Ще ви помоля за малко съвет и кураж!
На 40 год.съм,стартирах инвитро,което прекъснах /със замразени ембриончета съм/ заради ТСХ -0 .Получих поредния рецидив/ 5 ти / на Базедова болест.От 2006 година съм с нея/дори свикнах/От Н.година бях при "докторка", която ми обърка лечението ,като пих и тирозол и л-тироксин-всичко се срина...от май месец съм на тирзол-4 таблетки, сега съм на 2 .Ходих на 3-ма специалиста ,които са категорични за операция...страх ме е,ами ако стане по- зле и съвсем ми се объркат хормоните и за колко време след операцията ще влязат в норма? Някой минал ли е по този път? Иначе, нямам възли и не ми е увеличена жлезата.Като пия хапчета се чувствам добре!
Здравейте,
отдавна следя темата, даже преди години съм писала, но си забравих паролата на стария профил
И така, диагностицираха ме с базед 2010 г., минах през 5 - 6 рецидива (спрях да ги броя в един момент), проблеми с очите (изпъкване, болки, парене), вливания на кортикостероиди, болници и какво ли още не и до последно се опъвах за операция. Наложи се да я направя 2016 г. И да, наистина съжалявам, че не я направих по-рано. Вече съвсем забравих онези ужасни симптомите и се чувствам отлично. До колкото помня, пет дни след операцията не пих нищо, след това 75 мг. еутирокс за месец - ТСХ беше около 6. След месец и нещо и само още една корекция на дозата влязох в норма и до ден днешен държа ТСХ около 2,0. Не искам да дърпам дявола за опашката и за това не искам и да се хваля, но наистина се чувствам мн. добре, а с хапчето се свиква. Предпочитам него, от колкото да треперя на всяко спиране на метизола дали получвам рецидив, дали си въобразвям, дали да пускам изследвания и т.н.
Радвам се, че се престраших и попаднах на добри специалисти през годините.
Знам, че всеки си преценява, но наистина операцията е един мн. добър изход от базедовата болест.....
Успех на всички
А къде си направихте операцията? Може да ми пишете и на л.с.
Имам моя състудентка ,която си направи януари месец операцията във Варна и вчера говорих с нея-още не са и влезли хормоните в граница! Още повече се притесних! То, вярно, че е до организъм...но все пак....