Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

  • 9 808
  • 396
# 45
Цитат на: Не се сърди, човече [/quote
Странно ми се вижда... На тези години хората имат финансови отговорности, работа, не върви да си хванеш спонтанно шапката и да кажеш, че си безгрижен като дете през лятната ваканция.
И на мен ми прилича, че отговорностите на възрастните й тежат повече, а се оправдава и свързва главно с детето.Всеки отивайки към 30 с или без дете се натъжава, замисля се за безгрижното "добро старо време".
Без дете ние с мъжа ми също имахме много малко време и енергия за излизания от времената в университета например.
После детето стана причина за много повече и  много весели друг тип излизания.
Има и друго-ако авторката е първата създала дете от приятелките й е напълно нормално да не се чувства на мястото си.Другите са безгрижни в нейните очи, пътуват и се наслаждават на живота.
При мен обратно-аз бях една от последните и ми беше успокояващо да знам, че всички сме на един хал Grinning
Виж целия пост
# 46
Когато и да се случи, все ще се промени животът. Днес пратих детето с ММ на разходка и седнах в едно кафе. Е, въобще не мога да се отпусна - мозъкът ми все щрака - после какво ще напазарувам, ще остане ли време да се лакирам, дали не можех да оползотворя по друг начин безценното свободно време от два часа. Едно време не бях така стресирана, а тогава бях на по-напрегната работа от сега. Joy
Виж целия пост
# 47
Познато ми е и на мен ми се пътува , обичам да лягам рано . Имам две вече , то и ако беше изчакала , пак можеше да имаш съмнения и тогава .
Виж целия пост
# 48
Станах майка на 21години. Чувствах се готова и беше съзнателно решение и от двама ни със съпруга ми.
Като цяло винаги съм се представяла като млада майка и честно казано нито за минута не съм съжалила за решението си. Детето ми расте , аз с него също. Нямаме помощ от баби и никога за тези 3години не сме имали. Абсолютно сами го гледаме и пак не се оплаквам Simple Smile). В момента съм на 24г и имам време и да се развивам , да запиша друга специалност и още други неща. 
Никога не съм разбирала жените , които мислят , че живота им свършва с децата и , които бленуват за онези минали всекидневни и нощни излизания.
Ставам всяка сутрин в 5:30- тогава става сина ми и да искам един ден поне да се наспя като хората , но знам, че след някоя друга година само ще искам да върна времето назад и да се наслаждавам на тези дълги дни с малкото си момче.
Не мога да те разбера, станала си майка на 27години, хич да не е “поживяла” си си , имала си време и за почивки и за излизания. Ако не спреш да мислиш за тези неща, времето с малкото дете и най-скъпите моменти(според мен) ще се изпари под носа ти . За всичко си има време, децата няма да са малки цял живот. Но и мисля , че има хора , които никога не дорасват до това да станат родители ..имам няколко примера около себе си и е кофти картинка.
Виж целия пост
# 49

Кога е най-подходящо една жена да стане майка? Ми когато узрее. На някои това им се случва на 20, на някои - на 30, на някои - никога.
Виж целия пост
# 50
Наблюденията относно спокойствие, натегнатост, излизания и пътувания са: между хората без деца и тези с деца над 5 няма фундаментална разлика, почти същите дейности за възрастта. И независимо от възрастта, животът на хората с деца под 5 е по-скоро еднакъв, и на 25, и на 35, според фазата на детето. Айде да кажем на 35 може да има повече пари, но не е задължително. Но няма вълшебна възраст, която по-гладко да разрешава детските ситуации, които впрочем понякога нямат разрешаване, само се изтърпяват. Памперсът мирише еднакво, независимо дали си обиколила половината глобус или не.
Виж целия пост
# 51
А вие как се справяте с първоначалния шок от коренно различния начин на живот и ако можехте да върнете времето,бихте ли останали без деца и да си живеете предишния живот?
Виж целия пост
# 52
Как?! Не! Искам второ! Simple Smile Първоначалният шок отмина при мен отдавна де.
Виж целия пост
# 53
А вие как се справяте с първоначалния шок от коренно различния начин на живот и ако можехте да върнете времето,бихте ли останали без деца и да си живеете предишния живот?
Моят не беше чак коренно различен, защото мъжът ми беше активен родител, след работа, събота и неделя, по почивки, винаги поемаше отглеждането почти изцяло. Т.е. в общи линии просто през деня работех като детегледачка, а не другата ми професия. Първите месеци беше кофти със съня, но като си разделхме нощта с мъжа ми, всичко влезе в релси. Не сме променяли нищо друго. По принцип се събираме с приятели в домашна обстановка, така че тук нямаше някакви сътресения. За пътувания също не ни е пречела. До 3 г. сме я оставяли само 2 пъти, на 6 м. и на 1 г., на майка ми, иначе сами си я отгледахме, нямаме баби и дядовци около нас.
В общи линии, ако двамата родители си поделят грижите, няма коренна разлика, ако е сам човек, тогава е кофти.
Виж целия пост
# 54
А вие как се справяте с първоначалния шок от коренно различния начин на живот и ако можехте да върнете времето,бихте ли останали без деца и да си живеете предишния живот?
Колко пък да е коренно различен, ако човек е заискал дете, общо взето живее близък до нормалния семеен живот. Едва ли от бохема рок звезда минаваш към леген и памперс.

Нещата от живота без деца и без това не може да ги правиш пряко сила повече от 5-6 години, след това естествено ще ти понамалее енергията.

Някои неща не са коренно различни, а са детайли. Дали ще се обличаш с дрехи само за химическо и токчета-трошачки, или ще е клин и маратонки - детайли.

А колкото до невъзможността да се пътува, то Томас Кук като гледам добре се справя с блокажите...
Виж целия пост
# 55
Коренно различният начин на живот се мисли предварително, когато го осъзнаеш и възприемеш, шок не би трябвало да има. Затова са ми странни такива теми - детето е планирано, желано, обичам го, но ми пречи на ... ала бала, да се лакирам. Да си мислил, връщане няма, поемаш си отговорността или го размяташ по баби и гледачки. С теб или без ще си порастне.
При мен първоначалния шок бе в болницата като ми го дадоха и казах - е, аз сега какво да го правя това? Странно е за миг, хем си го чакал толкова време - да го видиш, да го пипнеш, хем си като ударен с тиган.
Няма нещо, на което детето да ми пречи. Беше ми ясно, че няма да чета по 100 книги на година, а едва по 50. Животът преди детето е чист егоизъм.
Виж целия пост
# 56
Купонясването с две деца изисква особено майсторство. Лошата новина е, че изисква време да се овладее. Добрата новина е, че е напълно възможно. Същото важи и за пътуванията. И за работата. Абе за живота въобще. Просто порастваш. Емоционално.
Виж целия пост
# 57
Не бих повторила ранно раждане (ранно, ранно...23-4 год, макар и да беше напълно планирано.)
Подходящата емоционална възраст е около 33 год и то при условие, че човек се е изучил, минал през студентския живот, наживял се, находил, реализирал се донякъде в кариера и чааак тогава.
Напълно разбирам авторката, при все, че аз учих, работих, излизах и пътувах откакто са се родили до сега.
Но както всяко нещо, носено по много под една мишница, е с цената на много стрес и недоизкарано до никъде.
Определено бих си решила живота по друг начин, ако мога да върна времето назад.
Виж целия пост
# 58
Аз почти нямам помощ за отглеждането, чисто физическото, и много ми дотежава. Имало е денонощия, в които мъжът ми е виждал, буквално, бебето за минута, докато спи, само аз постоянно с нея сама всичко, а тя никак не е спокойна без човек до нея, иска на ръце или разкарване с количката. Има ужасно много случаи, в които не мога да ям, до тоалетна да отида, да се изкъпя, да не говорим за домакинстване. Бабите не са при нас. Едната идва през почивните дни, но си е заета с нейни си неща, градинки, зимнина и пр., не че не използвам като е из двора, поне да люшне бебето, като се разреве, ама за оставяне за няколко часа напълно, през които аз да си почивам, не може и дума да става. Изобщо не си и помислям за второ дете при това положение.
Виж целия пост
# 59
Кукумицинка на колко е бебето ?
Слагай в леглото , ако не прескача оградата , яж , къпи се . Не го учи да е шефче от малко . То с второто се учи човек , не съм люлала второто . Ако имам работа си седи сама , гледа тавана и не протестира . Като остане време тогава обръщам внимание .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия