Втори брак и деца от първи

  • 9 042
  • 146
Привет Simple Smile ,
туй като съм в малко интересна ситуация, накратко пълно мазало (от страна на "детето" съм, нищо че съм на 28 вече) и би ми било интересно да чуя другата гледна точка.
По-конкретно моята история - майка ми и баща ми се развеждат, когато съм била на 3. Баща ми се дърпа и започва да ме вижда доста рядко. Жени се повторно, има 2 деца от втория брак. Реално не го бях виждала 17 години, от както съм била на 10,  та до миналата година . Веднъж през това време съм му звъняла да се видим - пусна си ме по пързалката.. 2018ста разбрах, че имам брат и сестра, които не знаеха за мен. Бях някаква огромна тайна. Братовчедите ми също не знаеха, че съществувам, докато не се свързах с баба ми, а братовчедката случайно прочела и бам - тайната беше разкрита. Тогава се принудиха да кажат на децата за мен и започнахме да се виждаме. Разбирам се чудесно с баба, дядо, леля и чичо, братовчедките и сестра ми, но бащата се държи дръпнато, втората му жена не съм я виждала въобще. По думи на кръстницата ми ,която поддържа връзка с тях - жена му има проблем с мен и общо взето не е много съгласна да..ъм..съществувам може би? Явно не влияе на децата или поне те не слушат, защото си заявиха, че ще поддържат връзка с мен и точка, но определено се усеща, че баща ми се чувства смутено, некомфортно и като че има проблем, един вид е между чука и наковалнята.
Аз искам да поддържам връзка с тях, но не ми се иска да е такава ситуацията и от другата страна да има проблеми, караници, разправии заради факта, че ме има...
Ако трябва да съм напълно честна - въобще не разбирам логиката на жена му. Все пак и аз съм му дете... Дълго време се чудих каква майка трябва да си, за да забраниш на един баща да вижда детето си. После спрях да се чудя, стигнах до извода, че няма да разбера тази логика.
Та, въпросът ми е - има ли тук жени, омъжени повторно, а мъжът им да има дете от първи брак? Как приехте детето му? Как се отнасяте с него? Бихте ли забранили на съпруга си да вижда детето си от първия брак? Аз, в ролята на дете, как да постъпя в такава ситуация? Да продължа ли да търся контакт с него, да се дръпна ли...Малко ми е хаос в мислите и бих се радвала да чуя мнения

Виж целия пост
# 1
Като чета какви хора има, все повече си харесвам кучето! Ужас!
Ако съм на твое място в никакъв случай няма да прекъсвам връзката с братята или сестрите си. За бащата, който явно не желае отношения с теб, въобще няма и да ме интересува.
Какъв е този баща, каква е тази баба, каква е тази леля...? Толкова време да не потърсиш внучка си, племенницата си?!
Виж целия пост
# 2
mimikri, бабата и лелята са чудесни хора, но доколкото разбрах - баща ми е забранил преди мноооого години да се говори за мен, да ме виждат и тн. Сега баща ми също общува с мен, наложи се, защото сестра ми нададе глас, че иска да се запознаем (тя е на 15), но си личи, че му е смутено някакси. Онзи ден, когато отидох до тях, всички ме гушкат, а той ми подава ръка. Всички искат да остана, да си поговорим, пък той някакси на бързо да свърши каквото го бях помолила и да ме изпраща да си ходя..
Виж целия пост
# 3
Привет Simple Smile

Почти набори сме, заемам ролята на мащехата Simple Smile На 29 съм, съпругът ми има дете на 7 от предишен брак.

Няма да крия, че ми беше много трудно, и все още ми е, да попадна в конфигурация, в която от началото на връзката аз стоя на заден план и не съм най-важното нещо в живота на мъжа ми. Да уточня, мъжът ми не ме държи настрана целенасочено или показно, но усещането, че не си център на вниманието е напълно естествена първична човешка реакция, появява се ревност, трудност да намериш мястото си в една нетипична до сега среда.
Нужна е дълбока осъзнатост от страна на възрастните, разсъждение над потенциалните проблеми и желание за разрешаването им.

Аз през годините работих върху своето търпение. В лицето на сина, срещу себе си нямах възрастен, зрял човек, с когото мога да разговарям, за да се напаснем съвместно, а едно дете, с първични и първосигнални реакции, напълно нормално Simple Smile Тоест престанах да приемам неговото негативно държание на моменти лично, опитвах се да не го приемам като конкуренция, а постепенно да приема, че той е част от живота ми. И това приемане е единствения успешен начин да продължа взаимоотношенията, в които съм влязла.

Тук е много важно да уточня, че мъжът ми е много привързан към детето си, по никакъв начин не би помислил да се отдалечи от него или да го отлъчи от живота си, както за съжаление е постъпил твоя баща. Доведеният ми син е част от съвместния ни живот, и това никога няма да се промени. Аз и не желая да се променя, защото вие децата на разведени родители по никакъв начин не носите вина и не заслужавате да бъдете отлъчени, отхвърлени и каквото и да било подобно държание. По същия начин се научих и да приемам бившата съпруга на мъжа ми, защото в името на грижата за детето, те са в постоянна комуникация. Тя ме приема също добре, като цяло всички членове на тая побъркана мрежа се стараем да работим в една насока - спокойствие Simple Smile

За мен бе много полезно да прочета и другата гледна точка в твое лице. Това ми помага да разбирам все по-добре ситуацията. За съжаление виждам, че много родители правят грешка да се отдръпнат от децата си след развод. Тотално объркано държание, погрешни решения, его, страх и какво ли още не...Съжалявам, че се налага да живееш в такава конфигурация. Ти очевидно заемаш ролята на по-зрял и осъзнат човек от твоя баща, имаш желание да поддържаш контакт и близка връзка. Съветът ми е, ако от отсрещната страна не видиш отклик, или промяна в досегашните нагласи, не се самообвинявай, нито хвърляй зверски сили, защото ще останеш неразбрана. Ако смяташ, че би имало подходящ момент и среда за това, поговорете открито, споделете как се чувствате, от къде идват страховете, кой на кого пречи и с какво. Но трябва всички страни да го искат, иначе няма да се получи качествен диалог. Стискам палци нещата да се подобрят Heart
Виж целия пост
# 4
Аз съм малко по голяма от теб. Имам дете и се развеждам. Новият човек до мен също е разведен и има дете на 11 г.
Както той добре прием моето дете, така и аз приех неговото дете и никой от двама ни не прави проблем за това. Нито ще го отдалеча от детето му, нито той мен от моето. Това е най голямата грешка, която може да направи един родител.
Това, че за него предният брак е бил грешка, не означава, че трябва да се прави, че детето му несъществува.

Пожелавам ти сили и упорство за да продължиш взаимоотношенията си с роднините си. Браво и за смелостта да направиш крачката да ги потърсиш и да разбереш какво се случва с тях.
Виж целия пост
# 5
Привет, Estel !
Много благодаря, че разказа историята си ! Мисля, че разбирам твоята гледна точка. Разбира се, че е трудно да си в подобна конфигурация. Аз не искам да се състезавам/конкурирам нито с жена му, нито с когото и да било. Осъзнавам, че както на теб, така и на втората жена на баща ми й е трудно. Осъзнавам го на разумно ниво, на емоционално - ами и на мен ми е баща, искам си го в живота ми, липсва ми ( и не е спирал да ми липсва, макар слабо да го помних ), не мога да кажа, че жена му е права с това желание да не съществувам. Искам да съм и в живота на сестра ми, тя много ми се радва. Знаеш ли как ме гушкааа? Ха, много мила и прекрасна девойка. От една страна не съм сърдита, не тая лоши чувства към баща ми, от друга ми е болно, че така са се стекли обстоятелствата..
Wonder_woman, много дълги години се чудих и аха да ги потърся и все се спирах, но накрая се насилих да го направя и открих прекрасни хора - голямата ми братовчедка е на 17, малката на 7 и ги обожавам! Сестра  ми също. Много ме е яд за всичките години, в които не съм ги познавала..яд ме е ,че сме пропуснали толкова много от животите си..Яд ме е и че баща ми все пак се държи дръпнато, че жена му не пожела да излезне пред къщата, за да се запознаем ,когато отидох. Нямам идея как да се държа с него, как да й обясня на нея, че не й мисля лошо, няма да й взема мъжа, нейн си е, но е и мой баща и си го обичам, макар да е липсвал толкова години..
Все ми се ще да продължа да го търся, да искам да се виждаме с него, да си говорим, но се притеснявам да не изглеждам нахална, да не му създам проблеми, да не реагира зле...
Виж целия пост
# 6
Привет, Estel !
Много благодаря, че разказа историята си ! Мисля, че разбирам твоята гледна точка. Разбира се, че е трудно да си в подобна конфигурация. Аз не искам да се състезавам/конкурирам нито с жена му, нито с когото и да било. Осъзнавам, че както на теб, така и на втората жена на баща ми й е трудно. Осъзнавам го на разумно ниво, на емоционално - ами и на мен ми е баща, искам си го в живота ми, липсва ми ( и не е спирал да ми липсва, макар слабо да го помних ), не мога да кажа, че жена му е права с това желание да не съществувам. Искам да съм и в живота на сестра ми, тя много ми се радва. Знаеш ли как ме гушкааа? Ха, много мила и прекрасна девойка. От една страна не съм сърдита, не тая лоши чувства към баща ми, от друга ми е болно, че така са се стекли обстоятелствата..
Wonder_woman, много дълги години се чудих и аха да ги потърся и все се спирах, но накрая се насилих да го направя и открих прекрасни хора - голямата ми братовчедка е на 17, малката на 7 и ги обожавам! Сестра  ми също. Много ме е яд за всичките години, в които не съм ги познавала..яд ме е ,че сме пропуснали толкова много от животите си..Яд ме е и че баща ми все пак се държи дръпнато, че жена му не пожела да излезне пред къщата, за да се запознаем ,когато отидох. Нямам идея как да се държа с него, как да й обясня на нея, че не й мисля лошо, няма да й взема мъжа, нейн си е, но е и мой баща и си го обичам, макар да е липсвал толкова години..
Все ми се ще да продължа да го търся, да искам да се виждаме с него, да си говорим, но се притеснявам да не изглеждам нахална, да не му създам проблеми, да не реагира зле...

Продължавай. Обясни му на баща ти защо си го направила. Обясни и на роднините си, че не ги търсиш с цел да искаш и очакваш нещо от тях, а просто защото искаш да поддържате връзка. Да бъдете семейство, което да може да се събира спокойно на празници.
Обясни им всичко, което мислиш и чувстваш, а ако са хора, ще те разберат и приемат.
Виж целия пост
# 7
Да категорично и моето мнение е, че трябва да се говори. Независимо дали зад поведението на баща  ти и сегашната му жена стоят несигурност, уплах, егоцентризъм или откзах от примане, се надявам, че като големи хора те ще съумеят да застанат пред страховете си ида поемат отговорност за държанието си. Не всеки е способен, защото пасивността и отдръпването е по-лесният избор, за някои хора изглежда пагубно да признаят собствените си грешки.
Но ти си искрен човек, с чисти намерения, и споделяйки ги, аз вярвам, че ще срещнеш подобаващо поведение. Желая ти го от сърце! Heart
Виж целия пост
# 8
Съжалявам за глупавия ти баща. Аз приех децата на новия си партньор като свои, за съжаление новата съпруга на бившия ми мъж се опитва да го отдели от нашите деца. Хора всякакви... Но ако тя успее, няма са бъде виновната тя, а само той. С това искам да кажа, че отговорността за неговото решение е негова, както и на баща ти.
На твое място развивам отношения с хората, които ме искат в живота си, а таткото и мащехата аут.
Виж целия пост
# 9
Флейм, тук няма да се намери жена, която да си признае, че не приема детето/децата на мъжа си от първия му брак.
При мен ситуацията е сходна с твоята. Не съм виждала баща ми от 20 години. Той си има семейство и още една дъщеря. Момичето не е знаело за мен, случайно разбрало от наша обща позната. Вдигнало скандал... и един ден ме изненада в офиса. Беше дошла с нейна приятелка за подкрепа. Тук обаче идва тънкия момент, че аз не искам да имам нищо общо с баща ми и всички около него. Момичето няма никаква вина разбира се и му желая всичко най-добро. Просто изтълкувах появата й като грубо вмешателство в живота ми. Бях любезна с нея, но пресякох опитите й за сближаване. Приятелки сме във фейса, това е компромис от моя страна.
А причината за да не ме потърси баща ми е втората му жена. Тя дори упражняваше телефонен тормоз върху майка ми, когато поиска увеличаване на издръжката ми. Стигна се до сигнал в полицията от наша страна и изобщо беше много грозно. Затова аз лично не искам никакво вмешателство в живота, който съм си изградила.
Иначе аз имам позната, която не приема децата от първия брак на мъжа си. Такива дори не искам да ги коментирам.
Виж целия пост
# 10
Съвсем накратко ще пиша, тъй като нямам време. Ти наистина ли не виждаш кой е главният виновник за ситуацията? «БАЩА» ти, ако може да се нарече така. Той те е зарязал по своя собствена воля и просто си е намерил жена, за която тази ситуация е изгодна. Няма жена, която може да повлияе, ако един мъж иска да е баща и след развода. На такъв не бих отишла и на погребението, какво остава да търся контакт, че и да обвинявам външни хора. Съжалявам, че съм малко крайна, но за мен това, че някой е дал само биологичен материал не го прави баща.
Виж целия пост
# 11
Тонка* , съжалявам да го чуя...Уви, има и такива случаи.
Разбирам ти позицията - всеки взима решения как да процедира според обстоятелствата и начина, по който са се стекли нещата в миналото.
Иначе дам, така се получава като се съберат слабохарактерен мъж с по-властна жена, но да кажем, че вярвам във вторите шансове
Anastasiya_S, аз не мога да съм толкова крайна, както казах - не тая лоши чувства. Неприятно ми е, че е била такава ситуацията, но ако мога да я променя в бъдеще - бих.
Виж целия пост
# 12
Флейм, надявам се да не съм прозвучала осъдително спрямо теб. Hug Аз не си падам темерут, но позицията ми спрямо този, който ми се пада баща, е непоклатима. Както и за обкръжението му. За съжаление и дъщеря му попада в това число, без да има капчица вина.
А ти след като се разбираш с фамилията и те приемат, е чудесно. Баща ти според мен си успокоява по някакъв странен негов начин гузната си съвест и затова те отхвърля. Приеми го. Виждай се с другите без него, може би така е най-добре.
Виж целия пост
# 13
Флейм, надявам се да не съм прозвучала осъдително спрямо теб. Hug Аз не си падам темерут, но позицията ми спрямо този, който ми се пада баща, е непоклатима. Както и за обкръжението му. За съжаление и дъщеря му попада в това число, без да има капчица вина.
А ти след като се разбираш с фамилията и те приемат, е чудесно. Баща ти според мен си успокоява по някакъв странен негов начин гузната си съвест и затова те отхвърля. Приеми го. Виждай се с другите без него, може би така е най-добре.
Не звучиш осъдително въобще. Имаш си причини, логични са! Нормално е да направиш това, което е най-добре за теб.
Да, с тях се виждах известно време, преди той да се осмели да ми звънне,за да се срещнем и да ме запознае със сестра ми (вероятно тя е причината, защото знаех, че е дала зор). Държи се по-дистанцирано, но ей сега, когато имах проблем с колата, веднага каза да му я закарам (той има сервиз), за да я погледне.. Пак се държа по- смутено и хладно, но сам предложи да помогне. Може пък да не знае как да се държи с мен, да се чувства виновен и объркан и той, може да му е неудобно, ако жена му неодобрява, кой знае... То аз самата съм много объркана, но отвътре ми идва да опитам да си поддържам отношения с него. Някакси си го искам в живота ми..
Виж целия пост
# 14
Пише ти едно пораснало дете от подобен брак.Всъщност аз пък се разбирам добре с втората жена на баща ми,тя също винаги се е държала мило с мен ,но пък много рядко се виждаме(да не кажа, че за последните 15 години най-много 5-6 пъти да сме се срещали).Та кака Мими(аз така и казвам, защото е по-голяма от мен само с 11 години) никога не ме е деляла от братята и сестрите ми(с баща ми имат 4 деца),нито е ограничавала контактите ми стях.По-скоро майка ми(лека и пръст) се оптваше максимално да ме отдалечи от тях(най-вече от баща ми,който е непоправим алкохолик).В тази връзка не разбирам защо на мащехата ти и е такъв проблем, че теб те има,като ти дори казваш, че никога не сте се виждали.Странно ми е подобно отношение...А също и баща ти защо толкова време не те е търсел и те е пазил в тайна?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия