Криминални досиета

Явно обаче следродилната депресия няма много общо с наличието или отсъствието на помощ. Конкретно Биляна е била силно подпомогната - загрижен съпруг, свекърва, сестра и приятелки. Колко жени са сами за всичко, но без депресия.

Не е никакво чудо да си гледаш сама детето. Според мен е някаква реакция на организма, която тези, които не са го изпитвали, не успяват да схавант напълно.

Напротив - има! Това че около теб има хора, не значи, че те успяват да ти окажат навременна и адекватна помощ.
А гледането на дете сам си е точно чудо, което обаче твърде много се подценява от околните.
Депресията не е реакция на организма, а реално заболяване. И проблемът не е, че не се разбира напълно от околните, а че често се отрича, че изобщо съществува.

Тоест има хоре, гледат ти децата, но не ти помагат...? Какво още да направят?

Навременна и адекватна помощ - как? Нали това се питам и аз. Нямам идея как бих спасила човек в тподобно състояние. Което е просто ужасяващо. Нали съветите "Стегни се " са вредни, съчувствието е недостатъчно, гледането на децата е нищо... какво правим, как да прилъжем човека да го упоят и затворят някъде...?

Говоря за случаи като този на Биляна, в който явно близките са били напълно наясно, че тя е на ръба. Помагали са й няколко човека. Търсили са специалисти, Отвели са я в център за психично здраве. Какво повече са могли да направят? Насила как се въдворява човек в клиника?

Мнението на Acid_Burn напълно препокрива и моето. Прекалено много очаквания има към жената днес да се справя сама със всичко вкъщи от ден едно. Защото тя не работи, а си стои вкъщи. А помощта често е неадекватна, дори да я има. Първите месеци след раждането са най-тежки и този, който трябва да помага на майката, е нейният съпруг. Не свекърви, майки, лели, приятелки. В случая не знаем какви са били отношенията вътре в семейството и можем само да гадаем.
Жалко за младият живот, отишъл си без време. Жалко и за децата, които ще израснат без майка. Дано бащата намери сили да преодолее загубата и да отгледа дечицата си. Психиката е най-сложното нещо в човешкия организъм и никога не знаеш кога и какво ще отключи определено състояние. Спомням си първите три-четири месеца с моето дете. Спях разпокъсано по 2-3 часа на денонощие, което е огромен стрес са организма. Не успях да закърмя, не родих нормално, бебето не спираше да реве. Майка ми вършеше домакинските неща, за което съм благодарна (лека й пръст). Но подкрепата идва най-вече от мъжа. За мен той е главната опора на една жена. А често мъжете не знаят как да реагират на умората, стреса, напрежението.

Ако изобщо говорим за депресия в случая. Не прочетох да има поставена диагноза, а само предположения на близките. Но "дъвката" със следродилната депресия се пое сериозно и де що има "специалист" сега ще се изкаже по телевизора. А каква е истината, едва ли ще разберем.

Следродилната депресия няма нищо общо с битовизмите. Причина са хормоните и химичните връзки и промени в организма и реакцията на именно тези промени, на самия организъм. Изобщо не е до помощ, аз например не исках такава. И не, децата не се гледат, както са се гледали едно време. Не се мажат с мас, не се къпят със сол, жълтъци, орехова шума и всякакви глупости, голяма част от тях опасни. Не се захранват на 3 месеца с попара, не им се дава вода със захар от раждането. Не се повиват с пелени и не им се стягат краката, че да не се изкривят. Родителите и в частност майките не са изправени пред избор сами да преценят, а го правят често с помощта на педиатър или друг специалист. И, ако "помощта" противоречи на твоите виждания и бабите ти налагат тяхното, не това не е помощ, а натоварва изключително много. По цял ден да обясняваш защо не искаш това или онова за собственото си дете, а отсреща да не разбират и зад гърба ти да прави бабата каквото си знае, не е помощ, а вкарване в депресия. Справка темата за свекървите. И като мъжа ти слуша майка си, а не теб, тогава вече идва най-страшното. (не казвам, че в казуса случая е такъв). Та от помощ, до помощ има огромна разлика и  битовизмите нямат пряка причинно-следствена връзка с депресиите и конкретно следродилната.  
Според мен очакванията към жената днес, не са точно да се справя с всичко. По-скоро едно време беше така, всичко на нейните ръце, къща, деца, че и отглеждането салатата, ракията и чехлите на мъжа. Сега наблюденията ми сочат, че има промяна в нагласите и по-скоро е заедност, отколкото всичко да е на гърба на жената. поне около мен, явно трябва да се радвам.
Ами това е адекватната помощ, да се потърси специалист, като преди това има човек около нуждаещия се, който да направи правилното предположение и към какъв специалист точно да се насочи. но и това видно не е гаранция, ето в този случай е направено каквото може и не е проработило. Може за това вината да е в специалистите, не в близките. Гаранция никога няма, за нищо

Ами именно - гледат ти бебето, вместо да оставят майката сама да изгради връзката с него. Помощта трябва да е с домакинството, а не както масово се прави - дай ми бебето, а ти отиди да сготвиш и да изгладиш. Друго - дори и когато околните уж изпитват съчувствие, те пак си служат с приказки от рода на "лесно майка не се става", "ти какво си мислеше, че е майчинството?", "стегни се", "всички сме били така", "какво пък толкова не ти е наред - жива си, здрава си, бебето ти е живо и здраво, имаш мъж, взимаш нелоши пари от майчинството" и тн. Помощта не просто трябва да я има, ами и да е АДЕКВАТНА, без засрамване, вменяване на вина и тн. Помощта трябва да е да насочиш родилката към специалист, да я окуражаваш, да обясняваш, че майчинството не е само цветя и рози, ама тук в бг всичко се изчерпва със "стегни се".

Явно просто така е било писано 🤷

А какво е станало, за да се викне линейка и да я откарат до психиатрията? Току-така не идва спешна помощ.

Добре, страшно и опасно е да се казва "ти какво си мислеше, че е майчинството?", "стегни се", "всички сме били така", "какво пък толкова не ти е наред - жива си, здрава си, бебето ти е живо и здраво, имаш мъж, взимаш нелоши пари от майчинството"

А какво е полезно и разрешено да  казваш в такива ситуации? Ето това не ни казва никой.

И защо да е "страшно и опасно" да се казват тези неща?
Даже си мисля, че някои жени се отърсват от негативизма, когато им се каже - живи сте, здрави сте, добре сте, период е, ще мине и т.н.

Да, всяка жена е различна и при някои хора депресията е в големи размери, но за това си трябва професионална помощ още в родилното за разпознаване на симптомите. Не мисля, че, каквото и да им се каже от странични хора, би имало някаква полза/вреда. Те просто са в такава дупка, че трудно се излиза от нея.

Точно това е при тия състояния, че когнитивните им възприятия са променени. Ти му казваш, че децата са добре гледани, то разбира, че му казваш, че са по-добре без него.не е шега работа това.

Навсякъде натякват, че на депресиран човек не се говори като на стабилен психически. Аз питам - някой знае ли какво трябва да се говори на депресиран човек? Наистина не знам и ме интересува.

Е, да, де, ама дай никой да не говори на родилките нищо.....

Едва ли им се говорят негативни неща.

Не всички родилки са така.
При мен докараха майка току що загубила бебе, другото го взели с линейка, не се знаеше дали ще оцелее.
Извиках психоложката на болницата /не знам защо аз трябваше да я викам!?/ и заведох моето бебе за първи път при акушерките, за да не го гледа. Не знам какво друго можех да направя без да сбъркам.