Скарах се с родителите ми..

В тази възраст имаш задължение да си учиш уроците и да си поддържаш стаята чистичка.Нищо друго.Баща ти и майка ти са изпечени манипулатори и явно им хлопа нещо.Фасони и заплахи и обвинения,защото не си свършила чуждата работа НЕ са нормални.

Дара, не се обвинявай. Родителите ти не могат да си сдържат нервите и това няма общо с теб.
Гледай си уроците, помагай и вкъщи, но не за сметка на домашните и не взимай навътре подобни скандали. Пак казвам, те са свързани само с родителите ти, а не с теб. Проблема ще отшуми.

Бих се врътнала и не бих му говорила на свой ред. Нито на майка ми, която използва такива евтини трикове за манипулация.
На колко години си? На 14?
Интересни предложения за пауза за детето - да почисти апартамента. Интересно дали майката между задачите на работа, в обедната почивка минава с метла и парцал стълбището на сградата.

Не е лошо да се светнете, че разговаряте с дете и не е ваша работа да се месите в подредбата на семейството им.
Дара, имала си причина да не почистиш, но оправданието с мързел е било чиста провокация. Спестила си си обяснения, но резултатът е наранил всички ви. Още повече, че си видяла изнервеността на баща ти. Ние, възрастните, освен, че имаме проблеми за решаване, също безкрайно се притесняваме от порастването на децата и възможните промени, които настъпват. И когато довчера сладкото ти малко момиченце започва да ти отговаря провокативно, това си е повод за притеснение и  може да предизвика избухване. Възможно е, ако родителите ти не са учили такива обеми наведнъж, да не си дават сметка какво време ти отнема. Обясни им, като се успокоите. Разговаряй с тях, споделяй, те са най-близките ти. И те могат да  сгрешат, спокойният разговор ще изясни позициите и ще им покаже, че си пораснал човек. Колкото до чистенето, това са навици, които като усвоиш сега, ще ти помагат в бъдеще да живееш в уют. Прави си десетминутни почивки от четенето, за да позабършеш и подредиш. Така постепенно ще почистиш без да се изморяваш. Ако нямаш време за всичко, говори с вашите да си разделите територията или да се върши не в един ден. Говорете, не си спестявай обяснения и споделяне на притеснения. Успех!

Оф, дете, какво да ти кажа, и възрастните някой път се държим по ужасен начин и не можем да се контролираме, въпреки че го изискваме от децата.

Въпреки тоя безумен скандал, в който родителите ти далеч са надхвърлили границата, аз съм сигурна, че много те обичат. Затова ще трябва и ти да им прощаваш някои неща, както и те прощават на теб всичко. Вие сте си най-близки хора на света и изпуснати лоши думи, от нито една от двете страни не могат да променят това. Първо, не си мисли, че си някакво разочарование и че баща ти наистина мисли, че никой няма да те харесва. Това е глупост, която е изтърсил в яда си, и от която, и да не признае вероятно вече го е срам. Както и за другите работи с крясъците, напускането и прочие. Като възрастни, те искат да пазят авторитет пред тебе и вероятно няма да допуснат да признаят, че са сгрешили, но съм сигурна, че съжаляват.
За чистенето не знам какво да кажа - ако чистиш апартамента, въпреки, че си толкова заета, значи те са още по-заети и в такъв случай вероятно си струва да се постараеш да дадеш своя принос. Баща ти вероятно ще се задоволи с това, че си чистила, дори да не си успяла да изчистиш всичко и се дразни повече от демонстративния ти отказ, а не от това, че не е изчистено. Предполагам.

Как да оправиш нещата - не си ги развалила само ти, затова едно просто извинение от твоя страна ще бъде достатъчно, поднеси го и не се разправяй повече.

И помни, че възрастните също сме хора, трудно ни е с порасналите деца, правим грешки, но всичко, което искаме е вие, децата ни да сте добре.

И мен не са ме карали само стаята да си чистя. Цялата къща. Че после и на двора, после да пера на ръка.
И съм клинчила.Ама баш такива скандали не съм отнасяла. Обикновено казвам, че просто ме  е мързяло и прехвърлям на брат ми вината, че нищо не прави и не може само аз да чистя.
Ама така беше. Малките момиченца да чистят, а малките момченца да си го местят от единия в другия.
Правех твърде много скандали затова, че ме караха само мен да чистя, а брат ми защото бил момче не можело да чисти. И един ден спрях да чистя. Докато и той не почне.
И почна, не редовно, ама не ми харесаха стачките 

За извинението е ясно - извиняваш се искрено и толкоз. И да си изпълниш ангажимента. Нищо повече не можеш да направиш. На майка си спокойно можеш да кажеш, че не можеш да си отговорна за настроенията им по-нататък - нито за нейните, нито за тези на баща ти.
За такава дреболия ако си вдигате скандали и някой се тръшва или не се прибира - честно казано проблемът си е чисто негов.
За разпределението на домашните задължения - всеки в дома има такива и трябва да си ги върши. Седнете, разговаряйте на свежа глава и без да сте ядосани и сърдити един на друг /тогава разговор никакъв никога не се получава/ за разпределението им и всеки да си изпълнява съвестно своите. Да, можеш да вметнеш, че не ти е приятно да се карате и да се сърдите един на друг. Това е добре да се заяви ясно и твърдо при един спокоен разговор.
 
Родителите ти са се държали като деца на твоята възраст, да не кажа и на по-малка такава. Разумните хора не вдигат скандали, не се сърдят и цупнисват. Особено за подобни глупости. Не си имала късмета да имаш пораснали такива - човек не си избира родителите. Обаче не си и длъжна да се съобразяваш с това и да се оставяш да те манипулират. Добре е да разбереш, че всяко сърдене и цупене си е манипулация и не бива да й се поддаваш и да се чувстваш виновна за това, че някой се държи като малко дете. Когато човек не е съгласен или доволен от нещо е нормално просто да го каже и да обсъди спокойно проблема. Не се оставяй да те въвличат в емоционални проблеми - нито е добре да се гневиш, нито да изпадаш в дупки да се молиш за прошка за какво ли не. Склонният към вдигане на пара е добре да бъде оставен да си я вдига сам и сам да си я потушава. Да, и да му се казва при спокойни моменти, че другият няма да участва в това.

Ти си му казала, че няма да можеш да изчистиш апартамента, защото имаш да учиш и той те е обидил по този начин? Не си ти проблемът.

Според мен нещо друго тормози баща ти и затова е избухлив, несправедлив и излично драматичен. Не зная какъв би бил правилният съвет.. Може би да приемеш, че всички сме хора - майка ти, баща ти, ти... И всеки има различни настроения, чувства и моменти, в които да прекали и прави грешки.

Не бих придавала фасони, но и не бих се извинила. Ако родителите ти погледнат на ситуацията трезво, би трябвало да видят, че очевидно очакват прекалено много от теб. Най-добре би било, ако си преосмислят приоритетите и изискванията към детето. Точно това е твоята роля, да си им дете.

ПП Ако случайно започнат да ти дават Пенка от съседния вход за пример, не се ядосвай излишно, а просто отговори: "Всеки може, колкото може. Явно нейният капацитет е друг." И чакаш развитието спокойна

Сестра ти как вижда този скандал?

Точно така мисля и аз,според една любима моя книга-48 закона на властта-Човек,който крещи и вика и не се контролира,няма как да контролира други хора.Вината на баща ти е,че той не контролира себе си,а иска да контролира ситуацията в къщи-силнта личност държи винаги нещата под контрол и знае как да постигне целите си
Като се замисля,в университета и на работа преди-никога не съм уважавал истински хора,които крещят и си изпускат нервите,те си мислят,че са страшни,а всъщност будях леко присмех.
  .