Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 18

Ще се радвам да обосновеш гледна си точка с механизъм. За момента, аз не виждам такъв, който обяснява как консумирането на ВХ и след това ходенето ще предотврати качване на инсулина. Само бързото смъкване на КЗ не е достатъчно, за да оздравеем. Те за това диабетиците тип 2 които са на инсулин не оздравяват. Захарта може да се контролира перфектно, но за сметка на инсулин в небесата.

Пак уточнявам, говорим за болни и лекуващи се от ИР хора, не за здрави.

Спортът е идеалната "хранителна" добавка към диетата, но само на хапчета не може да живееш, нали?

Аз знам, че спортът подобрява инсулиновата чувствителност, но това не е нещо ексклузивно, а май се води азбучна истина. Също така знам, че ако се ядат бързи въглехидрати е най-добре (ако изобщо е добре) да е непосредствено след тренировка. Даже имах позната, която си е напълно здрава, изключително релефна заради редовните тренировки, която след тренировка, хапва по няколко парчета обикновен локум от този с розата. Това нямам идея защо се прави, честно казано дори не ме интересува.

При мен, разбира се, колкото и редовно да спортувам, ако не се храня правилно, дори качвам.

До колкото знам се прави, за да се възстановят запасите от глюкоза в мускулите, загубени при тренировка. Но това се прави от спортисти или хора които тренират усилено и при условие, че нямаш излишни мазнини. С други думи хора с гъвкав метаболизъм.
Като нямаш запас от мазнини, от които да си произведеш глюкоза и нямаш и глюкоза от храна, тялото използва протеини, което хич не е добре. Нещо такова беше.


А и да кажа, дори да се натъпча с храна като онзи ден, когато изядох около 450гр порция кайма с яйца и сирена, не ми се доспа. Преди ми се доспиваше след доста по-скромни порции, а без кафе следобяд бях труп. Сега няма такова нещо. Доспива ми се чак вечер към 23:30 като си легна и чета преди заспиване. През деня нямам сънливост дори без кафе. Ако не пия, понякога само ме боли глава, но и главоболията в следствие на непиене на кафе значително намаляха, въпреки че не са изчезнали.

Аз не помня ти да си обосновала нещо с механизъм до момента. А Д2 не са на инсулин, те са инсулиноНезависими. Д1 са на инсулин. Това грешка ли е неволна или не го знаеш, наистина!?
Отговори ми, инсулинът защо е висок? Просто така или само за да поддържа КЗ в по-ниски нива? Ти като помогнеш да КЗ да се нормализира, чрез движение, помагаш и на панкреаса (не моменталически, с времето) да не фука напразно инсулин.

Цитат от Невена, тема 14-а, стр.5, обяснила го е така:

Бледолилава, според мене проблемите ти са от динята и хляба, като може би повече от динята. Аз като човек, на когото от дете му прилошава от сладко, не обичам диня и почти не ям - просто не я понасям. Миналата година от един резен получих страшно разстройство, явно вече организмът ми изобщо не възприема сладки плодове. За сметка на това от време на време хапвам малко картофи без проблем, дори на следващия ден съм свалила някой и друг грам.
А желанието за сън след ядене определено е от висока КЗ или висок инсулин - нещо, което не бива да допускаме.

Не е грешка. Вземи и почети повече за стандартното "лечение" на диабет тип 2 и как го практикуват, особено в Щатите. Изписват инсулин и още как. Друг е въпросът, че така убиват пациентите.
Вземи прочети за развитието на болестта в следствие на стандартно лечение и защо смятат, че е прогресираща и нелечима. Не мога да ти пиша дисертации по темата във форума.

Инсулинът върши доста неща в организма, не само да държи КЗ ниска, но една от основните му фукнкции е да държи КЗ в нормални граници, защото високата КЗ е токсична. За това и тя първо се обработва попаднала в кръвния поток.

Още веднъж ще го напиша, по бавно. Движението е хранителна добавка, но без промяна на хранителните навици, излекуването е кауза пердута. Разбирай го както искаш.

Специално желанието за сън е от Спада на КЗ, и то от резкия спад, което означава, че са консумирани повечко Вгх и съотв. е изфукан повече инсулин. Понякога може да се случи и при напълно здрави хора, всичко е много индивидуално. Но, разбира се, често повтарящо се е симптом на ИР.
Зоната е такъв режим, че цели именно избягване на такива резки качвания и спадове на КЗ.

Миоки, няма смисъл. Откажи се.

Роналд, за типовете диабет хем си прав, хем не си.
Тип 1 се води инсулинозависим, понеже панкреасът не произвежда инсулин и болният е изцяло зависим от външно внесен, от самото начало и завинаги, понеже е необратимо.
Тип 2 хем се нарича инсулинонезависим, хем не знаеш на работа по колко инсулин изписваме за хора с такава диагноза... след време и те минават на инжекции инсулин, след като произведеният от панкреаса не стига и лекарят е преценил че пациентът има нужда и от външно внесен. Иначе до някое време са само на метформини и там още друго, което кара бъбреците да излъчват глюкоза с урината. Диагнозата стои НИЗД, въпреки това, тя не се променя на диабет тип 1 (инсулинозависим) понеже не е това. Е, с времето я сменят от НИЗД без усложнения на НИЗД с усложнения, ама това е друга тема. Та така де, хич не е само в щатите такова лечение, стандартна процедура си е.
През ръцете ми минават рецептите им и рецептурните книжки, та искам или не, ги виждам. Типични там са огромни дози инсулин, които предписват, имам и познати с тип 2 диабет на които постоянно вдигат дозата, иначе захарта пак излиза извън контрол, явно стават все по-резистентни... ясно е че това не може да продължава безкрайно или да остане без последствия. Дали е от жестока резистентност високата КЗ или от изтощен в резултат панкреас, все се води тип 2 диабет.
Виждала съм пациент примерно с 3 х 1000мг метформин на ден, плюс 70 или 80 единици да бяха инсулин, на ден, плюс там още един куп лекарства предписани. С диагноза Неинсулинозависим диабет. И хич не беше старец, 40 и няколко годишен беше, то и затова ме впечатли точно този случай, иначе на тип 2 много обичат да му казват старчески диабет.

Роналд, равнявай се по победителите, в частния случей- по хората, успели да се преборят с болестта и избегнали лекарствата
Наблюдение от свеки - една торба лекарсва и една камара знания кое за какво се пие, цяло село ходи да консултира у тях. Ами питай здравия човек как живее...

Natka, мерси за уточнението, приемам вметката, но Миоки едва ли е имала точно тази конкретна хипотеза предвид. Казваш вдигат дозата постоянно, вероятно защото панкреаса произвежда все по-малко и по-малко инсулин и лека-полека се минава към Д1, нали така?

Темата обаче беше за движението след хранене.

Herzen, цитирах Невена, - за движението, а доколкото знам, поне когато аз прописах тук през април, само нейния глас се чуваше,, а и тя е оздравяла, преборила, овладяла ИР и мазен черен дроб.
 

По други не помня да съм се равнявал, всъщност въобще не се равнявам, а дай Боже всекиму здраве!

Пак ти казвам, диабет тип 1 е съвсем различно нещо и на хора с тип 2 не им се сменя диагнозата на такава. Изтощеният панкреас при тип 2 си е едно, той не води до отпадане на ИР, която при диабет тип 1 я няма, там единственият проблем е че липсва собствен инсулин. Човек с тип 1 ако си внася адекватните количества инсулин, си живее относително нормално. При тип 2 е по-сложно, защото има и ИР и "лечението" никога не е само инсулин.
Те и заради това май започват полека да излизат от употреба наименования точно зависим и независим диабет, на доста места на английски гледам че ги избягват вече и пишат само тип 1 или тип 2.
Дозата дали им се вдига понеже панкреасът им е все по-изтощен или понеже стават все по-резистентни, вероятно често са и двете. Познавам човек на когото действително я увеличават постоянно от години. Трицифрено му е теглото и нищо не прави по въпроса, само взема още и още лекарства, на 44-45 години е. За него си мисля че е заради още по-голяма резистентност към инсулина и си му говоря че в един момент тоя инсулин колкото и да се боде с него, няма да има значение щото няма да може да го употреби хич. Движение му липсва също, та и това прави нещата още по-зле.
За движението след хранене, има резон понеже кръвната захар намалява по-бързо така. А пък колкото по-дълго остане повишена, толкова повече инсулин се отделя за да я вкара в норма. Дето при човек с ИР и без това си е в излишък. Поне аз така го схващам това за ходене и прочие точно след хранене. За мен движението си е задължително не само тогава и човек не бива да се надържа на това че щом след хранене се движи, през останалото време може да си седи на дивана.

Natka, разбрах. Следователно, Д1 преминава ли в Д2 или не? Тъй като точно често съм срещал тук като твърдения. Или по-скоро Д2 от само с хапчета преминава в Д2 с хапчета и инсулин?

Аз съм бил със съзнанието, че при ИР и Д2 накрая (и ако не се вземат мерки) панкреасът се изтощава, не може да произвежда повече инсулин, камо ли висок, и "става" Д1.

Хубаво е, че за движението след хранене се уточнихме, а и не съм прочел, някой да казва, че само след хранене се движим:)

Ronald, обясних ясно какво имам предвид. Съвсем наясно съм каква е разликата между 1 и 2. Ти започна да философстваш кой бил инсулинозависим и кой не. Не съм твърдяла че тип 2 е инсулинозависим, а че го "лекуват" с инсулин, което са две съвсем различни неща. Не разбираш какво пиша или се правиш, не мога да разбера.

Диабет 1 е автоимунно заболяване при което бета клетките на панкреаса са унищожени от имунната система. Диабет птип 2 е нарушена обмяна на въглехидратите, бетаклетките не са унищожени, но при напреднало състояние са изтощени и не произвеждат достатъчно или никакъв инсулин. За това и предписват инсулин на диабетици тип 2 което ги убива, ако преди това не ги убие сърдечен удар или инсулт или бъбречна недостатъчност и т.н..

Майка ми е с диабет тип 2 и ако че не съм лекар, ми е съвсем ясно за какво става въпрос и какво е общоприетото "лечение". За моя радост открих какво е истинското лечение и майка ми има шанс за разлика от баба ми.

Ама ти вярно нищо не разбираш 
Д 2 не става Д 1, нито Д 1 става Д2, това са две различни заболявания.

Различни неща са, общото е само че няма контрол над кръвната захар без външна намеса. И двете се наричат захарен диабет и се отнасят до кръвната захар, всичко друго е различно защо и как. И да се е изразил някой че един тип диабет "става" на друг, ще да е било много образно и пресилено. Диабет тип 2 или при адекватни мерки се подобрява или дори оправя, или се "развива" с все повече усложнения и влошаване. Тип 1 си е все същият за цял живот, там оправия няма.
Хората дето пишем в тая тема, предимно вземаме мерки да не стигаме до диабет, гледам да се фокусирам върху това.