Криминални досиета

Е, как?!? По наше време децата играеха сами на улицата, пред блока, а в селата обикаляха къде ли не. По селата даже и от по-малки.
Сега времената са напълно различни. В София например дори и над 10 г. децата трудно биват оставяни сами и общо взето с телефон с проследяване под ръка.

Недоумявам как 6 годишно дете с колело ще бъде оставено 2 часа без надзор. Пълно безхаберие. Разбира се, нищо не пречи да е изчезнал в първите 15 минути.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателят е роден през 1956 г. и живее в град София.

6.  Към неопределен момент той се жени за г-жа Й. Ц. Техният син Съвестин Тодоров Деянов е роден на 22 септември 1988 г. През 1992 г. жалбоподателят и г-жа Й. Ц. се развеждат. Грижата за Съвестин е поверена на жалбоподателя.

A.  Изчезването на сина на жалбоподателя и усилията да бъде открит

7.  Следобеда на 6 май 1997 г. Съвестин излиза да играе с друго момче – Б., но вечерта не се прибира. Жалбоподателят се обажда в полицията и след това отива в полицейското управление, за да обяви сина си за изчезнал.

8.  На 7 май 1997 г. няколко полицейски служители посещават училището на Съвестин и намират Б. Момчето обяснява, че вчерашния следобед със Съвестин са играли на топка до малко езеро в квартала и Съвестин е паднал във водата. При все това, когато отиват на езерото, полицаите установяват, че в него има много малко вода. След като отново разпитват Б., той обяснява, че всъщност двамата със Съвестин са хванали автобус до центъра на града, където има голям пазар. Там са играли с топка до малък канал, който разделя двете платна на натоварен булевард. Съвестин изпуска топката във водата и при опит да я извади, самият той пада. Б. се опитва да помогне, но водата отнася Съвестин. Б. се прибира вкъщи.

9.  Минувач, който е разпитан по-късно, твърди, че вечерта на 6 май 1997 г. е видял по канала да се носи топка.

10.  На 7 или 8 май 1997 г. полицията претърсва канала, който на мястото, посочено от Б., е  с дълбочина 60-70 сантиметра. Водоемът, в който се влива каналът, е претърсен от водолази. Претърсени са и всички наносни ивици около канала. Не са намерени следи от тялото на Съвестин.

11.  Проверени са и спешните отделения на болниците, но Съвестин не е бил приеман в нито едно.

12.  На 9 и 12 май 1997 г. Съвестин официално е обявен за изчезнал. На 15 май 1997 г. и през следващите дни негова снимка е показана по националната телевизия и отпечатана в някои издания.

13.  През следващите дни полицията събира сведения за родителите на Съвестин и за семейството на Б. Полицейски служители посещават майката на Съвестин, която по това време живее в Търговище. На 15 май 1997 г. е разпитана г-жа O., приятелка на семейството, която твърди, че е получила анонимно телефонно обаждане относно Съвестин. По-късно полицията разследва не по-малко от пет други анонимни обаждания, които не разкриват нищо за местонахождението на Съвестин и по всяка вероятност са фалшиви, като са предизвикани от това, че случаят вече е много нашумял.

14.  На 23 юли 1997 г. приятел на Б. обяснява, че последният му е казал, че Съвестин не се е удавил, а е бил отведен от двама мъже с жълта кола. Очевидно е, че Б. и преди това му е споменавал тази версия, но не става ясно при какви обстоятелства.

15.  През 1998 г. или в началото на 1999 г. Б. е разпитан в присъствието на психиатри и психолози от Института по психиатрия към Министерството на вътрешните работи. На Съда не е представено експертното заключение, в което явно се твърди, че Б. е излъгал, когато е казал, че Съвестин е паднал в канала. При все това Б. е разпитван още няколко пъти в присъствието на експерти, които смятат, че той е казал истината.

16.  На 17 януари и на 21 декември 2000 г., както и на 6 декември 2001 г. Б. е разпитан в хода на наказателното производство, свързано с изчезването на Съвестин (вж. параграфи 25 – 26 по-долу). Той повтаря, че Съвестин е паднал в канала и признава, че е излъгал приятеля си за това, че са  го отвели двама мъже с жълта кола.

17.  На неуточнени дати полицията разпитва майката и бабата на Б. и родителите на други приятели на Съвестин. Очевидно майката и бабата на Б. са обяснили, че според всичко, споделено от момчето, Съвестин трябва наистина да е паднал в канала. Полицията разследва и версията, но я отхвърля като несъстоятелна, че Съвестин е отвлечен по погрешка вместо Б., чийто втори баща имал неплатени дългове.

18.  През м. ноември 1997 г. Българското бюро на Интерпол започва международно издирване на сина на жалбоподателя, като разпространява описание и снимки на момчето. През 2000 г. по искане на жалбоподателя описанието е допълнено.

19.  На неуточнена дата през 1998 г. полицията провежда следствен експеримент с цел да се установи дали е състоятелна версията на Б., че Съвестин е паднал в канала. Видно е, че резултатите от експеримента са потвърдили тази версия.

20.  През 1999 г. по заповед на Министъра на вътрешните работи случаят се разследва и от Националната служба за борба с организираната престъпност. Подобно на полицията НСБОП приема, че Съвестин най-вероятно е паднал в канала.

21.  С посредничеството на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи през 2003 г. Департаментът по правосъдие на САЩ разработва портрет на Съвестин, отчитайки възрастовите изменения. Портретът е публикуван на страницата на Интерпол в интернет. Със съдействието на Министерството на външните работи портретът е публикуван и в някои чуждестранни издания, очевидно безвъзмездно. При все това други медии отказват да публикуват портрета без заплащане.

22.  Неколкократно през 2004 г. жалбоподателят изисква от правителството да заплати за разпространението на портрета в чуждестранни средства за масова информация. При все че Министерството на правосъдието и Държавната агенция за закрила на детето смятат, че средствата могат да се осигурят, тъй като Съвестин е “дете в риск”, с писмо на Министерството на външните работи от 18 януари 2005 г. жалбоподателят е информиран, че министерството “няма практика” да финансира подобни кампании. На неуточнена дата пресаташето на правителството също информира жалбоподателя, че няма практика за финансиране на медийни кампании и че, що се отнася до разходите, правителството трябва да се придържа към своя бюджет, който се определя от Народното събрание.

23.  През 2005 г. полицията предоставя на разследващите органи информация за момчетата, родени между 1987 и 1989 г., които са напуснали България в периода 6 май – 31 декември 1997 г. и не са се върнали. Видно от данните не може да се установи местонахождението на Съвестин. На неуточнена дата полицията прави преглед на данни относно неидентифицирани тела, открити в България и в чужбина, като заключава, че нито едно от тях не е на Съвестин. Разследват се и непотвърдени данни, че Съвестин е бил забелязан в Ирак.

24.  Съдът не разполага с повече подробности относно усилията на полицията да разкрие каква е съдбата на Съвестин. Момчето никога не е открито.