Скрит текст:
Горкото дете.....! Дано после е успяло да се пребори с живота....
Това също изобщо не го вярвам.
Каквото и времена да са били.
Да, аз също имам спомен, бегъл, че съседите се държахме, помагахме по различен начин…
Малко по-надолу, в 18 или 19 блок момиче остана пълен сирак на 11г през 1982 или 1983г и продължи да живее сама в апартамента, наглеждана от класната си, съседи и бивши колежки на покойната и майка. Имаше някаква пенсия. Ходеше на училище. Никой не отиде да види има ли нужда от нещо, как си готви и яде ли. И не е ЕЖК, а я познаваме. Такива бяха времената. И на нея съседи носеха чинии с манджа.
Горкото дете.....! Дано после е успяло да се пребори с живота....
Каквото и времена да са били.
Да, аз също имам спомен, бегъл, че съседите се държахме, помагахме по различен начин…
Както искаш. Аз познавах въпросното момиче и класната и, а майка ми беше ходила на курс по военна линия в Пирогов, където работеше покойната и майка. Много добра моя приятелка живееше в блок до момичето и и помагаха. 1971г е родена. Завърши основно в тогавашната Червена Звезда и гимназия пак там, но в другата част, като се пресече улицата, по която минава автобус 94 и се тръгне надолу, към Руското посолство. Ако не се лъжа е 105то училището. Класната и се опитала да я накара да иде в УПК за медицински сестри, та да има професия, но тя не искаше повече болести и смърт. Май учеше италиански. После я засякох в СУ. Ходеше на курсове по шведски с цел да замине за Швеция. След десетилетие научих, че има дъщеря и се е върнала в БГ и е добре. Нямам мотив да лъжа.
Aisha, 11то и 105то училище още ли ги има или са нещо друго сега. В 11то имаше СПТУ по фризьорство. Ходила съм да ми изрусяват перчем безплатно 😻.
В днешно време звучи като лъжа, да. Тогава никой дума не обелваше.
Може съседката да е имала ключ. По едно време вкъщи имахме ключове почти на всички съседи, тъй като майка ми си стоеше повече вкъщи.
Мислех го, но мисля, че майката и сестрата щяха да кажат ако е така. ТТ е била по майчинство и по цял ден в къщи. У тях са държали документи, картини на ТТ, злато, а и хубави корекомски вещи от работата на баща и в Алжир. Мисля, че ако К. имаше ключ, щяха да кажат. Не веднага, но след десетилетие. Не знам К. жива ли е още, но всички шушукаха като минеше.
