Хората имат фобии от сами по себе си страшни, или гнусни неща и обстоятелства. Птиците, паяците, змиите и да нямаш фобия към тях, рядко са обичани. Защо никой няма фобия от малки котенца, или калинки.
Колкото до способности, умения, предразположения, или внезапно познание, тук теорията за прераждането се бие с обикновената наследственост, от която действително получаваме много, има цели фамилии с музикален талант, а когато някой лази по земята смъртно пиян е по вероятно в рода си да има предразположение, отколкото сам духът му да е избрал тая съдба. В такъв случай какво става с прераждането, щом повечето неща в нас се обясняват именно с гени и наследственост, цели семейства ли се прераждат заедно...
Както всяка религия и прераждането е просто човешко умопостроение в опита си да си обясним света и най вече да преживеем тоя живот с утехата, че не е единствен, затова е кофти и да се оборва
Пък и кой би могъл да каже, постулатите на коя религия се доближават най-много до това, което ни чака след смъртта, ако въобще ни чака нещо и след нас не остава една проста тленна черупка, а съзнанието просто угасва, като окото на терминатор.
Това е най-голямата от всички големи загадки.