Достойнството и уважението в ежедневието

  • 3 707
  • 55
# 15
Първо е самоуважението. На второ място от известно време за мен стои здравословният егоизъм. Не си е работа да се раздаваш безрезервно и да очакваш уважение от хора, които не заслужават.
Виж целия пост
# 16
Стани по-инициативна. Разговаряй с него повече, задавай въпроси, споделяй, коментирай. Усмихвай се и го предразполагай, изразявай чувствата и емоциите си. Прояви към него отношението, което искаш да получиш.
Виж целия пост
# 17
Примерно когато нещо не му е вървяло в работата през деня се прибира и не ми говори, не ми разказва какво се е случило и не се интересува и моя ден как е минал и само мълчи и сумти
А когато му е "вървяло"? Това поведение често ли е?
Виж целия пост
# 18
Има и проблеми с родителите си и понякога и от там му се натрупва и докривява. Аз се опитвам да го разбирам, но няма ли си всичко граница, не може да се поддава постоянно на такива емоционални състояния и аз да трябва да стоя отстрани и да чакам да му мине, та да ми обърне внимание.
Виж целия пост
# 19
не може да се поддава постоянно на такива емоционални състояния и аз да трябва да стоя отстрани и да чакам да му мине, та да ми обърне внимание.
Днес са проблеми с родителите, утре - с шефа...Това "постоянно" наистина би следвало да те притеснява.  Не става дума, че той е загубил уважение към теб, защото колко внимание може да ти обърне един склонен към негативизъм депресиран егоист, например?! Не казвам, че той е такъв. Ти си го познаваш най-добре като капацитет и характер...
Виж целия пост
# 20
Започвам да мисля, че наистина е такъв, колкото и ужасно да звучи. Когато в такъв момент се опитам да завържа разговор на някаква съвсем неангажираща тема било то някоя новина по телевизията, времето или спортно събитие получавсм отговор 'Браво'??? Е, какво се нарича това? И как би следвало да реагирам
Виж целия пост
# 21
Би следвало да застанеш на главата си, да развеселиш нацупения бурсук и да ахнеш в съгласие колко несправедливи са колегите, приятелите и още каквото там му е криво.
Не го прави, ще се почувстваш изцедена. Не е нужно да обикаляш като сателит около недоволното му поведение, нужно е да си правиш твоите неща и да си обърнеш внимание. Вероятно не си без мнение, а си numb от умора, че живееш с тъпак.
Виж целия пост
# 22
Хайде стига де. Тя сигурно по цял ден няма какво да прави и мисли за глупости. Как ще чакам мъжът ми да ми обърне внимание? Да не съм домашен любимец? Ако има проблем веднага го разбирам, питам изслушвам и ако не мога да го успокоя го оставям да си се цупи колкото иска. И аз съм имала такива дни, чудо голямо! Щом те пита за мнението ти значи те уважава, въпреки че получава "Както искаш' в отговор. Което пък мен би ме вбесило, ако го чувах всеки път, защото би ми подсказало безразличие и незантересованост. Намери си хоби и не се впускай в дълбините на психоанализата.
Виж целия пост
# 23
Хехе! Темата ми прозвуча като онзи виц, дето мъжа цял ден си мислел, че нещо трака в колата и на какво ли може да се дължи, а жената в това време си представила 100 филма поради какви причини мъжа й се държи така безразлично с нея.

Сега сериозно - ти питала ли си го защо е в лошо настроение, примерно, защо не ти обръща внимание? Мъжете никак не обичат да разговарят по подобни емоционални теми, но в крайна сметка може директно да го попиташ, вместо да се терзаеш, да гадаеш и да си разваляш твоето настроение.
Виж целия пост
# 24
Опитвала съм да разговарям с него, но той или продължава да мълчи, или изсумтява нещо през зъби, а ако аз продължа да разпитвам направо започва с репликите 'остави ме намира, не усещаш ли че ставаш нахална като малките деца си' и аз каквато съм чувствителна си подвивам опашката и тогава той започва пък да се нерви, че съм се нацупила. Имам чувството, че съм в някакъв кръговрат и не знам наистина как да реагирам, хем да му покажа, че не ми е приятно да се държи така и ме обижда, хем и да не изглеждам като малка нацупена глупачка. Липсва ми гушкането, милването и като му намекна нещо такова и той уж на майтап 'уф, че си нахално същество', и направо ме забива. Искам той да жадува за моето внимание и прегръдки, както е било преди. Искам да покажа малко твърдост и сериозност, но не и да бъда груба и отблъскваща, та затова търся съвет от по-опитните в отношенията с тия гадини-мъжете. Нямат угодия като не им се дава секс жената - защо не дава, крива е, лоша е. Когато жената е тази, кото има нужда от повече секс - лесна е, вече не е интересна? Това ли им е начина на мислене!
Виж целия пост
# 25
Ох. Ами няма да стане май.
1. Защо трябва да угаждаш на някого? Угаждай на себе си.
2. Защо непрекъснато си мислиш как изглежда някое твое действие? Какъв е този страх, че той/някой си нямало да хареса твои думи, твои действия...? И какво като не ги хареса? Проблемът си е негов.
Престани да играеш роля.
Освен това – мъже много. Ако с този не си пасвате, приеми го като опит и продължавай към следващия.

Виж целия пост
# 26
Като се замисля винаги съм търсила одобрението и не само на човека до себе си, а и в работата, в семейството, в приятелите. Може би страдам от ниска самооценка и това ме кара да се анализирам и да мисля какво той иска, каква трябва да бъда, за да съм перфектна в неговите очи, за да ме уважава и иска,което звучи толкова жалко. Но истината е че на 30години не знам как се коригира проблема със самочувствието
Виж целия пост
# 27
Просто е: обичай се.
Виж целия пост
# 28
Правите една хубава вечеря, свещи, алкохол и задушевна атмосфера. Сядате и говорите, казвате му всичко това, което ви липсва и искате от него. Щом сте го получавали преди, ще ви го даде и сега ако ви обича и уважава. Ако не, всеки по пътя си. Така бих направила аз🙂
Виж целия пост
# 29
Искам той да жадува за моето внимание и прегръдки, както е било преди.
Ако ти кажа, че това "преди" няма да се върне, какво ще направиш? Има ли всъщност нещо позитивно, ведро и топло в общуването ти с този човек към настоящия момент? Колкото и да сте различни в потребностите от ласки и комуникация, неговото прилича на системно пренебрегване. Аз лично не бих търпяла подобно отношение. А и няма значение колко  грубо и незачитащо изглежда отстрани , важното е как ти го преживяваш. А теб това те наранява и обижда. Уважение и обич не се просят!  Понякога най-достойно и себеуважително е да преустановиш подобни отношения. Емоционални дебили много, ако толкова си се хванала за този, го приеми такъв и се примирявай. Ако мъжът до теб отказва да чува какво му говориш, ако отказва да те разбира, ако дори не се опитва да погледне на ситуацията от твоя ъгъл и да "даде" малко от себе си, когато ТИ имаш нужда, мога да ти кажа, че със сигурност не те цени достатъчно.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия