Криминални досиета

  • 772 086
  • 10 417
# 3 420
Там, където се роди сина ми, слагаха родилите мъртво бебе или бебе, което няма да е с тях, понеже е недоносено, болно, с увреждания и трябва да е в кувьоз и/или интензивно обдишвано и обгрижвано, сами в стая. Така останах 7 дена. Доста самотно ми беше и лично аз бих предпочела да съм с друга жена в стая, но така процедираха. Мене тогава психолог би ме изкарал от релси и добре, че не натрапиха такъв.

Свекърва ми и майка ми ме сресираха на моменти, особено свекървата. Опитваше да наложи модела, по който тя самата е гледала децата си.
Виж целия пост
# 3 421
Навсякъде натякват, че на депресиран човек не се говори като на стабилен психически. Аз питам - някой знае ли какво трябва да се говори на депресиран човек? Наистина не знам и ме интересува.
Психологията и психиатрията не са точни науки, като математиката. Не може да се каже тази и тази реплика при 100% от депресираните действа положително. Няма такова нещо. Единственото, което можеш да направиш е, ако не иска професионална помощ, да го убедиш да я приеме и това не е срамно и не значи, че е луд или гарантирано болен, а има нужда само от консултация. Аз така го виждам, няма рецепта, като при други състояния и заболявания
Виж целия пост
# 3 422
Невена, аз не знам дали добре подходих. Просто жената видимо не беше ОК, а аз по принцип съм от типа едно кажа, друго излиза и ме достраша да не й навредя.
Виж целия пост
# 3 423
А ако нещата не са такива, каквито изглеждат на първо четене? Никъде не се казва кога се е хвърлила. 24 часа я търсят. Ако се е хвърлила веднага, 24 часа никой не е забелязал труп в двора на църквата ли? Ако се е хвърлила на обяд на следващия ден, когато я намериха, къде е била едно денонощие? Как няма следи от насилие по тялото, след като е паднала от 7-етажна сграда? Вижте интервютата със сестра й и приятелката й. Никакво страдание, никакви признаци, че нещо толкова фатално се е случило, нищо! И двете се усмихваха!
Виж целия пост
# 3 424
Под следи от насилие се има предвид насилие от друго лице/ лица.
Тоест, т.нар. насилствена смърт.

При нея травмите са височинни, от удар, падане.
Виж целия пост
# 3 425
Така се казва официално при самоубийство, няма следи от насилие. Тук където живея много често се самоубиват, на социалните мрежи на полицията често публикуват снимки на изчезнали от болница хора, почти винаги после се намират мъртви. Най често се давят, скачат от моста, но някои и от сградите скачат. В официалния репорт после винаги пише така, няма нищо suspicious и няма следи от насилие
Ред. Заедно сме писали
Виж целия пост
# 3 426
Аз чудесно разбирам какво са следи от насилие. Но причината за смъртта се установява с аутопсия, а не само с оглед.
Виж целия пост
# 3 427
Това е по първоначални данни, оглед на местопроизшествието. Не е окончателно заключение.
Виж целия пост
# 3 428
Това е по първоначални данни, оглед на местопроизшествието. Не е окончателно заключение.
Точно така.
Че се начетох на глупости.
Виж целия пост
# 3 429
Навсякъде натякват, че на депресиран човек не се говори като на стабилен психически. Аз питам - някой знае ли какво трябва да се говори на депресиран човек? Наистина не знам и ме интересува.
Специалистите - психолозите, тези, които успяха да ми помогнат, се опитват първо да ти обяснят, че е съвсем нормално, предвид състоянието ти, да изпитваш подобни чувства, страхове, емоции. После се опитват да разберат причините и да ти обяснят защо, кое ги е породило. Чак на по-късен етап идва момента как да се справиш с тях.
Но, има едно голямо но…при определени състояния, първо трябва да се намеси химията, медикаментите, предписвани от психиатрите.
Проблемът е, че не винаги работещият за теб медикамент, може да се уцели от първия път.
Като връщам лентата назад, да, може би бих искала от близките ми да чувам просто: до теб съм, с какво искаш, мога да ти помогна, бих искала максимално свободно да споделям всичките си страхове, емоции, колкото и налудничави да изглеждат.
Та не знам, наистина не знам има ли универсални правила в подобни ситуации.
Виж целия пост
# 3 430
ма ко, съгласна съм, с едно уточнение. Едно време една жена като роди и около нея има свекърва, майка ѝ, зълви, етърви, сестри и тн. Тоест - в гледането на детето участват и други жени. Дори и майката сама да си гледа бебето - има кой да я отмени в домакинската работа. А днес се очаква, че родилката на втората седмица е в кухнята, върти тристепенни менюта и къщата ѝ свети, защото не работи, а "само гледа бебето". Този модел, в който една жена сама се грижи за бебе и върти къщата, е неимоверно жесток.

Още - в продължение на векове, деца са се гледали горе-долу по един и същ начин. Както баба ти е гледала майка ти, така са те гледали и теб, така и ти сега си гледаш детето. Докато сега информацията е много и майките сами трябва да решат кой модел ще следват - дали бебето ще е кърмено или на АМ, дали ще се храни на поискване или ще има стриктен режим, кога ще започне захранването, как ще се захранва - пюрета или ЗВБ, ще го взима ли на ръце като плаче или ще го остави да реве, ще дава ли биберон или не, кога точно бебето започва да спи в отделна стая, и още, и още, и още... И се получава, че от една страна - младата майка "плува" в море от информация и тя трябва да реши и да носи отговорност, от друга - нейната майка, свекървата, че даже и съвсем рандъм жени могат да започнат да ѝ обясняват, че постъпва неправилно и това допълнително стресира и изтощава жените. 

И като съберем неоправдано високите очаквания + липсата на помощ и подкрепа + необходимостта непрекъснато да се вземат решения и получаваме картинка, в която все повече жени "потъват" в депресията.

След родилната депресия не е модерно нещо. Съществува от столетия и не е обвързана с нагласи и очаквания. Престанете с тези глупости.
Виж целия пост
# 3 431

Специалистите - психолозите, тези, които успяха да ми помогнат, се опитват първо да ти обяснят, че е съвсем нормално, предвид състоянието ти, да изпитваш подобни чувства, страхове, емоции.

Така е. От личен опит знам, че опитите за "положително въздействие" нямат ефект, колкото и да са добронамерени. "О, какво ти е, помисли само колко жени копнеят за деца, а не се получава! А твоите са прекрасни! (човекът чува "колко ли съм повреден, че не се радвам на децата си?!") Мъжът ти е добър, а на Пенка пие и ходи по жени... Не се тревожите за пари, а хората едва свързват двата края! Здрави сте, имате дом! А бедните африканчета..."
Виж целия пост
# 3 432
Reunion, къде точно съм написала, че следродилната депресия е глупост??? Опиталасъм се да обясня защо на днешните майки им е трудно
Виж целия пост
# 3 433
Едва ли на майките преди им е било лесно. Без елементарни удобства, без лечение с антибиотици, без образование, без финанси често. Не е до време.
Виж целия пост
# 3 434
Нелепо са се стекли нещата още от обаждането на 112. Не знаем как приятелката е предала сигнала, операторът как го е възприел, защо са пратили точно полиция, какви са били тия разговори за домашно насилие... После линейки, увещания, "тежки процедури" в болницата и разбира, че ще я хоспитализират, за лош късмет в този ден и мъжът ѝ го няма. Тотално и фатално объркване по веригата. Те на очевидно пребита жена не съумяват да помогнат, тук я държали часове да си говорят за домашнотo насилие?! Не обвинявам никого, нито съм в позицията, нито съм била там. Всички замесени явно са мислели, че правят нужното и доброто за  момента. И все пак WTF...
Не е така. Принудително хоспитализиране се прави по определени процедури. Полицията е едната от институциите, които имат право да отведат пациента до специализирано заведение за експертиза. После е нужно съдебно решение за принудително лечение... Аз мисля, че правилно са извикали, полиция и линейка, била е на правилното място за експертиза. Най-лошото обстоятелство е, че е успяла да избяга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия