Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Според Уницеф близо 2500 деца живеят в резидентни услуги, а не "над 14 000". И пак да подчертая, че говорим предимно за ромски деца, изоставени от родителите си.

Децата в институции от стария тип са намалели значително* - от 7587 през 2010 г. до 900 в края на 2017 г.

В резултат на амбициозната Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, всички институции за деца с умствени увреждания и почти половината институции за деца до три години са затворени. Този напредък стана възможен благодарение на развитието на услуги за подкрепа на уязвимите деца и семейства, създаването на голяма мрежа от приемни семейства и центрове за настаняване от семеен тип. Броят на социалните услуги в общността е скочил от 241 през 2010 г. до 607 в началото на 2018 г. Над 2300 деца живеят в приемни семейства в края на 2017 г. като една трета от тях са под три години. Над 6000 деца са настанени при роднини и близки*. Близо 2500 деца живеят в резидентни услуги.
Независимо от този напредък, всяка година много деца продължават да бъдат разделяни от семействата си. Децата от маргинализирани общности и тези с увреждания са с най-висок риск да бъдат разделени от семействата си. Други фактори, които водят до разделяне на деца от семействата им, включват стигма и предразсъдъци, ранни бременности, а в някои общности и детски бракове.

Децата от уязвими семейства и маргинализирани общности са изправени пред множество лишения и пред опасността и никога да не разгърнат пълния си потенциал.Твърде често социалното изключване започва още от раждането на детето, а бедността се предава от поколение на поколение.

Детските бракове продължават да бъдат един от сериозните проблеми. През последните 10 години техният брой намалява, както и броят на ранните раждания. През 2001 г. 6181 момичета на възраст под 18 години са били в съжителство, 2283 от тях на възраст под 16 години. Десет години по-късно броят на 18-годишните момичета в съжителство е намалял с около 30% и през 2011 г. те са 4334. Намалението при 16-годишните в съжителство е над 33%, за да достигне броят им до 1505 през 2011 г.

https://www.unicef.org/bulgaria/stop-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D … D1%82%D0%B2%D0%B0

Около 2000 деца в България живеят в приемни семейства, а около 600 в институции.
https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/681-deca-chakat-svoite-prie … bylgariia-2126415

Да, явно тези 907 деца в институции през 2017 вече са намалели на 600 през 2018 година. Целта е деинституционализация и преместването им в приемни семейства или центрове от семемн тип.

PURE, Аз гледам сайта на НПОто от предаването на БТВ, защото тяхната дейност е свързана точно с този тип грижи. И представителката каза, че са участвали в изготвянето на стратегията. Нали по-рано питаше за това - кои НПОта участват.

Tesla, първата част от моя пост остана неразбрана. Давам профански пример: патронажна сестра отива в ромска махала, посрещат я група роми и започват да я замерват с камъни (BTW: във Варна на новия булевард - 'гордостта' на инжинерната инфраструктура във Варна - ромчета се забавляват като хвърлят камъни по колите). И според твоята теза: ромите над 18 години - се третират с най-голямата строгост на закона, а ромите под 18 години се третират как? Сега разбираш ли какво исках да кажа? Къде се губеше нишката на твоята теза: хем така, хем иначе. Защото според духа този закон, "4. Отпадат изцяло санкционните мерки срещу малолетни (8 г. – 13 г.) В момента в нарушение на международните стандарти остарелият  ЗБППМН урежда санкциониращи мерки за деца под 14 г., извършили нарушения (бягство от дома, просия, проституция), за които възрастните не носят наказателна отговорност. Новата уредба предвижда единствено възпитателни мерки по отношение на малолетните с противоправно поведение." Това е част от тест с дата 27.09.2016, публикуван на http://www.justice.government.bg/117/12643/

Относно сексуалното образование на децата - това е политика, която се налага на запад. Изобщо не е безобидна, защото в Германия още в детските градини има сексуално образование. Има в Англия програми 'Rag Queen' мисля, че се казваха, където в детската градина отиваше травестит и се сещам за снимки на деца - всичките са го наобиколили и този травестит (облечен като принцеса, гримиран, с прическа и т.н.) обяснява нещо на децата. Така че терминът 'сексуално образование' е много разтеглив. И според мен ако се прокара някъде в закон или наредба отваря широко вратите за всякакви извращения по въпроса. Категорично ПРОТИВ това съм.

Това ми хареса. Въпреки че не съм от Варна този булевард се прочу в цяла България. Какво да ти кажа, ами по тая логика държавата никога няма да може да наложи ред в гетата, защото винаги някой държавен служител може да бъде посрещнат с камъни. Ако разсъждаваме че редът зависи от това как ще реагират ромите а не от държавата наистина никога няма да въведем ред. Да може би докато свикнат може и патрулка да обикаля заедно със сестрата. То не пречи патрулките по принцип да обикалят в гетата. И когато въведем строги закони за посегателство срещу медицинско лице (и то не заради патронажната грижа а по принцип не може да се бият лекари които се опитват да помогнат това е безобразие) да видим кой ще посмее да метне камък. Ама наистина строги.  

Държавата е определила тази възраст за пълнолетие. Да, може някой на 17 да бъде третиран по един начин а на 18 по друг. Каквато и възраст да се определи, тя в един момент разликата между пълнолетие и непълнолетие може  бъде и един единствен ден. Все пак правото трябва да работи с точни понятия въпреки че чисто биологически някой на 17 и 364 дни няма да стане по различен за един ден. Това ли те претеснява, че някой на 17 ще бъде третиран по закона за детско правосъдие а пък той си е почти пълнолетен. Сега разбрах какво имаш предвид.  Но все пак правото работи с точни измерения и за правото човек на 17 и 364 дни е различен от същият човек на 18, въпреки че на практика няма разлика. Това няма как да се избегне, просто правото не може да работи с неясни измерения. Мен ми се ще да коментираш има ли нещо във философията на детското правосъдие което не ти харесва.

За сексуалното образование съм съгласен, но според мен колективната психология кое е подходящо и кое не е гарант какво може да бъде съдържанието.
 

Редактирах си горния пост - дай refresh - и ще видиш отговора на въпроса ти.

Ежко, пак не си разбрал добре.
Дай да видим изречението: Approximately 4000 people who were formerly taken into custody by the child welfare have sought compensation for suffering and abuse while living in orphanages or foster families between 1945 and 1980.

Първо Барневерн съществува от 1992. Не е съществувала в периода 1945-1980. Това го пише и в твоя линк: Тhe Norwegian Child Welfare Services were established, and their activities are regulated, by the Child Welfare Act of 1992. Преди това не е имало централизирана институция, а всяка община е предлагала собствена услуга за изоставени деца. И законодателството е било съвсем различно. Поради липса на друга дума на норвежки се използва Барневерн, но това не е тази организация, тъй като не е съществувала по онова време.

Тоест хвърляш вината за станалото между 1945 и 1980 върху институция, която съществува от 1992. В опита ти да очерниш максимално Норвегия и Барневерн изпадаш в комична ситуация

допълнение: Барневерн значи буквално защита на детето (децата). Тоест това не е просто име на институция, а обикновен езиков израз. Имай го предвид, ако тръгнеш да превеждаш нещо, особено информация за периода преди 1992.

В България изоставените деца са намалели, защото често стават жертва и загиват, защото често ги продават в чужбина и защото изоставените деца навършват 18 години и изчезват от статистиката за деца. Има и много други, които въпреки ужасяващите условия, в които живеят, са връщат на родителите им срещу скромна сума и кретат някакси. Друга причина за намаляването на броя на изоставените деца са международните осиновявания на ромчетата.

Ами според мен така трябва да бъде, деца не бива да бъдат третирани като престъпници точно защото са деца. При тях не трябва водещо да е наказанието. Защо да се наказва едно дете че проси. То проси защото родителите му са го изпратили да проси вместо да е на у-ще. То няма шанс да осъзнае правилата по които живее о-вото за да ги спазва. И да се надяваме че като го накажем то следващият път ще се опълчи на родителите си и няма да иде да проси. Т.е. ние третираме децата като възрастни, вменяваме им отговорност и им търсим сметка за противо-обществени прояви и впоследствие ги изпращаме в специални институции от които нищо добро не излиза. Каква е ползата от наказанието. Според теб не е ли по добра философията на детското правосъдие според което проблемите не са в детето а в родителите. Те са тези които са го пратили да проси. То вместо да се наказва да му бъде осигурена подкрепа, адекватно образование и грижа. А ако дете извършва тежки провинения като да проституира, то да бъде извеждано от сем. което очевидно не е добра среда за него, за да се занимава с такъв занаят. А не да се изпращат децата зад решетки, след които излизат като завършени рецидивисти, без качествено образование и е ясно с какво ще се занимават цял живот.  

Между другото аз не знам защо по закон възрастните не носят отговорност за децата си ако са малолетни. Малко ми се вижда като правен абсурд. Ако малолетно дете протистуира родителите не носят отговорност понеже е малолетно. Аз не знам има ли такива случаи, но ми се вижда нон-сенс.

Тесла, до една определена възраст - да. Но в един момент детето е достатъчно зряло, за да разбира действията си, макар че още се води дете по смисъла на закона и е под 18г. Мислиш ли, че 15-годишното тъмнокожо хулиганче, което се е опитало да коли с нож свой връстник, не е разбирало какво прави? Това е от скорошна статия, която четох. Че родителите не са си свършили родителската работа е едната страна на въпроса, но 15-годишния дали разбира какво точно прави? Трябва ли да бъде наказан, задето първо нарушава забраната да се носи нож на обществено място и второ замахва да коли (опит за убийство или поне тежко нараняване) друг човек? Според мен - да, и то много строго. Родителите също като им се бръкне в джоба, но 15-годишния абсолютно. Все пак не става дума за единичен случай, а това са все едни и същи лица, които имат и други подобни провинения.

Как така възрастните не носят отговорност за децата си по закон? Какво имаш предвид? В Норвегия възрастните носят поне икономическа отговорност за материални щети, нанесени от децата им. Доста съм сигурна, макар че сега ми убягва точно къде в закона е. Родителите на съседко дете платиха солено за материални щети, извършени от детето им. Понеже детето няма доход да плати само.

Така е, но мисля че детското правосъдие касае само противообществените прояви, и само за тях ще се прилага отклоняване от наказателното производство, и вместо това ще се предприемат мерки за намеса в сем. а не знам дали нападението с нож се води към тях. То си е криминално престъпление. Ама не съм юрист.

Мен това ме шокира, не мога да си представя че по сега действащият закон на родител не му се търси никаква сметка ако детето му е малолетно и проституира. Надявам се че няма такива случаи, защото това ми се струва твърде нбевероятно малолетни деца да проституират. Но правото трябва да обхваща всички възможни ситуации. А има 2 варианта или родителите така го "гледат" това дете за да не знаят че то проституира, че трябва веднага да им бъде взето, а на тях да им се търси отговорност за родителско неглижиране довело до тежки последици за детето, или те знаят и тогава отиваме на склоняване към проституция. Вярно е че в България не съм чувал за малолетни проститутки, но законът трябва да покрива всички възможни хипотези. Така си мисля аз като неюрист.

Магдалена, това е философията на детското правосъдие.
Центрове в 4 града помагат на деца с проблемно поведение и техните родители
https://nova.bg/accents/view/2018/02/19/207540/центрове-в-4-града-помагат-на-деца-с-проблемно-поведение-и-техните-родители

Над 150 деца и техните семейства са потърсили помощ и са получили подкрепа в четирите нови Центъра за правата на децата, които Национална мрежа за децата разкри в София, Пазарджик, Враца и Русе в средата на миналата година. Това са пилотни социални услуги, които предоставят консултации, застъпничество, информация и превенция на деца с проблемно поведение от 10 до 18 г. и на техните семейства.

Сред младежите, които имат нужда от помощ и я намират в Центровете, са деца с емоционално поведенчески затруднения в даден етап от израстването си; уязвими деца и семейства; деца, жертви на насилие или пострадали от престъпления; деца в конфликт със закона.

В Центровете работят психолози, социални работници и юристи, които се застъпват за правата не децата като им предоставят правна, социална и психологическа подкрепа. Тя включва и придружаване на децата при срещата им с правосъдната система, пробацията, помощ за връщането им в училище, ако не го посещават, за професионално ориентиране и реализация, както и медиация между извършител и жертва. Специалистите често осъществяват контакти с училищните власти, отделите за закрила на детето, полицията и прокуратурата, за да могат да подкрепят децата. Родителите и близките им са активно включени в намирането на решения на проблемите, с които младежите се сблъскват. Набляга се върху силните страни на децата и се анализират задълбочено факторите, които влияят върху поведението им, както и възможните рискове. В някои от центровете се прилагат арт терапия и спортни занимания, за да се стъпи на силните страни и потенциала на децата, така че те да имат възможност да планират с оптимизъм своето по-добро бъдеще.

Четирите центъра в страната се управляват от организации с доказан опит в социалната и правната сфера. В София Центърът за правата на децата се управлява от Институт по социални дейности и практики, в  Русе – от сдружение Еквилибриум, в Пазарджик – от Фонд за превенция на престъпността – ИГА, а във Враца – от Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ - България.

"Целта ни е да осигурим смислена подкрепа на уязвимите младежи, чиито съдби могат да бъдат трансформирани, ако всички работим заедно в сферата на превенцията, закрилата и социалната рехабилитация", коментира Диляна Славкова, програмен координатор Правосъдие в Национална мрежа за децата. "Крайната цел е подобряване на живота и перспективите на децата в конфликт и в контакт със закона".

Всеки тийнейджър или член на семейството му може да се свърже с екипа на най-близкия Център, ако  не среща подходящо отношение от страна на правораздавателните органи или полицията. Услугите на центровете се ползват след лична заявка или тази на родителите (настойниците или попечителите); по заявка или сигнал от полицията, Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Пробационната служба, Отделите "Закрила на детето", училище или друга институция, както и по искане на съда.

Контактите на четирите центъра можете да намерите на сайта www.endviolence.nmd.bg

На него е достъпна и информация за други социални, здравни и образователни услуги в цялата страна, които можете да откриете на специална интерактивна карта. Има и полезни материали за деца, родители и професионалисти, работещи с деца, както и телефони за спешна помощ и консултации.

Създаването на Центровете за права на децата е част от проект на Национална мрежа за децата "Развиване на центрове за правата на децата в конфликт и контакт със закона", който се реализира с финансовата подкрепа на фондация "Велукс".

Национална мрежа за децата се застъпва за реформа в системата на детското правосъдие от дълги години. В момента Мрежата, която обединява 150 организации от цялата страна, провежда и кампанията "За по-човечно детско правосъдие". Тя настоява пред институциите за реформа в системата за детско правосъдие, отмяна на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, действащ от 1958 г., закриване на поправителните интернати и въвеждане на съвременни и ефективни мерки за работа с децата извършители, включващи възстановително правосъдие и превантивна работа с тях. Другата цел на кампанията е създаване на разбиране в обществото, че проблемните деца са деца в риск и най-често постъпките им са вик за помощ, тъй като те са били жертви на насилие, тормоз, неглижиране, живот в крайна бедност.

Всяка година над 10 000 деца в България са засегнати от 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви. Някои от тези деца са наказвани за прояви, за които в повечето случаи възрастните не търпят санкции: бягство от дома, скитничество, просия, кражба на хранителни продукти… Всъщност, децата, които попадат под ударите на закона, са изключително уязвими и на практика имат нужда от помощ, а са третирани като престъпници и са допълнително наказвани за тежката си съдба с налагане на неадекватни възпитателни мерки. 

Преобул се Илия и пак в тея.
Децата отведени извън дома си са нараснали повече от двойно от тогава. Къде е ефекта от законите? Отрицателен?

Tesla, чудно ми е защо вече има 'сини стаи' (които са за разпит на деца) в НПОта (https://animusassociation.org/sinia-staq/ )? Разбирам да са в полицейските участъци - ок, по-приветлива среда за децата, но в офисите на НПОтата?
Възможно ли ще бъде да бъдат провеждани такива разпити в отсъствие на родител или настойник?

Защо НПО финансирано само и единствено от Америка за България (от становищатата за публичната консултация http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4012, становище номер 6 и от сайта им става ясно), прокарват политиките на патронажната грижа? В качеството си на какви си позволяват намеса във взаимоотношенията родител-дете в България? Че и в становището си недоволни, че можело още повече да се разгърне.

Защо в Планът за изпълнение на стратегията (втория Word file от линка http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4218) има толкова много НПО? Виж по ключова дума НПО в последната колона на документа. Кои са тези НПО, които ще са част от изпълнението на политики, от които държавата не трябва да абдикира? Кой ще контролира техните дейности поради конфликт на интереси - те предлагат и изпълняват определени политики, финансирани от чужди страни, от грантове и т.н. Има милиони Евро за усвояване и кой ще ми гарантира на мен, че усилията на тези незнайни и некотролирани НПОта няма да бъдат насочени само за усвояване на тези средства?

Иначе на хартия много неща звучат добронамерено, но нека да се опитаме да видим цялата картинка.

Не става дума за преобуване, Ежко, а за създаването на нещо съвсем ново. Нали си наясно, че от 1945 до 2019 е имало много законодателни промени, включително под влиянието на международни документи? Нали си наясно също така, че броят деца в рискови семейства не зависи от законите, а от броя рискови семейства? И най-перфектния закон да имаш, когато имаш растящ брой рискови семейства, имаш и растящ брой деца в риск.

Магдалена, имаш ли информация кой финансира религиозните НПО-та и НПО-то Асоциация на бащите в България? Интересно ми е. Много НПО-та се пръкнаха против стратегията. Кой ги финансира и чии интереси обслужват?

Тесла, за втория цитат съм съгласна, че за изброените в скобите провинения, е най-добре да се търси отговорност на родителите. Или поне и на родителите.

Нов бардак със стар персонал не се прави, Фенрис.
Колкото до НПО-тата, мястото им е извън държавните документи и дейности.