насоки на предстоящата реформа в няколко основни стъпки.
За да може да се положи правилно основата на бъдещите промени, е необходимо
законодателството да претърпи сериозно изменение. Основните принципи, върху
които то трябва да се изгради, са индивидуален подход към всяко дете, защита на найдобрите му интереси, участието му в процеса, правото му на развитие, отклоняване от
наказателното производство, и лишаване от свобода като последна мярка.
Децата нарушители трябва да бъдат възприемани като рискова група, а не като
извършители на престъпления наравно с възрастните. Следва да се предвидят
възможности за насочване на децата към друг начин на решаване на проблема, така че
много от случаите да се приключват от несъдебни органи или органи на досъдебното
производство и да се избягват отрицателните последици от наказателното преследване и
криминалната регистрация.
Крехкостта на децата изисква въвеждане на адаптирани и щадящи процедури и
подходяща среда за разпит на децата жертви и свидетели на престъпления и насилие
(сини стаи), така че едновременно да обслужват целите на разследването и да не носят
неблагоприятни последствия за психологическото възстановяване на децата.
Процедурите следва да гарантират и правото на всички деца да бъдат изслушани в
производствата, които имат отношение към живота и благосъстоянието им.
Хората, които се занимават с различните етапи по задържането, разследването,
правораздаването и превъзпитаването на децата в конфликт със закона, следва да бъдат
специално обучени професионалисти. Необходимо е да се въведат изисквания за
специализация за работа с деца в полицията, прокуратурата и съда и да се разработят
обучителни програми за социални работници, полицаи, прокурори и съдии.
От основно значение е да бъдат въведени модерни педагогически модели. Родителите и
членовете на местната общност следва да бъдат включвани в процеса на реабилитация
на проблемните деца. Необходимо е да се изгради подкрепа след изтърпяване на
наказанието, като се създадат условия за връщане на непълнолетните, така че те и
техните семейства да се подготвят за реинтеграция на децата.
Всичко това налага много съвместна работа на експертите в сферата и застъпничество за
промяна на нагласите на обществото. Децата в конфликт със закона имат необходимост от
подкрепа и от втори шанс. Децата – жертви и свидетели на престъпления и насилие, имат
необходимост от подкрепа за възстановяване и от защита на тяхното лично достойнство.
Всички деца имат право да бъдат изслушани по въпросите, които засягат техния живот и
благосъстояние и е важно обществото ни да подкрепи необходимите промени в тази
насока. Правосъдната система, съобразена с интересите на детето, е на страната на децата,
като им предлага помощта на компетентни професионалисти. А добронамереното
отношение към децата спомага за тяхната закрила.

някои от тях са с отрязан палец на дясната ръка