Криминални досиета

Аз продължавам да смятам, че родителите са напълно сбъркани.  И това не е единичен случай на хора, които в обществото имат един начин на живот и представяне, а в дома си са съвсем различни.
Не един пример има и на бащи насилници, затварящи дъщерите си с години в мазета, а в обществото уважавани и добри специалисти.

Дори и да е диагностицирана със синдром, смятам че родителите и просто са я спрели от училище и затворили вкъщи.
Всеки човек би се побъркал ако една година стои затворен, дори да няма никакво заболяване.
А това да оставиш някого да изгние и да се срастне с дивана, защото било "трудно" да се грижиш за него, е върха на садизма.

Не са я спрели от училище, нито затворили в къщи. Даже е водена по психолози в този период.

Аз мисля, че червеите и лайната са от последните и дни. Червеите даже може да са се появили след смъртта и.

Само си представете какво е било за родителите и да и навират храна в устата, която не иска да отвори, да я поят, да я влачат до банята да я къпят. Ако е ревала или издавала звуци, подсказващи болка, може и да са разредили къпането, храненето, водата ......

Едното ми дете спря да се храни и пие вода по едно време и не можеше да спи. Оказа се анемия, липса на Д3. В спешното и дадоха лекарства, но тя ги повръщаше. 3 дена в чудо се видяхме всичките. "Трябва да и давате лекарствата" - ми казва лекарката и че нямат места в болницата. Ми добре, ама ги повръща. Страшна работа беше. Ние с връзки, настояване, плащане на частно успяхме да разберем поне какво и има и да го коригираме. Колко родители биха се сетили да тестват Д3, хемоглобини? В болницата прилича на анорексия, булимия, психоза, нещо такова.

Хората са се срамували, че не се справят. Не са знаели къде и как да търсят помощ. В днешно време всичко е специализирано. Никой не ни учи как да гледаме такова дете.

Не ги оправдавам. Виновни са. Опитвам се да обясня поведението им.

Дъщеря ми още е анемична. Да ядяла месо, да си пиела желязото. Пие си го, яде месо и си ходи анемична. "Ама тя вече спи, храни се, пие вода, функционира социално". Добре, ама е анемична и никой не разбира защо. Било от менструацията. Аха, само тя има менструация. Тествах сама каквото можах.

Нищо чудно и това момиче да е имало нещо хормонално, анемия, а да са и лепнали етикет аутизъм, защото няма какво друго.

Жалко за момичето. В мир да почива!

Надявам се родителите да не получат много тежки присъди, защото вече са осъдени от съдбата. Не ги оневинявам.

Всичко това се е случвало бавно и постепенно, едва ли е била през всичките години в такова лошо състояние, щеше да е починала отдавна. За да е живяла толкова години, явно са полагани някакви грижи. Баба ми като се залежа след инсулта, почина след няколко седмици на легло, въпреки грижите.
Пише, че накрая е тежала към 95 lbs, т. е. около 43 кг, това също не е толкова ниско тегло, и здрави и нормално хранещи се хора тежат толкова. За американските стандарти може да е супер ниско тегло, предполагам.

Няма официална информация родителите да са с психично заболяване, затова размишлявам от позицията на това какво би накарало двама здрави индивиди осъзнато да изберат този развой на нещата.

И аз мисля, че без никакви грижи нямаше да оживее толкова години. Имайте предвид и това, че един толкова болен човек въздейства много тежко върху околните. Здрави хора, които живеят около болен човек, особено пък ако е близък, отключват един куп болести. Няма да говоря с колко болести останах след като един куп близки си отидоха около мен. Моя позната, която гледаше майка си със Алцхаймер, не можеше да излезе на улицата след като майка й почина, така и не се възстанови. Случаят е трагичен, но го поглеждам и откъм една друга страна, която съм изпитала лично.

Абсолютно никакво оправдание нямат тези хора (не мога да ги нарека родители)... Какво значи "трудно им било"? Ама не им било трудно да се забавляват и да участват в обществения живот? Докато дъщеря им гние на дивана? За да се появи такава дупка в дивана трябва голяяяямо неглижиране. Оставена и зарязана там с кръстосани под нея крака. Вместо да я заведат на лекар, в болница, в стационар, ако се налага, са я оставили и забравили. Не мога да си го обясня. Дори и да не е детето ти?!? ...за който и да било. Да, сигурно ѝ е давана някак си храна, иначе нямаше да гние 12 години. Горкото дете, по-добре да беше бърза смърт, отколкото това нещо....?!?

Не мога да повярвам как е възможно всичко това, и че има хора способни да оневинят родителите на това клето същество. Това е адско и мозъка на човек не го побира, камо ли сърцето.

То големи грижи са полагали, че да стане дупка в дивана и да я ядат червеи.
Но щом хората са способни да "разбират", оправдават и оневиняват подобни екземпляри, то нищо чудно че ги има.

Можело е да я настанят в болница и какво ли още не, вместо това са я оставили на дивана, а те пей сърце да си гледат кефа.

То е ясно че не са установени психически заболявания при тях, но хора способни на това, са си просто психопати.

Нямам желание да го чета, но в такива случаи се чудя никой ли не е ходил у тях? Макар че в случая с бебето бяха заблудили и социалната работничка. Ако са водили лекари и са ходили роднини все пак,вероятно е както казва Невена. Не е леко с голям човек с психично заболяване.

Е, не, те ще бъдат осъдени. Аз не ги защитавам. Животът на Лейси е бил изцяло в ръцете им. От нещата, които прочетох, докато писах по случая, имам чувството, че Лейси в един момент просто се е ПРИМИРИЛА с обстоятелствата, което е ужасно.. Според показанията на майка й тя никога не се оплаква от раните си.

Като дете, което до някаква степен се е чувствало емоционално пренебрегнато от майка ми, макар да не съм била в тежкото състояние на жертвата (моят проблем беше друг), посланието на случая за мен беше друг.

Гледах в youtube за случая. Специалистите твърдят, че е страдала от синдром на заключеното тяло (не знам дали това е точното наименование), където тялото се парализира, но съзнанието остава ясно и тя е разбирала какво ѝ се случва, което всъщност е още по-ужасно...

Вероятно не са пускали външни хора в къщата. Иначе нямаше как това да остане незабелязано.

С малко храна и вода, може да изкара толкова време, няма нищо чудно в това. Но това не е грижа, а по-скоро мъчение и удължаване на агонията.

От тук научих за случая с Лейси . Потресаващо… Всъщност няма сила на Земята , която да ме убеди , че нормални хора могат да се отнесат така с детето си ( при това единственото си дете)! Колкото и да е трудно, колкото и да е тежко да се грижиш за такъв болен , Светa  ще обърна; ще я вържа, ще я влача ( с риск да ме обвинят в нехуманно отношение) , но ще потърся адекватно лечение, място и специализирана помощ!

Гледах за този синдром "заключения човек", но там обясняваха,че човекът изглежда сякаш е в кома, но всъщност вижда и разбира всичко. Може би постепенно е изпаднала в такова състояние. За хора във всякакво състояние, в което изглеждат неадекватни и нестабилни, винаги се надявам никога нищо да не разбират..

Има нещо неизяснено в цялата история. Не мога да си представя и двамата родители да са били толкова ку-ку, че да оставят детето си да изгние така. Все единият щеше да прояви някакъв здрав разум. В пълен шок и потрес съм от прочетеното.