Скарах се с родителите ми..

Защо почистването на апартамента да е задължение на дъщерята? Аз като дете съм си чистила стаята, дъщеря ми също, но целият апартамент е задължение на родителите. Ако нямат време да си наемат чистачка. Отделно, че реакциите и на майката, и на бащата не са от най- адекватните. Вменяват чувство за вина, което според мен е абсурдно.

  Виви, не знаем какво им е на хората, най-вероятно са изтрещели в работата (на кого не се случва), със заек в гимназията... Не искам да ги съдя, че съседите още помнят кресчендото от седми етаж, когато и "ние бяхме" осмокласници.

В осми клас и аз не съм почиствала жилището, даже и за стаята ми майка ми си имаше проблемации с мен. Виж за бала в къщи преди доста години търках и лъсках ...

Реакциите на родителите не са правилни. Излизане от вкъщи, обвиняване на детето... и то защото не е почистила апартамента - ами прекалено е. Знам какво е родителят да е вечно прав и както и да се извиняваш и каквото и да правиш, все да си крив. Момиче, не си виновна за нервите на родителите си. Не се впрягай чак толкова. Те би трябвало да са стабилни, а не да се държат като истерици. Ако не могат - проблемът е техен и не е свързан с теб. Не го приемай лично и не се тормози. Поведението и на двамата е в резултат на собствената им невъзможност да се справят с нещо. Не е в теб причината. Извини се и на баща си и си гледай уроците. Те да се цупят, ще им мине.

Ама ти сериозно ли!? Заради неизчистения апартамент - и вече няма да се прибере, драми, край... Леле-леле, баща ти е адски разглезен. И това е само за да не употребя думите, които ми се въртят в главата, в тема, посещавана от дете. Но той наистина заслужава да се сблъска с истинско поведение на момиче в пубертет... Не, не, не те агитирам да почнеш да се държиш така - най-вече понеже трайните последствия ще са за теб, не за него, но... иначе да, заслужава го.

Почти всички ми казахте, че проблемът е колкото и мой толкова и на родителите ми, но аз ги познавам добре. Те са изключително любящи, свестни и винаги прикриват проблемите си от мен и сестра ви, за да не ни тревожат. Но това нещо, което стане днес не се случва често и заради това мисля, че вината е изцяло моя.

Със сигурност са чудесни хора, но и те имат своите възрастни грижи. Не им се сърди и не се чувствай виновна, това е излишно губене на енергия, просто спазвай обещанията си.

Имаш отровни родители. Честито.
Баща да говори така на детето си. Манипулативно и грозно.
А майката истеричка - чупи и вика.
Трябваше да го попиташ какво общо има чистенето с това кой те харесва и кой не 

Родителите ти се държат отвратително и не разбирам защо повечето коментиращи пропуснаха това, а те съветват да се извиняваш и т.н. Ако иска да се прибира баща ти, ако искат да се избият с майка ти - ТИ НЕ СИ ВИНОВНА! Това са техни решения, тяхни си взаимоотношения и тяхни начини да се "справят" със ситуациите. Не им позволявай да ти вменяват вина и да те мачкат. Защото точно така ми звучи - като да те мачкат. От къде на къде ще чистиш целия апартамент докато си имаш уроци? Оправяш си твоята стая и толкова. Много се ядосах... Баща ти трябва да се извини на теб за това, което ти е казал, а не ти на него, че не си изчистила целия апартамент, защото си имала домашни! Толкова обиден го играе все едно не става дума за чистене, а за кой знае какво...

Аз разбирам човек да има кофти ден/момент и да си го изкара на близките, не е правилно, но на всеки се е случвало. Ама да гониш гарез месеци наред, да натякваш и дуднеш до безкрай и то на детето си... Тия може да са любящи ама някъде нещо сериозно им хлопа. Бащата поне е излязъл да си разнесе лошото настроение навън ама майката ще троши, после ще вменява на детето си вина, на тая искам да й отвъртя един здрав, честно.

И на мен ми се е случвало да се сопна на дъщеря ми, а баща й е супер далеч от съвършения родител, но никога, дори в много тежки моменти, когато ми е идвало да го убия, не съм си позволявала да говоря така на детето си заради него. Те са деца, обичат и двамата си родители с всичките им недостатъци, а изказване от рода "ти си виновна, ако баща ти не се прибере" (защото точно това е скритото значение на думите на майката) е ужасно долно, грозно и травмиращо за едно дете.

Мда, сега е рано, а не е и редно да обясняваме на детето какви са родителите му. Трудно е да обясниш на едно дете, че не е виновно, ако цял живот е вменявано чувство за вина и натякване колко правят за теб. Дара, за първи път ли ставаш свидетел на подобно поведение от страна на родителите? Разбери, че те може наистина много да те обичат, но възрастните хора също грешат, също понякога не могат да котролират емоциите, чувстват се объркани и безпомощни. И това НЕ Е ТВОЯ ВИНА! Това е само техен проблем. Това, което си направила, за да ги ядосаш, изобщо не е причина за такива реакции. Гледай си уроците, ако си сбъркала в нещо, извини се - веднъж и от сърце - и толкова. Проблемът не е твой!



Това не са думи и мисли на дете. Това е натяквано и внушавано цял живот.

Баща ти е реагирал прекалено.Това,че не си изчистила апартамента,не е същото като да си бременна от някой маргинал,че чак пък толкова да драматизира,скандал с майка ти и да не се прибере?!?WTF?
Извини им се,но ако съм на твое място,след някой ден,като се уталожи бурята,бих повдигнала въпроса за тяхното поведение.
Особено ако наистина си имала много уроци и за това не си смогнала.
п.п.Въобще..Обидената бих го играла аз.
Вменяването на вина у теб,че заради твоите постъпки се е стигнало до скандал,но комент!!!Грозна манипулация,сякаш ти зорлем с пистолет на главите си ги заставила да крещят и хвърлят предмети.

Много любящи родители, няма що. Смачкали са те вече, но дори и не го осъзнаваш. Наблягай на ученето, ще ти се наложи да си самостоятелна.

Бях ужасна тийнейджърка. Дори не искам да си спомням какво съм причинявала на майка си и баща си. Винаги са говорили нормално с мен, когато не съм разбирала от дума съм изтърпявала наказания, но винаги сме говорили. Разбира се, че е имало и повишаване на тон от двете страни, но сме водили ДИАЛОГ. Родителите ми са разведени и при всеки "проблем" с мен, майка ми звънеше на баща ми, за да може той да участва активно в разговорите и тримата да коментираме някоя моя постъпка, дума и т.н. Никога не съм се чувствала виновна, не ми се е натяквало каквото и да е. Мисля, че щом знаеш, че "те правят всичко, за да не усещате със сестра ти" и подобни изречения, значи баш всичко си знаете. Родителите според мен са длъжни да подкрепят децата си, да им помагат да минават през трудните си периоди, да им показват грешките, дори и да повишават тон ако се налага, но в никакъв случай детето цял живот да се чувства виновно, че все го гледат дават му и то не може да разбере, че им дължи целия си живот, че е трябвало през 5 мин да им благодари, че са го родили, хранили, къпали, крещяли, били и т.н. Това за мен също са отровни родители.. В крайна сметка всеки родител е най-добрия за детето си, предвид, че повечето деца познават само тях в такава роля за себе си. Чистенето не е проблема, крещенето също не е проблема. Проблемът е, че родителите са недоволни от живота си и карат децата си да се чувстват виновни от това. Извиняваш се, ако не се приеме не опитваш пак. Това са дребни битовизми, които не заслужават такива скандали. Също така, според мен, родителите винаги трябва да са от една страна пред детето, а не да си противоречат или да сменят мнения..

Най-важното нещо е комуникацията. Когато ти кажат да направиш нещо, не мълчи или не обещавай че ще го свършиш, а директно кажи какво мислиш. За конкретното нещо - седнете тримата, разпределете си задачите за чистенето и всеки да каже кога може да намери свободно време. Щом си втора смяна, научи си в почивните дни и в понеделник сутрин свърши каквото имаш или в събота, ако ти е по-удобно. Но това го уточнете предварително.

Също е много важно дори на шега да не си играете на генерали и глави, защото се получава така, че най-мързеливият само командва, а другите са длъжни да му вършат задълженията.

Катъо го каже пак я попитай - ако те, като възрастни, не могат да намерят решение на толкова елементарен проблем, какво възпитание смятат, че ти дават? Това е тяхно задължение и бягането от отговорност не е сред чертите на добрия родител.