Криминални досиета

Хах, като малка и аз исках да разследвам престъпления, но с времето  реших да се занимавам с по-приятни неща, и да стоя настрани от чуждата болка, и най-лошото, на което са способни хората.
А нуждата от мистерия и ровене в болни мозъци задоволявам отдалеч - с книги, документални филми, статии.

И на мен би ми била интересна детективската работа, но мисля, че имаме някаква идеализирана представа за нея от Филип Марлоу и Поаро. Според мен в действителност е доста досадна и пълна с бумащина и ровене в документи. Засега се изявявам като понякога се сетя за някого, който не съм виждала отдавна и се разровя из нета, за да го видя какви ги върши. Наричам това клюкарстване със себе си.
За моята професия бях наясно още от дете, че искам да работя това и нищо друго. На млади години нямаше и наум да ми дойде да се занимавам с полицейска работа.

Разбира се,че има и интересни и заплетени криминални случаи,но те са 0.0001% от всички престъпления. В нашия град убиха собственик на един фитнес. Трябваше им цели шест години (!),докато разкрият извършителя на убийството! И то им трябваше помощта на софийските печени следователи. Иначе обикновено такива убийства ги разкриват за пет-шест дни. Тук - шест години! Явно е било много сложно и изпипано убийство. Но не огласиха подробности за него.

На мен са ми интересни фотороботите. Един път за малко щях да присъствам на съставянето на такъв, но ми се размина. Гледам по телевизията, понякога са толкова обобщени, че могат да бъдат почти всеки. Един път, помня, че убиха някой, май беше Доктора и дадоха фоторобот, който беше 1:1 с пазача на паркинга, на който си държах колата. Ако исках, можех да го топна.

за фоторобот и възстановка трябва софтуер и истински специалист. само с едно от двете не става

Шегата настрана, чела съм, че едни от най-ефикасните портрети са тези, които преувеличават физически характеристики на лицето, белези, изкривявания и тн. Затова на някои рисунки, хората приличат на изроди. Но така имало по-голям шанс някой да се досети и разпознае човека.

Познавам акушерката. За всички ни, които я знаем беше невероятно, това което видяхме на клипа. Няма извинение за това. Просто не очаквахме това да дойде от човек, който всъщност е мил и добър. Думата ми е, че не е невъзможно всекиго да го сполети подобна невменяемост ли, и аз незнам какво точно. Тя има нелека съдба. Мъжът ѝ падна от покрива и я остави с две невръстни деца да се справя преди 30-Тина години. Трудолюбива, тиха, услужлива. Дълго време работеше при джи пи. Не познавам човек, който да може лоша дума да каже за нея. До онзи момент. Неведоми са пътищата… само това ще кажа…

Вината е на началника,допуснал такава..."акушерка"...

Трудно е, когато разбереш нещо подобно за човек, който познаваш. Може и да не е била с всичкия си.... Вероятно е имало психиатрична оценка, но не знам подробности.
Колко пъти чуваме за убийства в семействата, а съседите казват - Те бяха тихи, нищо не сме чули, не е имало скандали..... Поне за три-четири такива случаи се сещам.

Много ми е "любимо" за някой престъпник да се каже " ама той беше с тежка съдба". Всички хора на тоя свят имат имат проблеми, кой пребиван от родители,кой израстнал в дом за сираци,кой пък проблеми с наркотици или друго, но това не е оправдание да убиеш или измъчваш друго човешко същество!!!

Много хора навън в обществото са мили и добри, а вкъщи, или като акушерката - на места, където никой не ги вижда - съвсем други, зли и лоши.

Има и още нещо. Не знам откъде е това и как и защо се шири по нашите дължини, но работещите в родилните отделения са много груби и злобни (не всички, но е факт, че има грубости, обиди и т.н.). Като гледам по филмите как обгрижват родилките, тук сме мноооого далеч от подобни грижи. По едно време четях тук една от темите да ражданията - ами, на такива неща се начетох, че направооо......
Малко се отплеснах от темата, но мисълта ми е, че доста лекари, сестри, акушерки нямат загрижеността за пациента. Не мога да си представя, че въпросната не е била забелязана от колегите си. Просто на повечето не им пука. Виждат родилката като 2-3 хил.лв., бързат да се отърват после от нея и от бебето. Ако тази акушерка не беше прекалила толкова с боя върху това бебенце, случващото се щеше да остане неразкрито и горките новородени да продължат да бъдат пребивани от раждането си....

Именно защото са груби все повече хора предпочитат да си платят в частна клиника, като се надяват на по-нормално отношение и грижи.
 В случая и плащането не е помогнало на горкото семейство. Кой знае колко други бебета има ,за които не се е разбрало защото акушерката не е нанесла чак толкова сериозни травми.

аз за друго се замислих.
детето се е влошило много сутринта, в деня на изписването.
закарали са го по спешност в друга болница и там се разбрал проблема.
а ако го бяха изписали? дали родителите щяха да успеят да докажат каквото и да било? или щяха те да са в затвора.

Май по онова време говореха за бърнаут синдром и продължителни смени за дълъг период от време. Също имаше други нейни познати, които обясняваха колко прекрасен човек била. Не знам...в тоя ред на мисли си спомням документален филм за нацизма. Всъщност много от нацистките офицери и есесовци в концлагерите са били изключително семейно ориентирани, държащи на семейните ценности, реда, изключително изискани и ерудирани. Помня и една от дъщерите на такова чудовище от концлагерите, която описва детството си като от приказките  - по това време заради службата на бащата, цялото семейство живеело точно до Аушвиц, къщата им била разделена от концлагера само от една стена и децата дори не са и знаели какво има зад оградата, въпреки, че праха от крематориумите постоянно падал и в техния двор. Даваха и снимки от къщата в която са живели - ами наистина мога да повярвам на думите й - на една ог снимките децата се бяха накачулили на пързалка в двора, която водеше до басейн и по всичко личеше, че прекрасно се забавляват. Таткото се отнасял прекрасно със семейството си и държал децага му да имат изискани обноски; и дори след като дъщерята разбира по неоспорим начин за зверствата му и какво чудовище е той, продължава да натъртва колко много го обича и какъв модел за мъж й бил, макар вече да не е жив. Получавала мигренни пристъпи, когато й говорели за концлагера и геройствата на баща й там, така, че не желае да мисли и говори за това. Била е изключително красива жена, която след войната става модел на Баленсиага. В момента не мога да си спомня името на бащата, но сме го чували със сигурност