Мозък бях, награди от национални конкурси, по тази линия "дръпнах". На 5 четях и пишех, на 6 тръгнах на училище, по спомен бяхме първият такъв випуск. В онези години знаеш как беше с отличниците, особено ако бяха политически активни. До комсомол не стигнах, но ако се бяха забавили промените още някоя и друга година и там щях да съм в предните редици 🤣🤣🤣.Настоящият партньор го броя за успех поради няколко съществени за мен причини. Мъжете ми преди него са от пъстър набор от професионални поприща, но само тук имам значими за мен обстоятелства. Ако държиш на подробности, ще обясня защо.
Детето ... Компромис не е точно. Повечето българи на тези години имат поне 1, някои и 2 деца, та в този смисъл нищо необичайно. Необходимото зло беше промяната на ежедневието ми, защото присъствието на дете, особено на неговата възраст, изисква определен начин на живот със сериозен превес на битовизмите. Ако отношенията между нас бяха ОК все още щеше да е тук и да се гледаме, в крайна сметка дете на мъжа ми е. Но в настоящата ситуация - абсурд.
С такива успехи и бекграунд, човек да очаква да си намерила най-малкото мъж професор на детето си.
Щом настоящият ти мъж го броиш за успех, то не искам да си представям какви мъже са били предишните ти.

Ако тоя селски бек, брулещ круши наред, е Успеха на живота й, дори не ми се мисли какви ли са били Неуспехите ....