Достойнството и уважението в ежедневието

  • 3 595
  • 55
# 30
А не усещаш ли, че ти пие енергията по тоя начин? Че и като се намръщиш, се цупондри, че не му тичаш в краката, докато те рита.
Шегите не са шеги, просто те наранява, без да поеме отговорност 2в1. Хем ти казва нещо, което да те уязви, хем не е виновен, щото "просто се шегува". Подмолно е и му се вика манипулативност, а ти пишеш по форумите да търсиш проблема в себе си, който е единствено, че не се обичаш достатъчно. На тоя всички ще са му криви, просто е намерил твоето слабо място.
Виж целия пост
# 31
Не е през цялото време такъв, но да кажем че през 50% се случва. На някакви периоди е. Когато е в другия си период е наистина много добър, търпелив, любвеобилен,но явно че не може да бъде все такъв. Разговори съм водила и то неведнъж, уж все се разбираме и след няколко дни пак попадаме в този капан. И сега вече само като започна подобна тема за изясняване на ситуации, чувства, емоции и виждам как му прилошава и става още по-лошо. Затваря се в себе си с дни направо и все едно е някой далечен, чужд човек.
Виж целия пост
# 32
Вика му се тормоз, честито. Като съм добър, съм много добър, а като съм лош, съм много лош.
Като не му се обсъжда нещо, като му се търси отговорност, те наказва с мълчание и цикълът се завърта наново. Скоро няма да е фифти фифти, помни ми думата. Вдигни си самоуважението в ежедневието и сам ще избяга.
Не знам как да го кажа по- меко, но човекът ти е тежък комплексар, който ще ти вади душичката и ще се чудиш що не те уважава. Знам, че ти се струва странно и пресилено да го чуеш във форум, в който си споделила няколко абзаца, но си има издайнически сигнали и твоят ги е събрал на ревера си. Помисли добре и недей да прескачаш поста ми само заради категоричността му. Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 33
Мъж да се обяснява за чуства и емоции ми се струва чудо невиждано. Особено ако му се насажда някаква вина.
Виж целия пост
# 34
И аз като съм напрегната, ядосана за нещо, предпочитам да не говоря, докато не се успокоя. Това не е наказание.

Не го виждам толкова черен този господин. Мен пасивността ме дразни много.
Искаш ли да вечеряме това?
– Както решиш.
Искаш ли да правим онова?
– Както решиш.
Искаш ли да излезем?
– Както решиш.
....
След н-тото "Както решиш" и аз ще престана да питам. И също показва безразличие.
Виж целия пост
# 35
Една твърда позиция от страна на автора и временна раздяла, ще се отразят добре на тази връзка.
Виж целия пост
# 36
Такъв е от сега?Ами ако вземеш, че и родиш, тогава какво те чака?А си вече на 30г.Според мен прекалено се мъчиш да се нагодиш и да му угаждаш, само и само мир да има.Реално той ти стоварва негативите от ежедневието си , а ти не само не реагираш, а даже търсиш вина в себе си.Винаги навън има проблеми и ще има.Това не означава да ти се борсучи заради другите, дето го натоварват.
Не ти остава още много време за дете, а при тези отношения не виждам как заедно ще го гледате.Губиш си времето с този незрял човек, може би се тревожиш как ако прекратиш  връзката,  ще продължиш сама нататък.А също много се главоболиш за реакцията на роднини и познати как ще те изкарат неблагодарна, капризна, проста, незнаеща интереса си и т.н., целия този боклук.Обществото ни много често изкарва жената виновна.А само ти си знаеш как се живее с такава "опора" в живота.
Според мен сте градили върху гнили основи и сега си теглите последствията.Всички можем да говорим против мъжа ти, но помисли си какво направи ти, за да не се стигне до тука.И как го избира-като любовник,  като съпруг и бъдещ баща, или като някой, при когото временно да избягаш от нещо.Ако и двамата гледате сериозно на отношенията си и сте заедно,  за да имате семейство, трябва да можете да се търпите "докато смъртта ви раздели", както се казва в клетвата.Ако пък не, още сега докато няма деца-всеки по своя път, а дано това послужи за урок По-добре да се върнеш от погрешния път, отколкото да продължиш да се мъчиш, отивайки към гибел.
Виж целия пост
# 37
Опитвала съм да разговарям с него, но той или продължава да мълчи, или изсумтява нещо през зъби, а ако аз продължа да разпитвам направо започва с репликите 'остави ме намира, не усещаш ли че ставаш нахална като малките деца си' и аз каквато съм чувствителна си подвивам опашката и тогава той започва пък да се нерви, че съм се нацупила. Имам чувството, че съм в някакъв кръговрат и не знам наистина как да реагирам, хем да му покажа, че не ми е приятно да се държи така и ме обижда, хем и да не изглеждам като малка нацупена глупачка. Липсва ми гушкането, милването и като му намекна нещо такова и той уж на майтап 'уф, че си нахално същество', и направо ме забива. Искам той да жадува за моето внимание и прегръдки, както е било преди. Искам да покажа малко твърдост и сериозност, но не и да бъда груба и отблъскваща, та затова търся съвет от по-опитните в отношенията с тия гадини-мъжете. Нямат угодия като не им се дава секс жената - защо не дава, крива е, лоша е. Когато жената е тази, кото има нужда от повече секс - лесна е, вече не е интересна? Това ли им е начина на мислене!
От бабите навремето запомних една много вярна мисъл "Жена и кола на късмет, мъж и куче, както ги научиш". Времето ми доказа, че тази приказка не е измислена току така. Аз съм била в твоето положение, също казвах, както искаш, за да покажа не незаинтересованост, а всеотдайност(сиреч съгласявам се на всичко само ти да си добре, защото те обичам) ама сега разбирам колко ми е била груба грешката. Защото аз вместо да си задавам въпроси, подобни на твоят ми кипна под веждата и рязко обърнах листа. Започнах да си създавам хобита, да излизам с приятелки повече навън, да танцувам, да се обличам по-добре, да се гримирам и хоп започна се - Имаш си друг, много си вироглава, аз съм ти мъж трябва да питаш първо мен за каквото и да е и т. н. и т. н. И вярвай ми проблема не беше в него, проблема беше в мен. Защото аз самата не бях поставила ясни граници за себе си, камо ли за него, не проявявах здравословен егоизъм, не работех за връзката ни, а се носех по течението и го бях научила да се отнася с мен, като една от полезните добавки в живота му наред с чистият подреден дом, топлата манджа и т. н.. Ами беше естествено да спре да ме забелязва, да ме гушка и всички разни дреболийки, които карат жената да се чувства жена. А той си правеше каквото иска с който си поиска, защото аз му се поднесох сама наготово на сребърен поднос без да отстоявам себе си, като жена. Момичетата преди мен са ти дали много добри съвети. Вместо да се тюхкаш се вземи в ръце и тактично смени подхода. Започни да уважаваш и обичаш повече себе си, а по следващите му реакции след започващата ти промяна ще ти покажат окончателно накъде е тръгнала връзката ви. Ако не е станало твърде късно и за двама ви ще си върнеш времето, което желаеш. Всичко може да се нареди с такт, диалози и правилната промяна вътре в самата теб. Успех!!!
Виж целия пост
# 38
Коя е промяната в мен, за които всички говорят? След 3г възможно ли е изобщо пак да се връща страстта, любовта(те не че са изчезнали напълно, но със сигурност не е като в начало). Има ли начин от човека, който е манипулиран да стана човека който манипулира(и тук не става въпрос да го въртя като кученце на малкия си пръст, а просто да си разменим ролите и да бъда аз интересната, уважаваната и търсената). Може би искам някакви точни начини, действия, думи, които са проработвали при вас, някоя женска хитринка, с която да получите това което искате, ако щете дори начин чрез, който го съблазнявате(и тук не става въпрос за еротични костюми, шпагати и сценично бельо) и събуждате в него нежните чувства, кое във вас е накарало мъжа ви да има респект от вас и да ви поставя на първо място. Разбира се при всеки човек ще е различно, но ако разберем повече гледни точки може и да налучкам неговото слабо място.
Виж целия пост
# 39
В поста над твоя ти се даде най-правилния съвет. Мисли за себе си, следвай своите мечти и цели, не губи приятелките си, имай твои хобита и интереси. Ако все още има нещо между вас, Твоята Неинертност ще бъде забелязана. Той ще започне да се пита какво става, защо си се променила, ще започне Той да се интересува от теб и твоето време... Ако изобщо не реагира и нищо не забележи и отрази, значи нещата са тотално заминали.
Виж целия пост
# 40
Коя е промяната в мен, за които всички говорят? След 3г възможно ли е изобщо пак да се връща страстта, любовта(те не че са изчезнали напълно, но със сигурност не е като в начало). Има ли начин от човека, който е манипулиран да стана човека който манипулира(и тук не става въпрос да го въртя като кученце на малкия си пръст, а просто да си разменим ролите и да бъда аз интересната, уважаваната и търсената). Може би искам някакви точни начини, действия, думи, които са проработвали при вас, някоя женска хитринка, с която да получите това което искате, ако щете дори начин чрез, който го съблазнявате(и тук не става въпрос за еротични костюми, шпагати и сценично бельо) и събуждате в него нежните чувства, кое във вас е накарало мъжа ви да има респект от вас и да ви поставя на първо място. Разбира се при всеки човек ще е различно, но ако разберем повече гледни точки може и да налучкам неговото слабо място.
Тук не става въпрос за промяна откъм женски хитрини, начини на съблазняване драпане на всяка цена за мъжко внимание на конкретен човек, Chikita, това са изцяло външни фактори, които траят до време... Казвам ти го, защото вече съм минала по този път и по възможно най-трудният начин разбрах, че за да получа това, което искаш ти, но трайно и задълго трябва мноооого дълго и упорито да работя върху себе си, не върху тези до мен, за да го постигна. Представи си, че си градина пълна с цветя и искаш да привлечеш пеперуди. Как ще го направиш!?.... Като ги ловиш с мрежа отвън и ги пуснеш насила в нея и те да отлетят при първа възможност или като започнеш да се грижиш за цветята ѝ ежедневно, правилно, внимателно с много търпение и любов за всеки отделен цвят(вземай го предвид примера с цветята за всяка своя черта в характера - подсилване на добрата, неутрализиране на негативната), за да поискат да дойдат сами, привлечени от красотата и уханието, около теб и да останат!?.. Замисли се върху промяната на човека до теб - тя само отразява твоята подсъзнателна настройка към любовта ви, уловена и приета от него. Това е ясен сигнал, че нещо в самата теб не работи, както трябва. Връзките ни с околните Вселената ни ги дава според нашите подсъзнателни очаквания. Ако имаш неотработен модел на поведение от миналото - незаинтересованост, ниска самооценка, необич към себе си ти излъчваш именно енергия за привличане на типове хра, които те нараняват, токсискират, задушават, пренбрегват и т. н. И някъде в някой момент все някога трябва да ни присветне, че ние сами си го причиняваме, А ОТНОШЕНИЕТО НА ОКОЛНИТЕ КЪМ НАС Е ОТЗВУК НА НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ САМИТЕ СЕБЕ СИ. Опознай първо себе си докрай, научи се да се обичаш и уважаваш, както искаш другите да го правят с теб и всичко ще се нареди. И в заключение ще ти цитирам нещо четено отдавна : Голямата промяна идва само отвътре. Яйцето дава живот ЕДИНСТВЕНО, като се счупи отвътре навън, а не отвън навътре.
Виж целия пост
# 41
Не е през цялото време такъв, но да кажем че през 50% се случва. На някакви периоди е. Когато е в другия си период е наистина много добър, търпелив, любвеобилен,но явно че не може да бъде все такъв. Разговори съм водила и то неведнъж, уж все се разбираме и след няколко дни пак попадаме в този капан. И сега вече само като започна подобна тема за изясняване на ситуации, чувства, емоции и виждам как му прилошава и става още по-лошо. Затваря се в себе си с дни направо и все едно е някой далечен, чужд човек.
Абсолютен  манипулатор. Бягай! Ако останеш все повече ще се съмняваш кое е истина и кое лъжа, кой всъщност е сбъркал и накрая ще установиш, че си отстъпила  толкова много и за толкова много неща, че вече нямаш никакви лични граници и той управлява теб и животът ти изцяло.
Виж целия пост
# 42
Много хубави постове на Luna_80 и Бояна. Комбинирай ги и ще разбереш как да постъпиш... Не е това, което искаш да чуеш, но това е най-здравословно за теб.
Виж целия пост
# 43
Започвам да мисля, че наистина е такъв, колкото и ужасно да звучи. Когато в такъв момент се опитам да завържа разговор на някаква съвсем неангажираща тема било то някоя новина по телевизията, времето или спортно събитие получавсм отговор 'Браво'??? Е, какво се нарича това? И как би следвало да реагирам

Виж, хората са различни.
Аз, като имам неприятности, "изтърсвам торбата" мигновено.
И си изкарвам емоциите, разказвайки всичко.
Други не са като мен- предпочитат сами да си го преживяват и не е въпрос на неуважение темерутското им мълчание, а на убеждението им, че щом теб не те засяга, няма причина да ти го споделя и да ти "плаче на рамото".

Гледам, че тук пак те карат да "бягаш с 200", ама ще е глупаво, само защото човекът в такива ситуации има нужда да си смели проблемите без да му досаждаш с неангажиращи приказки за какво били давали по телевизията.
Не можеш ли да си намериш занимание в такива моменти?
Виж целия пост
# 44
Имам лично мнение, но често за ежедневни дребни, битови въпроси го оставям той да решава понеже за мен наистина няма значение - било то какво ще вечеряме, гледаме и правим като цяло. И вероятно и заради това той е спрял да ме пита какво искам, мисля, а на мен сега това внимание от негова страна ми липсва. Затова питам и при вас вие как разбирате, че човека ви цени и уважава, получавате ли по специално внимание. Примерно когато нещо не му е вървяло в работата през деня се прибира и не ми говори, не ми разказва какво се е случило и не се интересува и моя ден как е минал и само мълчи и сумти, и аз това го приемам като незачитане на моята личност, едва ли не че като живея вече с него може да се държи както си поиска, защото е предубеден, че няма да си тръгна заради такъв тип поведение, или просто аз съм психясала тотално и съм започнала да ставам твърде взискателна, мрънкаща и неразбираща човека до себе си.
Значи ти 3г. показваш апатия към него, както и към домът в който живеете и случващото се в него /и си признаваш, че ти е все тая/ и сега се удиш защо не комуникирал теб Satisfied Аз на негово място също не бих се напъвала да си мръдна и пръста да питам каквото и да е, след като знам, че отговорът ще е 1 и същ - "каквото искаш". А след като той има проблеми в семейството си е нормално да не е много приказлив у вас - не иска пка да слуша "все ми е тая". Бавно и постепенно си го отблъснала от себе си с безразличие сега искаш чудеса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия