Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Съвет за забравяне на невъзможното

  • 9 115
  • 261
Здравейте,
темата е хем банална и поредната, хем си е моята. Започва типично. Дете, мъж и трети човек. Първо, може би за да се защитя, може би за да добиете изцяло представа, ще кажа, че бях от другата страна. Мъжът ми е много добър човек, но имаше друга. Сега от позицията на човек, който си има друг вече разбирам много неща. Няма да говоря за проблемите във връзката ни, а ще ви разкажа за невъзможната любов на живота ми. Започна преди една година. Това е един невероятен човек, с който имаме съвместимост на всички възможни душевни нива.  Когато започнахме да комуникираме, той ясно заяви, че странични хора не трябва да бъдат наранени и, че не си представя да причини болка на близък човек. Тогава беше в сериозна връзка. Започнахме като приятели, споделяхме, говорехме. Оказа се, че интересите ни се препокриват на 100%. Първо беше леко невинно. После започнахме да ставаме все по-интимни и интимни, но категорично беше, че всичко остава една фантазия и бягство. Макар че се разбрахме, че ако нещата бяха други щяхме да сме заедно на момента, вила в гората, куче. Абе, луда романтика. Един единствен допир имахме, на един танц, един банкет. Той тогава пи малко алкохол, което не прави попринцип и докато ме държеше ми каза, че иска това да е истина. Че иска тази алтернативна реалност. След това изчезна и не писа месец. После пак се върна. Нещата стваха все по-сериозни, все по-мръсни, стигнахме до секс разговори, до пълно обсебване, но все така само думи. Началото на лятото пак си позволи лек намек за чувства и пак изчезна. И пак се появи и каза, че вече при него няма какво да пречи. Попитах защо се държи странно, чуждо и какъв му е проблемът, при което отговори, че е имал два, а сега е само един. Изживяхме много страхотни мигове(пак само виртуални). Търсеше ме нон-стоп след раздялата им. Но...Тук идва моята най-голяма болка. Аз му предложих истинска среща, на което се уплаши, скри се и спря да ми отговаря. Накрая написа, че не му позволява съвестта, че не иска да е виновен за нещо.Той е изключителн принципен човек. Не съм срещала такъв. Сега съм на хиляди парчета. И тук търся вашия съвет и мнение. Как да забравя човек, който виждам всеки ден? Как да спра да го обичам? Как? Колко време трябва да мине? Какво да направя да облекча болката си? Повярвайте ми, не съм изпитвала такова нещо, не ме е боляло така. Отслабнах, не съм същия човек, хората забелязват, коментират, а няма как да изплача, не мога да кажа пред никой. Може би е решил да пробва с друга, да има чисти отношения, но това ме побърква. Ревността ме изяжда. Убива. Помогнете, кажете какво смятате в тази ситуация?
 А мъж, аз, той работим на едно място Simple Smile Иронично, а? Ние с него в един офис, мъжът в съшата сграда, но в друг.
Виж целия пост
# 1
Какво всъщност пречи да се съберете, твоят мъж ли?
Виж целия пост
# 2
И аз не разбрах къде е драмата?
Виж целия пост
# 3
Явно онзи не е навит да й развали семейството.
Виж целия пост
# 4
Ааа,ма тя с мъжа си ли е?
Той нали имал друга?
Виж целия пост
# 5
Май е имал в миналото. Сега тя си има друг. Аз от целия пост разбрах, че новият е свободен вече, но бил много принципен и не искал да прави други хора нещастни. Затова е дал на заден, когато авторката му се е предложила, извинете за грозната дума.
Виж целия пост
# 6
А "мъж" къде е в картинката?
Виж целия пост
# 7
На мен пък ми стана любопитно как хем работите в една стая, хем си пишете, хем онзи изчезва с месеци. Странно работно място, странни колегиални отношения, странна пързалка.
Ако случайно не е пързалка, то доста неща не са отразени реално.

А "мъж" къде е в картинката?

Мъжът не знам къде е, ама явно и ведомствените клюкарки не са на поста си. Досега сто пъти да ги бяха надушили и изтропали на мъжа ѝ.
Виж целия пост
# 8
И каква ти е точно болката? След като имаш мъж чий го дириш при друг, че и тъжиш по другия, защото си му била  "забивка"?
Поредната въртиопашка.
Виж целия пост
# 9
Аз от целия пост разбрах, че новият е свободен вече, но бил много принципен и не искал да прави други хора нещастни.
Принципен е само докато "опре ножа до кокала", а иначе си прави устата, ако мога така да се изразя. А според мен - просто вижда авторката колко е хлътнала и не иска да се занимава сериозно с нея. Иначе на приказки само е силен.
Как да спра да го обичам? Как? ....
 А мъж, аз, той работим на едно място Simple Smile Иронично, а? Ние с него в един офис, мъжът в съшата сграда, но в друг.
Ще спреш да го обичаш, като видиш в действителност какво представлява - един несериозен мъж, който си позволява "да мечтае", но само на думи, а в действителност има един или два проблема и не ги решава ребром, а си търси трети човек, който да му ги реши. Сигурна съм, че този мъж, ако е свободен и няма приятелка, не би се занимавал с жена с дете. Просто този вариант му е изгоден. И не на последно място не смятам, че е принципен, а просто така му изнася.
Не разбрах детето къде е в картинката и какви са отношенията със съпруга - някак между другото се споменава и то не като пречка, основание и връзка, а мимоходом.
Виж целия пост
# 10
На мен ми изглежда като да е умерено увлечен по нея, но в момента, в който е усетил, че е лапнала яко и евентуално може да възприема идеята да напусне мъжа си, е дръпнал назад, защото е почувствал, че може да му се наложи да дава обяснения защо няма да са заедно, ако тя се "освободи". И започват клишетата, че не искал да прави другите нещастни. И бягането по тъча. А тя е хлътнала яко.
Виж целия пост
# 11
И какъв точно е проблемът да получа съвет? Хубаво, вие сте безгрешни, аз не. Мъжът ми няма връзка сега, имаше преди. Другият изчезва в смисъл, че не пише, а не, че физически изчезва. Изчезва след всеки път, когато каже нещо за чувства. Толкова ли е трудно да дадете съвет, вместо тичиното оплюване и нападане. Искам обективно мнение как да забравя един човек. Въртиопашка, всякаква съм, но съм човек и имам нужда от съвет.
Виж целия пост
# 12
Всеки от нас вероятно е имал поне една такава "любов", която му е убягнала и не е успял да я изживее по ред причини.

Ами, лесен начин няма. Ще бъде дълго и трудно, особено щом работите заедно.
Виж целия пост
# 13
А детето не желая да намесвам в тая грозна история. Затова не споменавам. А детето никога не може да е пречка за нищо.
Благодаря на тези, които се опитват да ми отворят очите.
А, че съм хлътнала съм, но не съм предлагала да напускам мъжа си, предложих само физическо отражение на желанията ми. Не съм толкова глупава да тръгна без да съм сигурна в човека отсреща. А аз не съм.
Виж целия пост
# 14
А детето не желая да намесвам в тая грозна история. Затова не споменавам. А детето никога не може да е пречка за нищо.
Благодаря на тези, които се опитват да ми отворят очите.
А, че съм хлътнала съм, но не съм предлагала да напускам мъжа си, предложих само физическо отражение на желанията ми. Не съм толкова глупава да тръгна без да съм сигурна в човека отсреща. А аз не съм.
И все пак - детето е фактор в случая, иначе би си взела шапката и не би се обръщала.
И не е ли именно "физическо отражение на желанията" сключването на брак? И щом ги няма тези желания, щом и мъжа си има друга, и щом тази конфигурация води и до друг и в мислите на авторката, какъв брак е този? Или е просто формалност, докато се намери друг, който да отговори на желанията, и в който авторката е сигурна? И не е ли редът обратното - първо се прекратява брака, а после се търси друг?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия