molive разумен коментар. Ако противници на стратегията бяха подходили като теб щяха да имат повече подръжници. Само да доуточня, че НПО-тата са проблем и на държавна хранилка от много години и може би отдавна трябваше да застаненем или срещу тях или да изискваме резултати от свършена работа, за да знаем защо вземат всички тези пари все пак.
Виж целия пост
Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./
- Публикувана: 22 апр. 2019, 01:13 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2020, 17:48 ч.
# 4 005
10 окт. 2019, 18:26 ч.
# 4 006
10 окт. 2019, 18:28 ч.
като гледам тетки шетат вече. тиквата квито и да глупости да бръщолеви, ще стават много отнемания.
деца с 1 родител са апетитни. тетки си има за всичко.
Виж целия пост
деца с 1 родител са апетитни. тетки си има за всичко.
# 4 007
10 окт. 2019, 20:12 ч.
Всъщност разбунването на ромите е пряк резултат от усвояването на държавни пари покрай всякаквите стратегии за приобщаване, ре- интеграция, медиаторстване, *десетилетие не ромското включване* и още хиляди знайни и незнайни програмки и проектчета, от които се облагодетелстваха разни грантаджии и *правилни* фирми. След 10+ години *работа* ромите са по-недоверчиви, по-безпросветни, още по-маргинализирани и обречени на мизерия. Но все по-лесно манипулируеми и удобни като се задатат избори. Днес са ги задействали с Норвегия, утре ще е с помощи за отопление, после нещо друго и така до безкрай....
Стратегията сама по себе си е лист хартия. Ако прочетеш безпрострастно промените Закона за защита на детето и как ще се доставят социалните услуги (само от частни компании и НПО, които никой няма да контролира), ще забележиш че се създава нова ниша за държавно гарантирано търсене, което данъкоплатците ще платят и то не само с пари...... Въпросните промени впрочем влизат в сила на 1.01
Виж целия пост
molive разумен коментар. Ако противници на стратегията бяха подходили като теб щяха да имат повече подръжници. Само да доуточня, че НПО-тата са проблем и на държавна хранилка от много години и може би отдавна трябваше да застаненем или срещу тях или да изискваме резултати от свършена работа, за да знаем защо вземат всички тези пари все пак.
Всъщност разбунването на ромите е пряк резултат от усвояването на държавни пари покрай всякаквите стратегии за приобщаване, ре- интеграция, медиаторстване, *десетилетие не ромското включване* и още хиляди знайни и незнайни програмки и проектчета, от които се облагодетелстваха разни грантаджии и *правилни* фирми. След 10+ години *работа* ромите са по-недоверчиви, по-безпросветни, още по-маргинализирани и обречени на мизерия. Но все по-лесно манипулируеми и удобни като се задатат избори. Днес са ги задействали с Норвегия, утре ще е с помощи за отопление, после нещо друго и така до безкрай....
Стратегията сама по себе си е лист хартия. Ако прочетеш безпрострастно промените Закона за защита на детето и как ще се доставят социалните услуги (само от частни компании и НПО, които никой няма да контролира), ще забележиш че се създава нова ниша за държавно гарантирано търсене, което данъкоплатците ще платят и то не само с пари...... Въпросните промени впрочем влизат в сила на 1.01
# 4 008
10 окт. 2019, 21:11 ч.
Molive, това не е отговор на въпроса ми. Защо някой ще настройва родители, че друга държава е дала пари да им отнемат децата? Норвегия не е дала пари за отнемане на български деца. Да се твърди такова нещо е нелепо. Че са дадени пари за подобряване на битовите условия на едно определено малцинство, образованието на децата от това малцинство и по-лесния достъп до трудовия пазар на родителите им, не значи, че са дадени пари за отнемане на деца. Както и да се върти и суче от противниците на стратегията, никоя държава не е дала пари на България да се отнемат български деца (и да им се пращат с влак в чужбина).
Съгласна съм, че норвежкото виждане за грижа за децата не кореспондира с българското. Има основни и кардинални разлики. В Норвегия физическото наказание и с възпитателна цел е забранено със закон. В България търпимостта към тези явления е по-голяма. В Норвегия няма да видиш родители, които шамаросват, дърпат уши и ругаят децата си по площадките. В България това не е необичайна гледка. Миналата седмица последно една моя позната в България ми разказа потресаваща случка, на която е станала свидетел на детска площадка в голям български град. Тя е била там с детето си и е изпаднала в шок при вида на уж интелигентна и добре облечена майка, която завъртяла шамар на детето си, защото окапало със сокче дамската й чанта. Няма да цитирам обидните епитети, с които е нарекла детето, само ще кажа, че обидата ''същия (обидна дума) като баща ти си'' е под всякаква критика. И летвата да съобщиш за дете в опасност е по-ниска от летвата в България. Норвежците не са клюкарски народ, гледат си в паничката и не се бъркат в чуждите работи, но са научени, че като видят нередност, съобщават, където трябва. Наистина много разлики между двете култури и начина на мислене на хората. Разбираемо е, че българинът реагира, че някой отвън идва да му каже да не си бие детето и да го праща на училище.
Виж целия пост
Съгласна съм, че норвежкото виждане за грижа за децата не кореспондира с българското. Има основни и кардинални разлики. В Норвегия физическото наказание и с възпитателна цел е забранено със закон. В България търпимостта към тези явления е по-голяма. В Норвегия няма да видиш родители, които шамаросват, дърпат уши и ругаят децата си по площадките. В България това не е необичайна гледка. Миналата седмица последно една моя позната в България ми разказа потресаваща случка, на която е станала свидетел на детска площадка в голям български град. Тя е била там с детето си и е изпаднала в шок при вида на уж интелигентна и добре облечена майка, която завъртяла шамар на детето си, защото окапало със сокче дамската й чанта. Няма да цитирам обидните епитети, с които е нарекла детето, само ще кажа, че обидата ''същия (обидна дума) като баща ти си'' е под всякаква критика. И летвата да съобщиш за дете в опасност е по-ниска от летвата в България. Норвежците не са клюкарски народ, гледат си в паничката и не се бъркат в чуждите работи, но са научени, че като видят нередност, съобщават, където трябва. Наистина много разлики между двете култури и начина на мислене на хората. Разбираемо е, че българинът реагира, че някой отвън идва да му каже да не си бие детето и да го праща на училище.
# 4 009
10 окт. 2019, 21:15 ч.
контра-теза: не върви да кажеш че даваш парите за да си купиш деца. това е зверско. затова даваш парите за подобряване на битовите условия, образованието на децата и по-лесния достъп до трудовия пазар на родителите им. това вече си е друга работа.
Виж целия пост
Че са дадени пари за подобряване на битовите условия на едно определено малцинство, образованието на децата от това малцинство и по-лесния достъп до трудовия пазар на родителите им, не значи, че са дадени пари за отнемане на деца. Както и да се върти и суче от противниците на стратегията, никоя държава не е дала пари на България да се отнемат български деца (и да им се пращат с влак в чужбина).
# 4 010
10 окт. 2019, 21:25 ч.
Престани да лъжеш като норвежка. Колко пъти да ти се обясни, че в България физическото наказание е точно толкова забранено, колкото в страната на педофилите и фиордите.
Виж целия пост
Съгласна съм, че норвежкото виждане за грижа за децата не кореспондира с българското. Има основни и кардинални разлики. В Норвегия физическото наказание и с възпитателна цел е забранено със закон.
# 4 011
10 окт. 2019, 21:31 ч.
..... Миналата седмица последно една моя позната в България ми разказа потресаваща случка, на която е станала свидетел на детска площадка в голям български град. Тя е била там с детето си и е изпаднала в шок при вида на уж интелигентна и добре облечена майка, която завъртяла шамар на детето си, защото окапало със сокче дамската й чанта. Няма да цитирам обидните епитети, с които е нарекла детето, само ще кажа, че обидата ''същия (обидна дума) като баща ти си'' е под всякаква критика. .....
Това разбира се 100% истина. Проверима и доказуема. Ей така една позната на леля Пена от кв. Надежда в Сливен й казала, че всички деца на един родител ще ги карат с влак в Норвегия. Леля Пена, точно както и ти, има 100% процента вяра в познатата си, защото.... Познатата на леля Пена изпаднала в шок ! Какво става оттук нанатък видяхме в новините.....
Виж целия пост
..... Миналата седмица последно една моя позната в България ми разказа потресаваща случка, на която е станала свидетел на детска площадка в голям български град. Тя е била там с детето си и е изпаднала в шок при вида на уж интелигентна и добре облечена майка, която завъртяла шамар на детето си, защото окапало със сокче дамската й чанта. Няма да цитирам обидните епитети, с които е нарекла детето, само ще кажа, че обидата ''същия (обидна дума) като баща ти си'' е под всякаква критика. .....
Това разбира се 100% истина. Проверима и доказуема. Ей така една позната на леля Пена от кв. Надежда в Сливен й казала, че всички деца на един родител ще ги карат с влак в Норвегия. Леля Пена, точно както и ти, има 100% процента вяра в познатата си, защото.... Познатата на леля Пена изпаднала в шок ! Какво става оттук нанатък видяхме в новините.....
# 4 012
10 окт. 2019, 21:33 ч.
ЕЖК, че една майка обиждала детето си на детската площадка. 
Аргумент за 1 млн долара
Виж целия пост
Аргумент за 1 млн долара 
# 4 014
11 окт. 2019, 08:53 ч.
От адвокат Вл. Шейтанов
предлага подробни мотиви към проектозакон за отмяна на Закона за социалните услуги
www.daspasimdecatanabulgaria.org/мотиви-към-проектозакон-за-отмяна-на-з/
Ако нямате врема да четете целия материал, моля обърнете внимание на болднатите текстове.
Виж целия пост
предлага подробни мотиви към проектозакон за отмяна на Закона за социалните услуги
www.daspasimdecatanabulgaria.org/мотиви-към-проектозакон-за-отмяна-на-з/
Ако нямате врема да четете целия материал, моля обърнете внимание на болднатите текстове.
# 4 015
11 окт. 2019, 09:02 ч.
Норвегия не дава пари за подобряване на битовите условия. Норвегия не дава пари за повишаване на образователния ценз и трудоспособността на определено малцинство (ако го прави, то това би било дискриминация). Норвегия дава пари за прокарване на нейното "добро" (службици, тип Барне) и вкарване в политиките за защита и надзор на НПО-та. Норвегия дава пари за прокарване на "детско правосъдие". Норвегия дава пари за "сини стаи", в които децата биват разпитвани без попечител (а дайте да си говорим честно- дете може лесно да се манипулира, особено от опитни психолози, които, обърнете внимание са на служба в НПО).
В част от променените закони има опростяване на дейностите по осиновяване на деца. Факт е, че доста деца в България биват неглижирани и някои родители ги използват само като касичка, НО не одобрявам произволията на Барне, като това да отнемат деца още от родилния дом, да ги дават за осиновяване и когато съда постанови, че действията са прекалени, службата да си измива ръцете с нещо от рода на "ми, то вече е свикнало с новото си семейство и... точка". Давам си сметка и за нещо друго - тук осиновяването (особено на деца от малцинството) не е често практикувано, та все си мисля, че така подготвените изменения, биха могли да облекчат осиновяването извън граница (откъдето идват и "вагоните към Норвегия").
Обаче, дотук коментираме предимно един етнос и проблемите, произтичащи от маргинализация му! И въпросът е: трябва ли законите да се променят, да се въвеждат неясни и разтегливи дефиниции, които да могат да се тълкуват дооооста общо и на кого е необходимо това? И още един въпрос - ако досегашните закони са давали опция за намеса на социалните при проблемни деца (просещи, неходещи на училище, малтретирани и насилвани, използвани), защо НЕ са се спазвали? Какво е пречило това да се случва? И ако отговорът е, че социалните не са имали интерес/потенциал/възможност да го правят, то възниква въпросът (пореден!), защо тогава правомощията им/полето на изява трябва да се увеличават?
Видяхме, че във всички променени закони социалната роля на държавата е заменена от "външни доставчици на социални услуги", на които се заплащат услуги (от бюджета) по установените от тях самите цени, та поредната ми питанка е, дали няма да се изкушат да налагат разни превенции и там, където не е необходимо? И дайте честно да си кажем, че подобни няма да бъдат допуснати в гетото...
В обобщение
- ИМАМЕ закони (вкл. и против физическото насилие над деца), но нямаме отговор защо социалните не са ги спазвали (и прилагали). Променяме законите, влагаме разтегливи понятия за емоционално и психическо насилие и превенция, позволяваме на куцо, кьораво и сакато НПО да предоставя "социални услуги", даваме необятни правомощия на социалните служби и очакваме... КАКВО? В ИНТЕРЕС НА КОГО?
пп: Отново пускам Приложение за оценка "По всеки сигнал за дете, за което съществува риск...( чл. 10)", защото събирането на подобни лични данни (ценз, доходи, собственост, отношения с роднини...), ми се струва доста притеснително (още повече, ако могат да се събират от всеки родител след подаване на анонимен сигнал)
Виж целия пост
Molive, това не е отговор на въпроса ми. Защо някой ще настройва родители, че друга държава е дала пари да им отнемат децата? Норвегия не е дала пари за отнемане на български деца. Да се твърди такова нещо е нелепо. Че са дадени пари за подобряване на битовите условия на едно определено малцинство, образованието на децата от това малцинство и по-лесния достъп до трудовия пазар на родителите им, не значи, че са дадени пари за отнемане на деца. Както и да се върти и суче от противниците на стратегията, никоя държава не е дала пари на България да се отнемат български деца (и да им се пращат с влак в чужбина).
Норвегия не дава пари за подобряване на битовите условия. Норвегия не дава пари за повишаване на образователния ценз и трудоспособността на определено малцинство (ако го прави, то това би било дискриминация). Норвегия дава пари за прокарване на нейното "добро" (службици, тип Барне) и вкарване в политиките за защита и надзор на НПО-та. Норвегия дава пари за прокарване на "детско правосъдие". Норвегия дава пари за "сини стаи", в които децата биват разпитвани без попечител (а дайте да си говорим честно- дете може лесно да се манипулира, особено от опитни психолози, които, обърнете внимание са на служба в НПО).
В част от променените закони има опростяване на дейностите по осиновяване на деца. Факт е, че доста деца в България биват неглижирани и някои родители ги използват само като касичка, НО не одобрявам произволията на Барне, като това да отнемат деца още от родилния дом, да ги дават за осиновяване и когато съда постанови, че действията са прекалени, службата да си измива ръцете с нещо от рода на "ми, то вече е свикнало с новото си семейство и... точка". Давам си сметка и за нещо друго - тук осиновяването (особено на деца от малцинството) не е често практикувано, та все си мисля, че така подготвените изменения, биха могли да облекчат осиновяването извън граница (откъдето идват и "вагоните към Норвегия").
Обаче, дотук коментираме предимно един етнос и проблемите, произтичащи от маргинализация му! И въпросът е: трябва ли законите да се променят, да се въвеждат неясни и разтегливи дефиниции, които да могат да се тълкуват дооооста общо и на кого е необходимо това? И още един въпрос - ако досегашните закони са давали опция за намеса на социалните при проблемни деца (просещи, неходещи на училище, малтретирани и насилвани, използвани), защо НЕ са се спазвали? Какво е пречило това да се случва? И ако отговорът е, че социалните не са имали интерес/потенциал/възможност да го правят, то възниква въпросът (пореден!), защо тогава правомощията им/полето на изява трябва да се увеличават?
Видяхме, че във всички променени закони социалната роля на държавата е заменена от "външни доставчици на социални услуги", на които се заплащат услуги (от бюджета) по установените от тях самите цени, та поредната ми питанка е, дали няма да се изкушат да налагат разни превенции и там, където не е необходимо? И дайте честно да си кажем, че подобни няма да бъдат допуснати в гетото...
В обобщение
- ИМАМЕ закони (вкл. и против физическото насилие над деца), но нямаме отговор защо социалните не са ги спазвали (и прилагали). Променяме законите, влагаме разтегливи понятия за емоционално и психическо насилие и превенция, позволяваме на куцо, кьораво и сакато НПО да предоставя "социални услуги", даваме необятни правомощия на социалните служби и очакваме... КАКВО? В ИНТЕРЕС НА КОГО?пп: Отново пускам Приложение за оценка "По всеки сигнал за дете, за което съществува риск...( чл. 10)", защото събирането на подобни лични данни (ценз, доходи, собственост, отношения с роднини...), ми се струва доста притеснително (още повече, ако могат да се събират от всеки родител след подаване на анонимен сигнал)
Скрит текст:
„Приложение № 1
към чл. 10, ал. 1 и чл. 18, т. 2
СОЦИАЛЕН ДОКЛАД
за оценка на сигнал за дете в риск и за работа по случай
І. ОБЩИ ДАННИ ЗА ДЕТЕТО
Име на детето1 …………………………………………………………………………..
ЕГН: ……………………………………………………………………………………………..
Лична карта № (за деца, навършили 14-годишна възраст):
Дата и място на издаване:
Майчин език (български; турски; ромски – диалект; друг):
Религия (православие; ислям; католицизъм; друга; няма):
Детето е вписано в регистъра за ……………………………………………
Дата на изготвяне на социалния доклад:
Дата на регистриране на сигнала/заявление в ОЗД:
Информация, получена от: …………………………………………………….
Име и служебен телефон на водещия случая социален работник:
1Данни по акт за раждане или лична карта (за деца, навършили 14 години)
ІІ. ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕТЕТО
1. Основни потребности:
В този раздел се описва задоволяването на нуждите на детето, свързани с хранене, дневен режим, лични дрехи според пола и сезона, осигурен кът на детето и място за спане.
2. Здравеопазване:
2.1. Личен лекар на детето;
2.2. Наличие на заболяване/увреждане (съгласно представени медицински документи), като в контекста на заболяването/увреждането се описват:
• Физическо състояние;
• Психоемоционално състояние;
• Психическо състояние;
2.3. Информация за осигуряване на здравна профилактика (ваксини, прегледи);
2.4. Рискове за здравето на детето.
3. Образование:
3.1. Учебно/детско заведение, което посещава детето;
3.2. Посещава ли редовно училище/детско заведение;
3.3. Осигурени ли са необходимите учебници и учебни помагала;
3.4. Специфични образователни потребности на детето;
3.5. Мотивация на детето да посещава училище;
3.6. Проблеми в училище; подкрепяща среда за справяне с училищни проблеми.
4. Емоционално и поведенческо развитие:
4.1. Значими възрастни за детето и отношения на привързаност;
4.2. Нагласи на детето, готовност за споделяне със значими възрастни;
4.3. Отношение към правилата, наказанията, наличие на поведенчески и емоционални затруднения;
4.4. Комуникативност, връзки с връстници;
4.5. Свободно време и отдих.
5. Идентичност:
5.1. Описание на принадлежност към съответна полова, семейна, родова, етническа, групова, религиозна общност.
6. Семейни и социални отношения:
6.1. Познаване на роднините и връзки с тях, отношения със съжителстващи лица;
6.2. Празници в семейството, грижа за уязвимите вкъщи, роля в семейството, отношение към ценности, представи за добро и лошо;
6.3. Защита на икономическите интереси на детето (ако е собственик и наследник);
6.4. Синдром на родителско отчуждаване.
III. ФАКТОРИ НА СРЕДАТА И СЕМЕЙСТВОТО
1. История и взаимоотношения в семейството:
Предистория на семейната връзка и възникване на семейството, членове – брой (поименно), брачни, небрачни, от различни бракове, съжителстващи – история, конфликти, вземане на решения, отстояване на мнения, взаимна грижа, отговорност и привързаност; отношения между поколенията; индикации за насилие в семейството.
Информация за родителите
Име на майката:
ЕГН:
Омъжена ли е за бащата: да/не
Адрес на майката:
Постоянен адрес:
Настоящ или последен известен адрес:
Име на бащата:
ЕГН:
Адрес (постоянен и настоящ) на бащата :
Братя и сестри на детето – имена и ЕГН:
Други близки, които са от значение за случая
2. Роднински кръг – взаимоотношения, причини за липсата им, изолираност от роднински кръг, отношение на роднините към семейството и неговите проблеми.
3. Жилище – собственост, разположение, разходи, възможност за издръжка на семейството, разпределение на помещенията, грижа за вида му, оборудване, удобство и комфорт за детето, хигиена, съжителстване, съсобственост, възможност за други решения с оглед проблемите на детето.
4. Работа и доходи – образователна степен на родителите, място на работа и длъжност, работно време – продължителност, с договор или без договор, отдалеченост на местоработата от дома, удовлетвореност; регистрация в бюрото по труда; работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи.
5. Здравословно състояние на членовете на семейството, увреждане (съгласно представени медицински документи), злоупотреба с алкохол, цигари, наркотици и други (посочва се източникът на информацията) и отражението им върху развитието на семейството и децата.
6. Социална интеграция на семейството – участие в живота на общността; социален и приятелски кръг.
ІV. ПОТЕНЦИАЛ НА РОДИТЕЛИТЕ
1. Основни грижи
Осъзнаване на ролята на родителите за задоволяване на потребностите на детето и отговорността за това, обезпечаване на подслон, храна, облекло, избор на общопрактикуващ лекар, учебници, транспорт.
2. Осигуряване на сигурност за детето
Осигуряване на адекватна закрила на детето от вредни фактори и опасности.
2.1. Осигуряване на безопасна среда в жилището – електричество, газ, остри предмети, домакински химикали, затворени шкафове, решетки на леглото и др.;
2.2. Надзор от страна на възрастен, придружаване до …........ (детска градина, училище, лечебно заведение и др.);
2.3. Описание на предоставяната грижа за детето – недопустимост на насилие и неглижиране, здравна култура и профилактика в домашна обстановка – употреба на алкохол, цигари, наркотици и др.
3. Емоционална близост
3.1. Емоционална топлота – изразяване на загриженост и чувства – радост, привързаност, удоволствие, осигуряване на емоционален комфорт, съвместни дейности и родителски отговорности, какво обичат да правят заедно, празници, свободно време, настроения, други.
4. Стимулиране
Подпомагане и насърчаване обучението на детето и интелектуалното му развитие чрез поощряване, когнитивно стимулиране и създаване на социални възможности за изява.
4.1. Стимулиране на когнитивното развитие и потенциал на детето;
4.2. Насърчаване и участие в игрите на детето;
4.3. Осигуряване на възможности за образование; стимулиране на детето за участие в образователния процес;
4.4. Оказване помощ на детето да се справя с трудностите.
5. Стабилност на семейната и социалната среда
Възможност на родителите да осигурят подкрепяща семейна среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност, които да го подпомогнат в създаването на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки.
5.1. Подкрепяща среда за детето – роднини и/или близки, които могат да окажат съдействие и подкрепа при отглеждане и възпитание на детето;
5.2. Социални услуги в общността, подходящи за детето и неговото семейство;
5.3. Приятелски кръг, оказващ положително влияние и подпомагащ емоционалното развитие на детето;
5.4. Силни и слаби страни на родителите по отношение на техния потенциал за родителство
към чл. 10, ал. 1 и чл. 18, т. 2
СОЦИАЛЕН ДОКЛАД
за оценка на сигнал за дете в риск и за работа по случай
І. ОБЩИ ДАННИ ЗА ДЕТЕТО
Име на детето1 …………………………………………………………………………..
ЕГН: ……………………………………………………………………………………………..
Лична карта № (за деца, навършили 14-годишна възраст):
Дата и място на издаване:
Майчин език (български; турски; ромски – диалект; друг):
Религия (православие; ислям; католицизъм; друга; няма):
Детето е вписано в регистъра за ……………………………………………
Дата на изготвяне на социалния доклад:
Дата на регистриране на сигнала/заявление в ОЗД:
Информация, получена от: …………………………………………………….
Име и служебен телефон на водещия случая социален работник:
1Данни по акт за раждане или лична карта (за деца, навършили 14 години)
ІІ. ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕТЕТО
1. Основни потребности:
В този раздел се описва задоволяването на нуждите на детето, свързани с хранене, дневен режим, лични дрехи според пола и сезона, осигурен кът на детето и място за спане.
2. Здравеопазване:
2.1. Личен лекар на детето;
2.2. Наличие на заболяване/увреждане (съгласно представени медицински документи), като в контекста на заболяването/увреждането се описват:
• Физическо състояние;
• Психоемоционално състояние;
• Психическо състояние;
2.3. Информация за осигуряване на здравна профилактика (ваксини, прегледи);
2.4. Рискове за здравето на детето.
3. Образование:
3.1. Учебно/детско заведение, което посещава детето;
3.2. Посещава ли редовно училище/детско заведение;
3.3. Осигурени ли са необходимите учебници и учебни помагала;
3.4. Специфични образователни потребности на детето;
3.5. Мотивация на детето да посещава училище;
3.6. Проблеми в училище; подкрепяща среда за справяне с училищни проблеми.
4. Емоционално и поведенческо развитие:
4.1. Значими възрастни за детето и отношения на привързаност;
4.2. Нагласи на детето, готовност за споделяне със значими възрастни;
4.3. Отношение към правилата, наказанията, наличие на поведенчески и емоционални затруднения;
4.4. Комуникативност, връзки с връстници;
4.5. Свободно време и отдих.
5. Идентичност:
5.1. Описание на принадлежност към съответна полова, семейна, родова, етническа, групова, религиозна общност.
6. Семейни и социални отношения:
6.1. Познаване на роднините и връзки с тях, отношения със съжителстващи лица;
6.2. Празници в семейството, грижа за уязвимите вкъщи, роля в семейството, отношение към ценности, представи за добро и лошо;
6.3. Защита на икономическите интереси на детето (ако е собственик и наследник);
6.4. Синдром на родителско отчуждаване.
III. ФАКТОРИ НА СРЕДАТА И СЕМЕЙСТВОТО
1. История и взаимоотношения в семейството:
Предистория на семейната връзка и възникване на семейството, членове – брой (поименно), брачни, небрачни, от различни бракове, съжителстващи – история, конфликти, вземане на решения, отстояване на мнения, взаимна грижа, отговорност и привързаност; отношения между поколенията; индикации за насилие в семейството.
Информация за родителите
Име на майката:
ЕГН:
Омъжена ли е за бащата: да/не
Адрес на майката:
Постоянен адрес:
Настоящ или последен известен адрес:
Име на бащата:
ЕГН:
Адрес (постоянен и настоящ) на бащата :
Братя и сестри на детето – имена и ЕГН:
Други близки, които са от значение за случая
2. Роднински кръг – взаимоотношения, причини за липсата им, изолираност от роднински кръг, отношение на роднините към семейството и неговите проблеми.
3. Жилище – собственост, разположение, разходи, възможност за издръжка на семейството, разпределение на помещенията, грижа за вида му, оборудване, удобство и комфорт за детето, хигиена, съжителстване, съсобственост, възможност за други решения с оглед проблемите на детето.
4. Работа и доходи – образователна степен на родителите, място на работа и длъжност, работно време – продължителност, с договор или без договор, отдалеченост на местоработата от дома, удовлетвореност; регистрация в бюрото по труда; работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи.
5. Здравословно състояние на членовете на семейството, увреждане (съгласно представени медицински документи), злоупотреба с алкохол, цигари, наркотици и други (посочва се източникът на информацията) и отражението им върху развитието на семейството и децата.
6. Социална интеграция на семейството – участие в живота на общността; социален и приятелски кръг.
ІV. ПОТЕНЦИАЛ НА РОДИТЕЛИТЕ
1. Основни грижи
Осъзнаване на ролята на родителите за задоволяване на потребностите на детето и отговорността за това, обезпечаване на подслон, храна, облекло, избор на общопрактикуващ лекар, учебници, транспорт.
2. Осигуряване на сигурност за детето
Осигуряване на адекватна закрила на детето от вредни фактори и опасности.
2.1. Осигуряване на безопасна среда в жилището – електричество, газ, остри предмети, домакински химикали, затворени шкафове, решетки на леглото и др.;
2.2. Надзор от страна на възрастен, придружаване до …........ (детска градина, училище, лечебно заведение и др.);
2.3. Описание на предоставяната грижа за детето – недопустимост на насилие и неглижиране, здравна култура и профилактика в домашна обстановка – употреба на алкохол, цигари, наркотици и др.
3. Емоционална близост
3.1. Емоционална топлота – изразяване на загриженост и чувства – радост, привързаност, удоволствие, осигуряване на емоционален комфорт, съвместни дейности и родителски отговорности, какво обичат да правят заедно, празници, свободно време, настроения, други.
4. Стимулиране
Подпомагане и насърчаване обучението на детето и интелектуалното му развитие чрез поощряване, когнитивно стимулиране и създаване на социални възможности за изява.
4.1. Стимулиране на когнитивното развитие и потенциал на детето;
4.2. Насърчаване и участие в игрите на детето;
4.3. Осигуряване на възможности за образование; стимулиране на детето за участие в образователния процес;
4.4. Оказване помощ на детето да се справя с трудностите.
5. Стабилност на семейната и социалната среда
Възможност на родителите да осигурят подкрепяща семейна среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност, които да го подпомогнат в създаването на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки.
5.1. Подкрепяща среда за детето – роднини и/или близки, които могат да окажат съдействие и подкрепа при отглеждане и възпитание на детето;
5.2. Социални услуги в общността, подходящи за детето и неговото семейство;
5.3. Приятелски кръг, оказващ положително влияние и подпомагащ емоционалното развитие на детето;
5.4. Силни и слаби страни на родителите по отношение на техния потенциал за родителство
# 4 016
11 окт. 2019, 09:32 ч.
Пак същите глупости.
Пак липсва четене с разбиране.
В България боят е забранен много отдавна.И законите са цитирани не един,а няколко пъти в тази тема ..Ама кой да чете.
Точно Норвегия не е добър пример за нас,защото норвежката система е оплюта от половината свят.
И въобще не трябваше да се вземат норвежки пари.
Като е толкова наложително да има някаква стратегия,да вземат пример от някоя нормална държава от ЕС с доказано добра система.
За щастие подобие на Барневерн няма как да съществува в България.
Виж целия пост
Пак липсва четене с разбиране.
В България боят е забранен много отдавна.И законите са цитирани не един,а няколко пъти в тази тема ..Ама кой да чете.
Точно Норвегия не е добър пример за нас,защото норвежката система е оплюта от половината свят.
И въобще не трябваше да се вземат норвежки пари.
Като е толкова наложително да има някаква стратегия,да вземат пример от някоя нормална държава от ЕС с доказано добра система.
За щастие подобие на Барневерн няма как да съществува в България.
# 4 017
11 окт. 2019, 09:48 ч.
В кои сфери в България държавата и чиновниците са се справили добре - образование, здравеопазване, сигурност, правосъдие, та да им гласуваме доверие и да им дадем по-големи правомощия в социалната сфера.
А какво означават частните доставчици и свободния пазар на услуги в ЕС (идват в България и не е необходимо да се лицензират повторно) - припомнете си какво стана с фалиралия вече застраховател Олимпик. Бил лицензиран в Кипър и затова тук не е проверяван и направо получава лиценз, нашата надзорна комисия не е длъжна да го проверява. А че преди това на свързана фирма със собственика й е отнет лиценза в Испания чиновниците не били разследващи и не ги интересува. Сайтовете на надзорните органи в 27-те страни в ЕС били публични, всеки потребител да си търси информация и проверява сам.
Виж целия пост
А какво означават частните доставчици и свободния пазар на услуги в ЕС (идват в България и не е необходимо да се лицензират повторно) - припомнете си какво стана с фалиралия вече застраховател Олимпик. Бил лицензиран в Кипър и затова тук не е проверяван и направо получава лиценз, нашата надзорна комисия не е длъжна да го проверява. А че преди това на свързана фирма със собственика й е отнет лиценза в Испания чиновниците не били разследващи и не ги интересува. Сайтовете на надзорните органи в 27-те страни в ЕС били публични, всеки потребител да си търси информация и проверява сам.
# 4 018
11 окт. 2019, 10:41 ч.
Германия може ли да е за пример? Защото и тук частни фирми вършат основната работа в социалната сфера. Държавата контролира и координира. А работата далеч не се изразява в отнемане на деца, освен в тежки случаи.
Виж целия пост
Точно Норвегия не е добър пример за нас,защото норвежката система е оплюта от половината свят.
И въобще не трябваше да се вземат норвежки пари.
И въобще не трябваше да се вземат норвежки пари.
Германия може ли да е за пример? Защото и тук частни фирми вършат основната работа в социалната сфера. Държавата контролира и координира. А работата далеч не се изразява в отнемане на деца, освен в тежки случаи.
# 4 019
11 окт. 2019, 10:51 ч.
Глухарче, в тази тема ЕЖК не е меродавното мнение.
Тук сме обсъждали и цитирали закони, промени и наредби (вкл. И този за забрана на насилието), касаещи нашите деца. Признавали сме, че проблеми има, но сме чели и настоящия закон, който дава достатъчно варианти за действие против насилието на деца.
Обидно е, когато защитник на стратегията използва "ЕЖК". Обидно е, когато норвежката и българската реалност се съпоставят и неизменно стигаме до "вие що си биете децата" и "АКО сте добри родители, никой няма да ви закача". И, когато подобно поведение е норма, е нормално да избухнеш (въпреки, че се опитваме да сме достатъчно компромисни).
Тук се опитваме да разсъждаваме и (по възможност) да мислим критично, като отчитаме различията в обществата и държавната система. Вярвам, че доста хора ни четат... с което, пък, може и предотвратим истерии от рода на "ще ни крадат децата"... Та, тези ни разсъждения, обаче, ни карат да сме противници на промените, които разни ни готвят.
По въпросът за НПО-тата - то, много ми се иска да има прозрачност и отчетност, ама като гледам как високопоставени мъже и жени как са се овъртолили в различни зависимости с разни НПО-та, дълбоко се съмнявам, че подобни инициативи ще постигнат успех.
Чек, бих предложила Унгария
Виж целия пост
Голям смях, това с ЕЖК е запазена марка на противниците на стратегията. Да скачате пет човека срещу един и да обиждате не ви прави победители в спора, напротив обидите ви показват безпомощност и липса на аргументи.
Глухарче, в тази тема ЕЖК не е меродавното мнение.
Тук сме обсъждали и цитирали закони, промени и наредби (вкл. И този за забрана на насилието), касаещи нашите деца. Признавали сме, че проблеми има, но сме чели и настоящия закон, който дава достатъчно варианти за действие против насилието на деца.
Обидно е, когато защитник на стратегията използва "ЕЖК". Обидно е, когато норвежката и българската реалност се съпоставят и неизменно стигаме до "вие що си биете децата" и "АКО сте добри родители, никой няма да ви закача". И, когато подобно поведение е норма, е нормално да избухнеш (въпреки, че се опитваме да сме достатъчно компромисни).
Тук се опитваме да разсъждаваме и (по възможност) да мислим критично, като отчитаме различията в обществата и държавната система. Вярвам, че доста хора ни четат... с което, пък, може и предотвратим истерии от рода на "ще ни крадат децата"... Та, тези ни разсъждения, обаче, ни карат да сме противници на промените, които разни ни готвят.
По въпросът за НПО-тата - то, много ми се иска да има прозрачност и отчетност, ама като гледам как високопоставени мъже и жени как са се овъртолили в различни зависимости с разни НПО-та, дълбоко се съмнявам, че подобни инициативи ще постигнат успех.
Чек, бих предложила Унгария
Препоръчани теми