Щом Кела я е притиснал и уплашил в офиса й, явно не е била добре охранявана.
Криминални досиета
- Публикувана: 10 юни 2019, 20:58 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 18:11 ч.
# 10 410
30 окт. 2026, 07:06 ч.
Виж целия пост
Такива хора страх нямат. По скоро силно раздразнение е имало, ярост че някои им се бърка, и им "мъти водата".
# 10 412
30 окт. 2026, 08:54 ч.
Именно де, тя е израснала в среда, в която всичко може.
И сега - някои ги спъва...
Виж целия пост
Ния е дъщеря на баща си.
И сега - някои ги спъва...
# 10 413
30 окт. 2026, 08:57 ч.
На мен ми изглежда точно обратното като да е била неподготвена за това наследство и да е търсила "покровител" да и защити интересите,срещу щедър хонорар ,но всички пирани да са се опитали да я изадат с парцалите ...
Виж целия пост
# 10 414
30 окт. 2026, 09:07 ч.
Нали баща ѝ имал общо три деца, другите двама нямат ли право на наследство също?
Виж целия пост
# 10 415
30 окт. 2026, 09:31 ч.
Едни спомени навява братовчеда Ради, Мата Хари, нощно шкафче... Накъдето и да се разрови, една фигура изскача.
Виж целия пост
# 10 416
3 ноем. 2026, 10:59 ч.
Вчера се сетих за един трагичен случай, с един мой познат от детството. По време на Ковида, по причини, които сигурно никога няма да разберем, защото изгубихме връзка с тези хора, той изтрещява и убива баща си. Майка му сигурно пали свещи в църквата оттогава, защото за малко синът й да убие и нея. Та, той няколко години явно е бил в специализирано заведение, защото се оказа, че има психични отклонения. Е, определено не бих искала никога повече да го видя и слава богу, няма да ми се наложи вече никога. Въпреки сериозността на извършеното от него, все пак, чисто човешки, се надявам да е започнал да се лекува адекватно и някак да е успял да продължи живота си, ако изобщо е възможно, след като посегнеш на най-близкия си. Само мога да си представям дали и колко голяма вина чувства за стореното. Но, дори и закрепен психически, не бих искала да го срещна на улицата, камо ли да отидем на кафе или да отида у тях. Сега, нямам представа дали е психопат без съвест, не съм криминален психолог, и никога не сме били чак близки, но определено нещо не е наред с него. Мъчно ми е, че семейството им се разпадна, но след определени постъпки няма връщане назад. Дано си е намерил нещо, което да му придава смисъл на живота и да го отклонява от агресивни изблици и такива. Какво ли не ходи по хората. Но когато стане трагедия с хора, които си познавал, усещането е различно от това да четеш за убийци и престъпници. Когато убиецът е някой, с когото си играл в детството, дори да не сте станали първи приятели, става лично.
Извинявам се за фермана.
Виж целия пост
психопат, който никога не е показал разкаяние.
Изобщо не ни трябва такива хора да се връщат в обществото.
Изобщо не ни трябва такива хора да се връщат в обществото.
Извинявам се за фермана.
# 10 417
3 ноем. 2026, 11:54 ч.
Eretz, преди 20 години, в квартала, ние с мъжа ми бяхме на по 24-5, и понеже мъжа ми се занимава с ремонти на коли, и чат пат си чопли пред блока, се завъртя едно хлапе. Тийн, на 16-17 тогава, ако беше в наши дни, щеше да се води "локал", баща му май беше леко криминален, и май жената с която беше, не беше биологична майка на детето...
Както и да е, малкия кога ходил на училище, кога не ходил, говорехме си с него, иначе буден и енергичен младеж, в един момент изчезна от полезрението ни, и след няколко седмици разбрах, че е убил друг млад човек, и то за дребна сума.
Беше ми много тъпо, защото все си мислех, че ако баща му е бил малко по читав, или е бил в друго семейство, може и да не се стигнало до такова нещо, и така да си съсипе живота.
Виж целия пост
Както и да е, малкия кога ходил на училище, кога не ходил, говорехме си с него, иначе буден и енергичен младеж, в един момент изчезна от полезрението ни, и след няколко седмици разбрах, че е убил друг млад човек, и то за дребна сума.
Беше ми много тъпо, защото все си мислех, че ако баща му е бил малко по читав, или е бил в друго семейство, може и да не се стигнало до такова нещо, и така да си съсипе живота.
# 10 418
13 ноем. 2026, 17:52 ч.
https://www.youtube.com/watch?v=ZnX76QA4RG0
Говори братът на Евгения.
Той гледа и детето и.
Тежко видео. Съдебната система е много зле. То и съдебните там служители -съдии, магистрати, не знам си какви също са си зле, ясно е. След такива слабоумни присъди то друго заключение няма.
Тоя тип ще си полежи едно десетина годинки и ще си излезе.
Виж целия пост
Говори братът на Евгения.
Той гледа и детето и.
Тежко видео. Съдебната система е много зле. То и съдебните там служители -съдии, магистрати, не знам си какви също са си зле, ясно е. След такива слабоумни присъди то друго заключение няма.
Тоя тип ще си полежи едно десетина годинки и ще си излезе.
# 10 419
13 ноем. 2026, 18:11 ч.
Дам, хубаво е да се изгледа това видео.. отпреди 8 месеца. Тогава семейството още имаше надежда, че може да се избегне намалянето на доживотната присъда на убиеца. Вече такава няма.
Има още едно доста интересно интервю, на най-близките й приятелки, в което разказват супер големи детайли и подробности какво се е случило в деня на изчезването, след това, как точно ги е лъгал и как се е държал психопата.
https://youtu.be/nqD8qgfnuWk?si=vHBmTw8q-o4UxZFc
А ето и нещо, което беше публикувала една от най-близките й приятелки, пак преди 8 месеца.
Малък прозорец към психиката на един долен манипулатор, психопат, нарцисист и убиец.
Виж целия пост
Има още едно доста интересно интервю, на най-близките й приятелки, в което разказват супер големи детайли и подробности какво се е случило в деня на изчезването, след това, как точно ги е лъгал и как се е държал психопата.
https://youtu.be/nqD8qgfnuWk?si=vHBmTw8q-o4UxZFc
А ето и нещо, което беше публикувала една от най-близките й приятелки, пак преди 8 месеца.
Малък прозорец към психиката на един долен манипулатор, психопат, нарцисист и убиец.
Скрит текст:
Беше 16.10.2021 г. Три дни след изчезването на Ети. Бях в Истанбул заради вече насрочена хирургична интервенция и заминах, въпреки че не бях спала повече от 2–3 часа през последните няколко нощи и въпреки цялата гадна, задушаваща, тревожна ситуация, в която бяхме изпаднали всички.
Ети просто я нямаше.
Нямаше я и това е. Все едно се беше изпарила от Земята.
Трийсетина човека по цял ден бяхме във връзка едни с други, гледахме записи, изказвахме хипотези, на някого му хрумваше нещо и го проверявахме на секундата. Аз, без да преувеличавам, имах по около 100 телефонни разговора на ден. За чатовете да не говоря. Обадиха ми се и ДВЕ врачки, за да ми кажат какво да правим, за да я открием.
Храната не влизаше, сънят не идваше, нищо друго не ме интересуваше. Гърлото ми беше постоянно стегнато, а някаква лепкава, гнусна тревожност държеше съзнанието ми на косъм от това да изгубя разсъдък.
Разбирате ли, към този момент никой не си обясняваше как може цял човек просто да изчезне в една сряда, късен следобед.
И ето тогава, събота трябва да е било, телефонът ми звънна. Чух само:
– Диди, намерили са я! В болницата е, пътуваме натам!
Това беше вторият път в живота ми, в който адреналинът, който се беше насъбрал в мен, се отпуши с истински силен вик. Първият беше след като приключи 12-часовото раждане на Дарин, два от които – в чисти напъни.
Като чух това, хвърлих телефона на леглото и така се разревах, че не можах да се успокоя около час.
Такава мощна вълна на облекчение, такава радост... това не може да се опише с думи.
Ревах като магаре, че Ети е в болница.
В болница, но ЖИВА!!!
После стана ясно, че има отвратително съвпадение на имената и че тази Евгения, която са приели в някаква болница, не е нашата.
Тогава вече се сринах и плаках още, в тази малка турска болнична стая, едновременно с всички близки на Ети в България.
Знаете ли защо пиша всичко това?
Не за да ви преведа през моите чувства тогава. Всички, които обичаха Ети, са минали през подобни състояния, а за нейното семейство беше се отворил Адът на Земята.
Пиша ви, за да ви попитам: знаете ли кой беше човекът, който ме разплака от щастие, който ми даде надежда, който ми се обади да ми каже, че са я открили в болница?
Обади ми се Орлин.
Да, точно така.
Същият човек, който преди няколко дни е взимал последния дъх на Ети.
Знам какво е изпитвал той в този момент и защо го е направил. Знам и какво причини това обаждане на всички нас.
И сега, почти пет години по-късно, ето какво се случва. Ще го напиша възможно най-сбито и разбираемо:
След десетки заседания Софийският градски съд постанови доживотни присъди за Орлин и баща му Пламен. Софийският апелативен съд ги потвърди.
След обжалване ВКС отмени решението на Апелативния съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав заради установени процесуални нарушения. Разбирайте пропуски при взимането на пълните самопризнания и такива неща.
При новото разглеждане убиецът за първи път след години мълчание реши да се сети за своята версия за случилото се. Ставало дума за битов инцидент, едва ли не неволен.
А след това дойде решението, което за нас беше трудно дори да осмислим:
Новият състав на Софийския апелативен съд оправда напълно
баща му Пламен, а наказанието на убиеца беше намалено от доживотен затвор на 20 години.
Това решение сега е пред ВКС. На 24 септември делото ще бъде разгледано, за да потвърди присъдата или да го върне отново на друг състав. Потвърди ли се решението - това е краят.
Ети просто я нямаше.
Нямаше я и това е. Все едно се беше изпарила от Земята.
Трийсетина човека по цял ден бяхме във връзка едни с други, гледахме записи, изказвахме хипотези, на някого му хрумваше нещо и го проверявахме на секундата. Аз, без да преувеличавам, имах по около 100 телефонни разговора на ден. За чатовете да не говоря. Обадиха ми се и ДВЕ врачки, за да ми кажат какво да правим, за да я открием.
Храната не влизаше, сънят не идваше, нищо друго не ме интересуваше. Гърлото ми беше постоянно стегнато, а някаква лепкава, гнусна тревожност държеше съзнанието ми на косъм от това да изгубя разсъдък.
Разбирате ли, към този момент никой не си обясняваше как може цял човек просто да изчезне в една сряда, късен следобед.
И ето тогава, събота трябва да е било, телефонът ми звънна. Чух само:
– Диди, намерили са я! В болницата е, пътуваме натам!
Това беше вторият път в живота ми, в който адреналинът, който се беше насъбрал в мен, се отпуши с истински силен вик. Първият беше след като приключи 12-часовото раждане на Дарин, два от които – в чисти напъни.
Като чух това, хвърлих телефона на леглото и така се разревах, че не можах да се успокоя около час.
Такава мощна вълна на облекчение, такава радост... това не може да се опише с думи.
Ревах като магаре, че Ети е в болница.
В болница, но ЖИВА!!!
После стана ясно, че има отвратително съвпадение на имената и че тази Евгения, която са приели в някаква болница, не е нашата.
Тогава вече се сринах и плаках още, в тази малка турска болнична стая, едновременно с всички близки на Ети в България.
Знаете ли защо пиша всичко това?
Не за да ви преведа през моите чувства тогава. Всички, които обичаха Ети, са минали през подобни състояния, а за нейното семейство беше се отворил Адът на Земята.
Пиша ви, за да ви попитам: знаете ли кой беше човекът, който ме разплака от щастие, който ми даде надежда, който ми се обади да ми каже, че са я открили в болница?
Обади ми се Орлин.
Да, точно така.
Същият човек, който преди няколко дни е взимал последния дъх на Ети.
Знам какво е изпитвал той в този момент и защо го е направил. Знам и какво причини това обаждане на всички нас.
И сега, почти пет години по-късно, ето какво се случва. Ще го напиша възможно най-сбито и разбираемо:
След десетки заседания Софийският градски съд постанови доживотни присъди за Орлин и баща му Пламен. Софийският апелативен съд ги потвърди.
След обжалване ВКС отмени решението на Апелативния съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав заради установени процесуални нарушения. Разбирайте пропуски при взимането на пълните самопризнания и такива неща.
При новото разглеждане убиецът за първи път след години мълчание реши да се сети за своята версия за случилото се. Ставало дума за битов инцидент, едва ли не неволен.
А след това дойде решението, което за нас беше трудно дори да осмислим:
Новият състав на Софийския апелативен съд оправда напълно
баща му Пламен, а наказанието на убиеца беше намалено от доживотен затвор на 20 години.
Това решение сега е пред ВКС. На 24 септември делото ще бъде разгледано, за да потвърди присъдата или да го върне отново на друг състав. Потвърди ли се решението - това е краят.
Препоръчани теми