Темата „Страшни ли са страшните приказки“ представи Албена Раленкова на „Академия за родители“.
Един от всеки трима родители отказва да чете на детето си страшни приказки или изобщо приказки, защото:
Смята, че тези приказки плашат и/или разстройват детето
Не иска да го среща със сцени на насилие
Не иска да го сблъсква със смъртта
Не иска да му показва модели на поведение на насилие
Приказките са положени в контекста на грижата и любовта към детето. Поради тази причина те говорят за света, който го заобикаля, не в буквалността, а през образи. Точно заради повторението на сюжетите, заради това, което те носят от дълбината на човешката култура, приказките разказват на детето света в образи, предават колективния опит на човечеството, трупан с години. В този смисъл приказката се явява като едно безопасно пространство, където детето може предварително да тренира нещата, с които впоследствие ще се срещне.
Приказките са най-силният инструмент за формиране на емоционална интелигентност. Емоционално интелигентните хора се адаптират по-успешно към постоянно променящата се среда. Нашите деца ще живеят в по-динамична среда от нас и ако те не притежават способността да се адаптират към тази среда, колкото и знания и умения да притежават, не биха се справили, защото няма да могат да използват същите тези знания и умения пълноценно и ефективно.
За какво ни разказва „Червената шапчица“? Толкова ли е страшна, колкото на пръв поглед ни се струва?
Разказва на детето за света, който го заобикаля
Казва му, че не може да се довери само на външния вид и на поведението на човека срешу себе си
Казва, че всяко действие има последствие
Казва на детето, че то може да се излъже, да сгреши, но с това няма да дойде края на света и ако е добър човек, ще се намери помощ и справедливостта ще възтържествува
Казва му, че всеки проблем, колкото и страшен да е, ще бъде разрешен
Казва му, че ако мотивите му са добри, хармонията ще се възстанови и доброто ще победи
Какво научава детето от „Червената шапчица“?
Да вярва в доброто
Има надежда във всяка една ситуация
Получава увереност в света, който го заобикаля
Получава увереност в собствените си сили
Емоции: страх, вина, радост, облекчение
Какво е да сгреши и да поправи грешката си
Другите изпитват чувства; тези чувтва могат да са различни от неговите
Приказките създават общност, споделени образи на света, на ценности, добро, зло и най-вече какво означава да си човек.
Страшни ли са приказките? Не, страшно е когато не четем на децата си приказки. Страшно е да се опитваме да ги предпазим от нещо, което не ги заплашва, страшно е да ги държим настрани от света и да не им позволяваме да влязат в него подготвени.
Повече по темата можете да научите от лекцията на Албена Раленкова:
Албена Раленкова е редактор на детска литература в издателство „Фют“. Смята се за голяма късметлийка за това, че денят ѝ минава сред книги, и то книги за деца.
Виж целия пост
Един от всеки трима родители отказва да чете на детето си страшни приказки или изобщо приказки, защото:
Смята, че тези приказки плашат и/или разстройват детето
Не иска да го среща със сцени на насилие
Не иска да го сблъсква със смъртта
Не иска да му показва модели на поведение на насилие
Приказките са положени в контекста на грижата и любовта към детето. Поради тази причина те говорят за света, който го заобикаля, не в буквалността, а през образи. Точно заради повторението на сюжетите, заради това, което те носят от дълбината на човешката култура, приказките разказват на детето света в образи, предават колективния опит на човечеството, трупан с години. В този смисъл приказката се явява като едно безопасно пространство, където детето може предварително да тренира нещата, с които впоследствие ще се срещне.
Приказките са най-силният инструмент за формиране на емоционална интелигентност. Емоционално интелигентните хора се адаптират по-успешно към постоянно променящата се среда. Нашите деца ще живеят в по-динамична среда от нас и ако те не притежават способността да се адаптират към тази среда, колкото и знания и умения да притежават, не биха се справили, защото няма да могат да използват същите тези знания и умения пълноценно и ефективно.
За какво ни разказва „Червената шапчица“? Толкова ли е страшна, колкото на пръв поглед ни се струва?
Разказва на детето за света, който го заобикаля
Казва му, че не може да се довери само на външния вид и на поведението на човека срешу себе си
Казва, че всяко действие има последствие
Казва на детето, че то може да се излъже, да сгреши, но с това няма да дойде края на света и ако е добър човек, ще се намери помощ и справедливостта ще възтържествува
Казва му, че всеки проблем, колкото и страшен да е, ще бъде разрешен
Казва му, че ако мотивите му са добри, хармонията ще се възстанови и доброто ще победи
Какво научава детето от „Червената шапчица“?
Да вярва в доброто
Има надежда във всяка една ситуация
Получава увереност в света, който го заобикаля
Получава увереност в собствените си сили
Емоции: страх, вина, радост, облекчение
Какво е да сгреши и да поправи грешката си
Другите изпитват чувства; тези чувтва могат да са различни от неговите
Приказките създават общност, споделени образи на света, на ценности, добро, зло и най-вече какво означава да си човек.
Страшни ли са приказките? Не, страшно е когато не четем на децата си приказки. Страшно е да се опитваме да ги предпазим от нещо, което не ги заплашва, страшно е да ги държим настрани от света и да не им позволяваме да влязат в него подготвени.
Повече по темата можете да научите от лекцията на Албена Раленкова:
Албена Раленкова е редактор на детска литература в издателство „Фют“. Смята се за голяма късметлийка за това, че денят ѝ минава сред книги, и то книги за деца.