Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Публикувана: 7 авг. 2019, 15:23 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2019, 12:58 ч.

20 361
754

delisardeli - Потребител

Irina Jolie 616216

# 240 29 авг. 2019, 22:49 ч.

Много съжалявам за загубата ти,миличка .Всичко това е ужасно.Добре си споделила тук ,за да ти олекне по някакъв начин.
За лекарите е просто поредния работен ден и те не влагат никакви чувства .Това,че грешат е за тях просто грешка,а за нас целия ни свят се срива.Нямам думи просто.
Някак ми се иска ,когато забременея отново да си намеря лекар,които ще ме разбира и ще ми казва всичко без да се налага да питам,но надали.
Кураж мила .Скоро ти желая да бъдеш щастлива мама и да се усмихваш. Прегръдки!

Виж целия пост

Потребител

# 241 29 авг. 2019, 22:51 ч.

Никът ти е много вдъхновяващ 💜
По същия начин гледах на тромбофилията. Пуснах ги, съмнявах се, че може да изникне нещо, но вътрешно „знаех”, че просто ще отметна едно съмнение. Подготвена бях, уж, че може да излезе нещо, но всъщност резултатите ме удариха като с мокър парцал. Месеци след това, вече обнадеждена, нямам търпение да забременея, защото знам къде е проблемът (дано е само това) и ще го разреша. Всичко е поправимо.

Виж целия пост

I am and I will be

# 242 29 авг. 2019, 23:10 ч.

Много сте мили и борбени, щом сме оцелили след тези сътресения вярвам,че ще се справим с всичко.Наистина е много трудно да намериш лекар, на който да вярваш след огромната загуба.Не искам да казвам "голяма дума", но лекаря при който ходя след загубата е много,много внимателен и разбиращ.Чувствам се все едно ходя и на психолог Grinning

Grinning

Казва ми забременявай, не се страхувай...много ме окуражава.Но ще опитаме само след като направя изследванията,за които ми спомена.(ако всичко е наред,доколкото е възможно)

Виж целия пост

signora_tina

# 243 29 авг. 2019, 23:16 ч.

Като видя, че има нови мнения и душата ми се свива още преди да съм прочела... Confused

Confused

Много, много съжалявам за загубата ти Cry

Cry

Hug

Много се натъжих, докато четях какво си писала и ми стана мъчно, че е трябвало да преживееш това по този начин Cry

Cry

Ако се съмняват в тромбофилия, поне ще знаеш какво е и ще поставяш инжекции. Поне имаш причина и няма да се чудиш какво и защо е станало, и да обвиняваш себе си, а ние, майките, имаме най-малка вина за случилото се с нашите деца. Стискам ти палци времето поне малко да намали болката и с нова надежда да започнеш крачка по крачка към сбъдването на мечтата ти Hug

Hug

Аз вчера бях на втора консултация с психолога. След това доста ме боля главата. Бях ви споделила, че съм си купила боички и съм рисувала. Вчера занесох рисунките. Едната е много красива и много си я харесвам. Нарисувах голяма жълта усмихната звездичка със зелени очички и около нея сини пухкави облачета. Така си представям детето ни, че е усмихнато, че е щастливо и се рее из небесата и ни помага от там. Психоложката каза, че и двете картини излъчват много самота, а облаците всъщност символизират проблемите и напрежението, което се е натрупало в мен. Тъй като имахме много семейни проблеми, не помежду си, а бяхме преки свидетели и потърпевши от проблеми на наши близки, тя каза, че детето е възприело моите чувства, моята болка и е усетило, че е важно само за нас с мъжа ми, но не и за нашите близки, които бяха и продължават да са завладени само от техните си проблеми. Даде ми домашно да напиша 20 пожелания на себе си, какво си пожелавам да ми се случи, за какво мечтая. Написах го и следващият път ще го коментираме. За съжаление още не съм си намерила работа, пускам СВ-та, но никой не се обажда и нямам възможност да ходя всяка седмица на консултация, затова 2 пъти в месеца. Ако започна работа, ще имам възможност да ходя всяка седмица или поне на 10 дни. Наистина ми се отразява добре.
Бяхме на почивка с мъжа ми за два дни, не исках да си тръгваме. Толкова ми беше спокойно, далече от ежедневието, в различна среда. И тъкмо се прибрахме и се върнахме към реалността.
Между другото, в понеделник ходих на гинеколог в моя град, за да ме прегледа да видим как са нещата 1 месец след втория кюретаж. Ами нищо. Лигавицата е малка, десния яйчник е с антрални фоликули по 1 см, но без доминантен, левият още се възстановява, защото там беше пункцията и беше жълтото тяло, но няма доминантен. Както се очакваше, няма да имам спонтанна овулация, тоест както аз си очаквах. В Майчин дом ми казаха, че практиката им показвала, че след инвитро процедура нещата се нормализирали, след забременяване, но никой не каза "Жени с поликистоза и инсулинова резистентност са забременявали спонтанно в последствие". Някак глупаво се опитаха да ме успокоят, защото неалността е друга. Обвивката на яйчниците при СПКЯ е задебелена и няма как да се промени, все едно кожата на тялото да се изтъни, абсоюлтно невъзможно. Това е физиология. Не пия никакви лекарства иначе. Само Еутирокс за щитовидната жлеза. Искам да си дам срока, който са ми казали да чакам спонтанен цикъл. Запазила съм си час за средата на септември при моята докторка в Щерев и най-вероятно ще пия Дуфастон, за да предизвикаме цикъл.
И да ви кажа какво преживях, стана ми толкова криво. Видях се пред кабинета на този лекар с моя позната, която скоро ще се омъжва, доста по-малка е от мен, може би 7-8 години. Та заговорихме се, че не сме се виждали отдавна и тя ме попита как съм и аз й казах какво е станало и вярвате ли ми, тя се дръпна като попарена от мен и сложи ръцете пред корема си на хикс. Аз не знаех, че тя е бременна. Ако знаех, нямаше да й споделя. Но реакцията й беше все едно съм заразна. Дръпна се, започна да нервничи. Дойде малко след това нейния ред, тя стана, застана до вратата и повече не седна до мен, а трябваше да почака още няколко минути, докато я извикат. И след като излезе от кабинета чух, че сестрата й каза за БХС и къде да пусне изследвания. Много ми стана мъчно от реакцията й. Разбирам я, но е много грозно, все едно ако е до мен, и с нея ще се случи същото. Никой не е застрахован от подобно нещо, ама никой. Нито ще е първата, нито последната, която ще реагира така. Но вече няма да споделям какво е станало с хора, които не са знаели, че очакваме дете.
Днес се засякох и със съседката, която чака второ детенце и терминът и беше месец след моя. Тя е вече с доста наедрял корем. Аз бях с прилепнала тениска и дънки и тя няколко пъти се загледа в корема ми и явно разбра какво е станало, но за щастие не сме близки и е възпитана, че да не ме попита.
Мина едва месец и половина и честно да ви кажа, много ми е странно, още не мога да свикна. Натъжавам се като се огледам в огледалото. Ако беше в началото, докато не го усещах и не ми личеше, сигурно нямаше да ми е толкова тежко. Но трябва да свиквам с болката. Добре, че мъжът ми се държи, та да ми вдъхва надежда.

Виж целия пост

Леа Радославова 603027

# 244 30 авг. 2019, 02:43 ч.

Цитат на: I am and I will be в чт, 29 авг 2019, 21:03

Скрит текст:

Здравейте, мили момичета. Не писах тук, когато бях в най-големия ад...Преди година и 2 месеца загубих момиченцето си в 30-та седмица...На 22 юни миналата година чух най-страшните думи обаче аз сякаш го знаех вътрешно.Все пак - майките усещат.

По принцип от 1-вия преглед, 'лекарката' ме наплаши, че нищо не се виждало било извънматочна или кухо яйце, да изчакам и да отида след 2 дни... Толкова много плаках, а знаех от няма и 2 седмици, че съм бременна.. тия 2 дни се оказаха най-мъчителните в живота ми.. Е , отидохме и точно на 23 срещу 24 декември се оказа, че си има ембрионче и всичко е наред...Най-хубавият новогодишен подарък.
След около 3 прегледа при въпросната лекарка, към която действително нямаше хубави мнения, най-добрите приятели на родителите ми от съседен по-голям град и за по-голяма точност-дъщеря им, която е много по-голяма от мен, ме пренасочиха, към лекар, който бил "един от най-добрите", онази лекарка при, която ходех никой не я знаел, никой нямало да ми обърне внимание като отида да раждам и кажа, че съм нейна пациентка и така аз точно на 14 февруари 2018 отивам на първи преглед при него.
Млад, усмихнат... Вика 51% ще е момиче, 49% момче...Говори обстойно, не като грубата лекарка, при която бях...
И се прибираме с моето момче безкрайно обнадеждени и очаровани от този "лекар".Забравих да спомена, че бебето си вървеше със седмица назад от самото начало, но още първата "лекарка", ми каза, че било щото оплождането може да е станало по-късно...Да спомена и факта, че ранната фетална морфология ми пропусна да я направи..
После дойде следващия месец март ии точно на 9ти на рождения ден на свекърва ми, ми съобщи, че е момиченце.
Казах си - "този лекар, наистина си разбира от работата".
Толкова много се зарадвах - цял живот съм искала момиченце.
Спомена за изоставането от няколко дни, но"всичко е наред"
Каза ми, че в началото на април трябва да направя ФМ.Даде ми визитка за СФ,(в последствие разбрах, че е никому неизвестен лекар), обаче речихме с ММ,че Плевен ни е по-близо там също има апаратура... попитах го може ли да отида в Плевен каза ми да и ми даде данни на лекар, който се занимава с ФМ - там.
Никак не е настоявал за СФ.
Отивам аз на 2ри април в Плевен.Знам от близка приятелка, че ФМ, било много вълнуващо.Гледали се пръстчетата и всички органи на бебето.Когато всичко е наред - свети в зелено и ако не е - обратното - в червено..Говорело се.....
При мен "лекаря" (в кавички лакар номер 3)
Вика ми момиче е.
Знам-отговарям.
После ми вика - "ще млъкна за 10-15 мин ама не се плаши, това е защото те преглеждам ОБСТОЙНО."
Добре -- казвам аз.
След 15 мин - "всичко е наред".
Аз - "двама лекари, при който се следя казаха, че бебето изостава със седмица и нещо, но било късно оплождането и да не се тревожа" - плевенския "лекар" - "няма такова нещо не изостава и ден."
След 1 мин - 150 лв за ФМ.
14 април - консултация при великия лекар, препоръчан от приятелите на нашите.Давам му изследванията и снимките от ФМ в Плевен.
"Всичко е наред" - ми казва той.
Дотук забравих да отбележа - през цялата бременност не съм повръщала нито веднъж и качих общо 5-6 кг.Пушачка съм, но ги спрях още преди да видя 2-те черти, защото "майките усещат".Спрях също и кафето.Кола не близвах.С приятелят ми спряхме да правим секс, откакто научихме за бебето...
Как да знам, че всичко това няма значение, когато пред себе си имаш убиец - не лекар...
Мисля, че беше в самото начало на май-за първи път усетих момиченцето си... такова въртеливо движение - всичко в мен се обърна...Отидох на преглед около 10 май - продължавам за период от близо повече от 6 месеца, да съм качила най-много 5 кг.
Качването на кантара ми го потвърждава.
Лягам, но този път доктора ме гледа много по-дълго и съсредоточено от обикновенно.Така ми натиска корема, че чак ме боли.Мълча и нищо не му казвам.Пита ме правила ли съм ранната ФМ.Казвам,че не - но нали му го казах още първия преглед при него след като се махнах от първата лекарка казах, че тя е пропуснала да ми направи.
Той нямаше чак, толкова много пациентки, не за друго а защото дори съседния на нашия град не е толкова голям.
Но всеки път все едно ме виждаше за първи път и ми се налагаше да му преразказвам историята си отново и отново...
След края на прегледа го попитах, защо качвам толкова малко и нормално ли е..
Трябвало да се радвам нз си какво....
Усетих обаче, че този преглед не беше наред.Попитах го - има ли нещо - не всичко е наред....
Е, след толкова месеци"всичко е наред"и след като от 10 май ми записа час за преглед, чак 30 юни, със свито сърце и тревога се прибрах.
Междувременно, прекрасното "преобръщане" се случи още 2-3 пъти в корема ми.Оттам - нататък в началото на юни, имаше само леки пулсации, не и ритничета....няма как да го обясня...
Притесних се, но все пак първа бременност откъде да знам колко точно трябва да са силни ритничетата...На 15-ти вече отидохме да чуем тоновете с ММ, не издържах - пулс, перфектен - лекар, който почти не присъства на прегледа (бързаше за мач)
Акушерката докато се оправям след прегледа - "оооо колко е слабичка в гръб почти не прилича на бременна".
Големия лекар(прехвален от приятелите на родители те ми)
-"да, да супер изглеждаш трябва да се радваш".
Надраска нещо на 1 лист и изхвърча да гледал мач.
Мен от няколко дни ме мъчеше запек, не успях да му кажа..
Ден-два по-късно,когато така и не ми мина му звъннах-каза ми да пия дуфалак..бебето ставало по-голямо притискало ме и нз си какво....
Иначе въпреки,че изоставаше със седмица и нещо всичко било супер и тн и тн
Мина ми запека след ден , два и когато вече можех да мисля по-трезво без мъки, установявам,че са минали близо 3 дни, в който не усещам бебето.Ама тя нали не беше и от най-игривите... и все пак..
Излизам, виждам се с приятелка тя ми подарява първите дрешки сладки малки бодита...благодаря и ...обаче имам чувството, че някак подсъзнателно знам, че те няма да влязат в употреба..срещат ме познати и раждали жени -" ооо ти си в 7-я месец ама как, толкова ти е малък корема".
Бях забелязала че е станал малко по-различен ама.....
По-малко от седмица след прегледа на тоновете, в който всичко беше "наред" отивам с приятел на ММ, на преглед малко преди предвидения на 22 юни, пускат ме да слушат тоновете - едната акушерка вика "то рита", другата вика -"това е аортата"...
Същата ми каза да се кача горе на ехографа да ме види...стоя гледа и каза, че ще извика свой"колега".
Аз вече знаех.. не съм лекар, но това което видях на ехографа не ми хареса...
"Моят лекар" го нямаше в града тогава.Бях му звъннала и той ми каза да отивам и да кажа,че съм му пациентка...
Идва на средна възраст лекар..отблъскващ и груб..Гледа ме - не му помня думите май каза"съжалявам" или пък го каза жената... не помня....По някаква случайност в клиниката беше и лекаря,който ми беше предложен за ФМ от София (аз отидох в Плевен)
Думите му бяха - как така може да се случи с вас нали сте пациентка на д-р.............. все едно е вездесъщ...Защо ходихте в Плевен на ФМ....От всичко обаче явно уцели, че е имало проблем с кръвоотока....Как онзи се скри като мишка и дори не звънна да ме потърси след като му казах,че съм загубила бебето ...как се направи,че не ме познава,когато се засякохме като си плащах кютеража.....Онзи,който лекарката беше повикала да ми каже ужасната вест - колкок беше груб и в последствие мил и добър лекар, при който ходя ми каза, че ме е зашил апталски....
Колко ми костваше да изляза навън, да си възвърна поне малко самочувствието и да не полудея........
От хистологията излезе нарушен кръвопоток....лекарката,която я дала на свекърва ми пък и казала усукана пъпна връв....
Без аномалии е било детето ми.....
Лекаря, при който се следя сега ми каза,че може да е тромбофилия, може и нищо да ми няма....Прословутата ФМ, каза ми,че точно кръвоотока не е гледан там.....Имало е доста пропуски....Това,че започнах работа ме спаси, както и мъжът ми и семейството ми...Още не съм направила никаквии изследвания или по-точно-за тромбофилия...
Дори не знам защо точно сега и тогодина по-късно, реших да пиша тук...Извинете ме за дългия пост.Надявам се всички да се сдобием с най-красивото нещо.

мила искам да изкажа мойте искрени съболезнования , пожелавам ти да се сдобиеш със една прекрасна рожба и този път всичко да е на ред ,успех и кураж ❤️❤️

Виж целия пост

Буболеса

Потребител

# 245 30 авг. 2019, 11:05 ч.

Много, много съжалявам за загубата ти! Изисква се истински кураж да се вдигнеш на крака и да продължиш напред! Истински вярвам, че хубавото тепърва предстои!

За мен също дните 21-22 юни са най-черни. Именно тогава и аз разбрах, че бебчето ми е живо, но с малформации, несъвместими с живота.

Но времето минава и лекува сърцето и душата. Сега е важно да си направиш изследванията. Не се бой от тях - това е само нова информация, с която ще разполагаш. А информацията е сила и с нейна помощ ще се пребориш, вместо да се луташ в тъмнината. Погледни страха в очите и не се бой - ти си силна и в края на приключението ще прегръщаш живо и здраво бебче!

Тина, прегръщам те! Има хора, които не заслужават да знаят историите ни. А историите ни са част от нас и ни правят това, което сме днес, затова не трябва да се срамуваме. Онова момиче - живо и здраво да е. Но ти си в пъти по-жена от нея, защото си минала през ада и днес отново си с лице към бъдещето.

Много поетично стана Grinning

Grinning

Виж целия пост

·.·♥Катето♥·.·

# 246 30 авг. 2019, 11:17 ч.

Съжалявам за тежките ви загуби, момичета! Думите са безсилни в случая! Желая успех на всички ви!
Аз имам въпрос. Спонтанния ми аборт беше преди 16 дни някъде. Сама се изчистих с кървене 10 дни, от които 3 дни по силно. В момента кървене вече няма, но тъй като имам болки в дясно и кръста от 5-6 дни вчера бях на лекар. В матката има още малко кръв, но ми каза, че не е нищо неочаквано и тревожно и че ще се изчисти със следващият цикъл. Имах малко течност в коремната кухина и две образувания в десен яйчник, които той нарече кисти, едната 20 мм, другата 17 мм. Каза, че вероятно поне едната ще отдели яйцеклетка до няколко дни, което ми подсказа, че всъщност са фоликули, ама пък 2 и то точно в яйчника, където беше жълтото тяло. Спомена, че най вероятно едната се е пропукала и от нея изтича течността, която дразни. Имала съм и запушена бартолинова жлеза, което не се лекувало и на този етап не било тревожно. В заключение, щяло да ме боли 2, 3 дни.
Какъв е вашият опит след спонтанен аборт, боли си верно понякога доста силно. По време на овулация по принцип винаги имам болки, но ден, два най много и минават, а сега седмица вече ми е дискомфортно. Не че съм лигла, търпя на болка, но ми се искаше да попитам и вас.

Виж целия пост

M

Mnogotochie..

Новак

# 247 30 авг. 2019, 12:42 ч.

Здравейте, момичета!
Много съвалявам за загубите ви.. всеки път, когато видя, че има ново " попълнение" сърцето ми се къса.
Отдавна не съм писала, въпреки че чета веки нов пост...
Накратко ще преразкажа за случилото се с мен и с продължението на този кошмар..
След страшната диагноза "мисед аборт" и диагнозата " хашимото", които получих в един и същи ден, живота ми се преобърна.. Изминаха 5 мисеца точно, на днешната дата претърпях интервенцията... След кистата, която ми откриха 3 седмици след вакуум аборта, спукването й, аз успях да се вдигна на крака отново. Първите 2 месеца за мен след загбата бяха най-кошмарните дни в живота ми, дори все още, когато видя бременно момиче се натъжавам, та това можеше да съм аз.... ТСХ хормона ми беше скочил на 12 точно преди аборта, от 12 успяхме да го свалим на 0,2 за 3 месеца влезе в норма. Тъкмо започнах да се успокоявам, да се настройвам за едно ново начало, дори подновихме опитите, наистина въпреки страховете ми аз толкова много искам да стана майка.. толкова много, че подтиснах страха и се надявах да успея... до вчера.. изследване на ТСХ профилактично , след промяна на дозата на еутирох.. 11,5.....?! Какво се случва ? Какъв е този кошмар? Започват терзанията отново, страха се завърна.. Нима няма да успея? Не знам какво да правя.. отчайвам се.. тъкмо усмивката ми започна да се връща, мисълта и надеждата за детенце ме крепеше, но това Хашимото не ми дава мира..

Виж целия пост

Y

# 248 30 авг. 2019, 15:10 ч.

Здравейте, следя всички нови мнения и научавам толкова много неща, благодаря за което и съжалявам за тези, които се включват с лоши новини. Надявам се, всичко да е наред и скоро проблемите да са в миналото.
От моя мисед мина почти месец, изпих 1 опаковка противозачатъчни, но са ми предписани 3. Според д-ра с цел по-бързо възстановяване и предпазване от бременност, но не ми се иска да ги пия повече. Искам да попитам тези, на които са предписани противозачатъчни за 3месеца, с каква цел е, дали ще навреди ако не приема другите 2 опаковки, защото уж нямат странични ефекти, но не се чувствам добре при приема им. Благодаря ви.

Виж целия пост

Потребител

# 249 30 авг. 2019, 19:56 ч.

Многоточие, не се отчайвай! На нас е писано да постигнем мечтата си по-трудно от другите, но това може само да ни послужи да станем по-силни! На мен също ми е неприятно да виждам как на нас не се получава, въпреки усилията, хилядите изхарчени левове, хилядите пропътувани километри, многото старадния и болнични престои... Но знам, че ще стигнем до успешен финал! Някой ден, който и да е той...!
П.С.: Разчети се из форума, много момичета с Хашимото са успявали да имат дечица, въпреки диагнозата. Гуш! Hug

Hug

Виж целия пост

L

lisa-georgi81

Новак

# 250 30 авг. 2019, 22:52 ч.

Съжалявам,че групата се увеличава.Момичета и на нашата нива ще изгрее слънце.Сега ни е трудно,но важното,че не сме сами.Даваме си кураж,подкрепа,само някой,който е минал през същото,което и ти,може да знае как се чувстваш.Всички ние имаме еднаква болка,но заедно ще минем през нея и ще я преодололеем.Това е живота пъстър.При едни става по лесно забременяването и раждането,но те пък имат други страдания.Това е нашето изпитание.Кой знае може пък да имаме чудесни бременности и прекрасни деца.Може пък с това да свършат изпитанията ни.Ще бъдем прекрасни родители един ден.Не спирайте да вярвате и да мечтаете.Прегръщам ви и ще се борим,няма да се даваме.

Сега се сещам какво ми каза лекаря,който ми прави кюртажа.Попитах го защо ми се случва,възможно ли е пак да ми се случи.Той ми каза така-застрашена си колкото всяка една.Слушак ме сега.Идва жена с хиляди проблеми.Забременяла едвам,едвам след 4 аборта,с хиляди заболявания,диабет,тромбофилия,високо кръвно,епилепсия и т.н.Трудна бременност и хиляди мъки.Ииии идва и ражда здраво дете.Изписваме ги в отлично състояние.Идва друга.Млада,здрава,забременяла от раз,бременност мечта.Никакви проблеми.И хоп.За секунди нещо се обърква.Едвам спасяваме детето,понякога не успяваме.Едвам спасяваме и нея.Просто ей така за секунди разбираш ли ме.Матката и не иска да контеахира,пълни се кръв и в случая я отстраняваме.Та не си мисли,че само на теб се случва.Напеотив на теб ти се е случило нещо хубаво.Това дете е дефектно,и организма ти го разбира и го отхвъеля,ми радвай се,по добре така,отколкото цял живот да гледаш болно дете.Когато трябва да стане,ще стане.Не се меси в работата на Господ.Аз пак го гледам и мигам.Той добавя ами да не ме гледай и ние разчитаме на Господ,ние сме само лекари,не богове.Така,че съвземай се,стягай се,иди виж имаш ли проблеми.Провери си здравето и ако откриеш,реши го,ако не откриеш,остави се в ръцете на съдбата.

Виж целия пост

D

Ентусиаст

# 251 1 септ. 2019, 10:36 ч.

Момичета , включвам се с въпрос. Имам подозрения за проблем с кръвната захар/ ИР и се чудя към кой лекар да се обърна, за да го проверим това. Изследването ми сочи някои доста високи стойност (на ръба на горната граница) и четох, че има връзка между подобни състояния и спонтанните аборти. Не откривам и специална тема за това - само една за ИР и отслабване, но не е свързана с проблеми при бременност. Следващата седмица имам час при Русев. Той достатъчен ли е или да търся и друг лекар? Ако да, кой?

Виж целия пост

signora_tina

# 252 1 септ. 2019, 13:30 ч.

Здравей!
Трябва да ти добър ендокринолог. Ако си от София или имаш възможност да отидеш на преглед там - доктор Веселина Яначкова в клиника "Щерев". Прекрасен специалист, уникален човек с голямо сърце. През цялото време беше до мен и ми оказа подкрепа в най-трудните часове и дни за мен.
Ще ти бъдат назначени изследвания на кръвната захар и инсулина като изследването се нарича Глюкозо-толерантен тест. Взима се кръв на гладно, като последното хранене е било преди поне 10 часа и трябва да е било нормално хранене, както обикновено. Ако кръвната захар е над 6.1, няма да пиеш глюкоза, ако е под 6 - разтваря ти се 75 грама глюкоза на прах в чаша вода, която се изпива в рамките на 5 минути. След изпиването се засича точно 60 минути и ти взимат кръв. След това засичаш още 60 минути и се взима още веднъж кръв и това е. Изследването отнема 2,5 часа средно, зависи колко се бави резултатът от първата кръв. Моят съвет е да се изследват на 0, 60 и 120 минута и кръвната захар, и имунореактивния инсулин, за да се види първата им стойност, покачването им на 60 минута до колко стига и 120 минута дали се връщат надолу и дали има покачване. Ако ИРИ се върне в първоначалните си граници, няма проблем. Ако се покачва и е над нормата - тогава говорим за инсулинова резистентност.
Много често, жените с ИР поддържат нормална кръвна захар и не успяват да разберат, че има проблем, докато не направят обременяване.
В много от случаите, ИР и ПКЯ вървят ръка за ръка, като преди време не можеше да се установи кое води до другото, но последните изследвания сочат, че ИР е предпоставка за ПКЯ.
Не е особено приятно изследването, течността е много сладка, но е важно да се направи, защото жените с ИР по време на бременост развиват гестационен диабет, който е опасен.

Виж целия пост

МамаНаПринцеси

# 253 1 септ. 2019, 13:47 ч.

Аз се вмъквам с един глупав въпрос: 1 цикъл ми е след кюретажа, мога ли да използвам тампони или е по-добре на този етап дамски превръзки?

Виж целия пост

Потребител

# 254 1 септ. 2019, 13:51 ч.

Цитат на: МамаНаПринцеса в нд, 01 сеп 2019, 13:47

Аз се вмъквам с един глупав въпрос: 1 цикъл ми е след кюретажа, мога ли да използвам тампони или е по-добре на този етап дамски превръзки?

Не използвай тампони. Аз още не смея и си свикнах пак с дамските превръзки, а минаха 7 месеца.
Изчакай поне 2 цикъла.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Тромбоцитоза

361
1

Здравословни проблеми

Хетерозиготен носител а/с а/g

678
0

Рискова бременност

Грип в ранна бременност

578
2

Рискова бременност

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.