А според вас каква е разликата между чувство и силна емоция? Нима точно чувствата не са силна емоция, преди всичко! Нима целият живот не е едно моментно състояние? Защо момичето да не се бори за нещо истинско, макар и да е трудно? При вас мъжете винаги нещата са много рационални и черно бели... далеч не подкрепям съвета ви за реалистичност и разумност. Живота е феерия от цветове и краски, която трябва да се изживее. Живота е една магия на чувства между хората, затова спрете да изсушавате с рационалност и логика съкровените моменти!
Той ми липсва
- Публикувана: 9 окт. 2019, 15:15 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2019, 00:09 ч.
# 30
12 окт. 2019, 09:06 ч.
Виж целия пост
Прави са мъжете, и особено Иван. За какво да се подхранват чувства, когато едната страна не ги иска? За да си създаваш излишни страдания и да тъпчеш на едно място? Голяма полза от изживяната феерия от негативни емоции и живеенето в миналото, вместо да продължиш напред. Точно при такива случаи е необходима рационалност и разум, за да се съхрани човек и да продължи живота си.
# 31
13 окт. 2019, 16:41 ч.
Към темата, но от друг ъгъл ще погледна, според моят личен опит от подобна ситуация. Имам предвид споменатият въпрос, за това, че "голямата й любов" не й подарил и роза. Та, аз бях в подобна връзка, не ми подари нито роза, нито бурен, за нито един повод в периода на отношенията, като ясно ми заяви, че размяната, подаряването на материални вещи не го признава, не прави и няма да ми прави никога подаръци. Съжалявам, не ми е за розата, подаръците, а за това, че те са символ на уважение и обич. С този мой бивш се разделихме не само заради това, но за мен лично, това да не уважиш жената до теб, а само да й говориш, а не да действаш е напълно несериозно отношение. За това, че тя се чувствала виновна...Помисли си, защо пък трябва да се чувстваш така?! Той нещо специално правил ли е за теб, ценил ли те е достатъчно?
Виж целия пост
# 32
13 окт. 2019, 16:57 ч.
Дезадаптивността показва лоши работи. И аз не купувам цигански обици и ползвам само сребро с фин и ненатрапчив вид, ама това не ми е пречило да подарявам пера, камъчета и всякакви, които знам, че ще се харесат, щото понякога е важно не какво ти искаш, а какво другият иска.
Както и предполагах- чивекът не е окей, щом изпитваш такова голямо чувство на вина.
Виж целия пост
Както и предполагах- чивекът не е окей, щом изпитваш такова голямо чувство на вина.
# 33
18 окт. 2019, 21:21 ч.
Има една сентенция.........колкото са по големи очакванията, съответно толкова са по големи разочарованията. Когато човек изпитва чувства ,винаги е склонен да проявява автоагресия, да си вменява чувство на вина. Разбира се, тези ,,дребни,, пропуски като явната липса на жестове от негова страна, не означава автоматично,че не означаваш много за него. Всеки човек е различен. Но също е факт, че за всичко си има причина и следствие,и за това ,че някой е останал в миналото ни си има причина. Запазваш хубавия спомен и гледаш напред.
Виж целия пост
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.
Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
# 34
18 окт. 2019, 22:17 ч.
Има една сентенция.........колкото са по големи очакванията, съответно толкова са по големи разочарованията. Когато човек изпитва чувства ,винаги е склонен да проявява автоагресия, да си вменява чувство на вина. Разбира се, тези ,,дребни,, пропуски като явната липса на жестове от негова страна, не означава автоматично,че не означаваш много за него. Всеки човек е различен. Но също е факт, че за всичко си има причина и следствие,и за това ,че някой е останал в миналото ни си има причина. Запазваш хубавия спомен и гледаш напред.
Аз не съм съгласна, това да си запазва хубавите спомени само ще дълбае в раната.
С бивши, които не са те отразявали много съществено, хубавите спомени може би са само плод на нашето въображение, т.е. едва ли в действителност са много и правдободобни, погледнати трезво след края на подобна връзка.
Виж целия пост
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.
Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
С бивши, които не са те отразявали много съществено, хубавите спомени може би са само плод на нашето въображение, т.е. едва ли в действителност са много и правдободобни, погледнати трезво след края на подобна връзка.
# 35
19 окт. 2019, 00:08 ч.
Знаеш ли, не смятам, че си виновна с нещо. Не сте били един за друг. Нещо в него не е отговорило на очакванията ти, продължила си напред и си променила тези очаквания следствие на преживените емоции. Това е вид развитие, открила си свои черти, които не си подозирала, че имаш. Не е нужно нон стоп да се търси оправдание камо ли да се чувства вина за неща, които съзнателно или не търсиш у партньорите си. Просто ти си си такава (в никакъв случай не си лош човек, боже боже) и ще си в пъти по-щастлива, ако се научиш да се харесваш, каквато си.
Нима има нещо лошо в това да ти се иска да получиш цвете за празник или да търсиш мил жест? Защо считаш, че това те превръща в лош човек? Звучиш ми интелигентна и аз си залагам главата, че някъде там си доловила нещо, което е основната причина да се разделиш с момчето. Дори да не можеш да го формулираш с думи или да не ти е ясно на самата теб. Слушай малко повече инстинктите си, доверявай им се и се научи да затваряш страници. Чакат те и много хубави емоции напред.
Виж целия пост
Нима има нещо лошо в това да ти се иска да получиш цвете за празник или да търсиш мил жест? Защо считаш, че това те превръща в лош човек? Звучиш ми интелигентна и аз си залагам главата, че някъде там си доловила нещо, което е основната причина да се разделиш с момчето. Дори да не можеш да го формулираш с думи или да не ти е ясно на самата теб. Слушай малко повече инстинктите си, доверявай им се и се научи да затваряш страници. Чакат те и много хубави емоции напред.
# 36
19 окт. 2019, 00:09 ч.
Спомням си, преди много, много време моята бъдеща съпруга ми правеше много подаръци. Обикновенно бяха неща за ядене, които тя не искаше да яде, и аз нали такова ще я взимам, ям . То ми се повръща ам ям там, нали жената с главно Ж, ми го е подарила.
Просто малко да се посмеете, че тука пак едни тежки преживявания и проблеми, направо не е за вярване, що побъркан народ има по света.
Виж целия пост
Просто малко да се посмеете, че тука пак едни тежки преживявания и проблеми, направо не е за вярване, що побъркан народ има по света.
Препоръчани теми