Как преодоляхте вината ?

Ако си решила да промениш посоката на живота си и единствената дилема е коя държава да избереш, просто седни и претегли всички плюсове и минуси. Често споменаваш България... Ако това искаш, направи го и не се обръщай назад. Човек взима решение и чак след това разбира дали е било правилно.
Това важи за всеки един житейски избор.
И да, разводът е провал, но понякога е единственото разумно решение. Провалът не е за теб като жена, личност и майка, а за конкретната житейска ситуация. Ставаш, изтупваш прахта от себе си и продължаваш напред.

FrauDanna, няма проблем да не ми харесва дадено мнение. Не съм тук за похвали, а за да почерпя опит от жени, преминали през сходни ситуации. Освен това всички мнения са ми от полза, дори и тези, които съдържат критика. Аз самата също се критикувам, мисля и премислям постоянно. Стига мнението да не съдържа груби обиди, няма никакъв проблем.

Бояна, точно същото ми каза и адвокатката. Дори и да не се бях съгласила на споделено родителство, ако заведа детето да живее постоянно в България, нарушавам правата на бащата като му отнемам правото на контакт. И той може чрез съд да ме накара да остане тук. Баби, дядовци също имат право на контакт. Детето по закон също има право на контакт с баща, баби и дядовци. За да лиша бащата, дядото или бабата от контакт трябва те да малтретират или вредят сериозно на детето, а това изобщо не е така.

Е, ти, ако си знаела, че и с теб така ще стане, нямаше да го направиш, нали? Как искаш да предотвратиш нещо, за което не знаеш, че ще се случи, да не си магьосница... Не всеки с един неуспешен опит е некадърен да завърти семейство втория път. Не си могла да знаеш абсолютно нищо само на тази база, не се тормози излишно.

Аз самата не съм минала през това, но пък в приятелския ми кръг има достатъчно разделени двойки, за да мога да ти предложа някои наблюдения.

Според теб децата на разделени родители по-нещастни ли са? Кое е това, което им липсва? И не предизвиквай сега във въображението си картинката на едно усмихнато и хармонично семейство, хапващо шницели на обяд в неделя, а виж твоята ситуация преди и сега. Мислиш ли, че твоето дете щеше да е по-щастливо, ако ти не беше взела това решение?

А разделени родителски права виждам в две семейства. Не зная защо при вас би било само уикенда, точно за Австрия става дума и затова си позволявам да го коментирам. В единия случай родителите живеят в еднакъв квартал и детето сменя всяка седмица, като има и ключ и право да влиза и излиза, при когото пожелае. Никой на никого не оказва натиск! Бащата може да не е бил подходящ съруг, но винаги ще е баща и за щастие го заслужава. Във втория случай родителите са си поделили ваканциите и тъй като детето е още в детска градина, бащата го взима в четвъртък и го връща в неделя, с опция за смяна през определено време. Тук също няма натиск върху майката, а един баща, който иска да е заедно с детето си.

Службите няма да ти вземат детето, тук вече съм готова да се обзаложа, тъй като по закон е важна най-активната роля, която е класически на майката, тъй като детето прекарва повече време с нея (не зная как да го кажа добре, нарича се Bezugsperson, както най-вероятно знаеш).

А сега и мнението ми за връщането в България...Ти къде си по-щастлива? Ако ще се измъчваш тук, никога не бих те посъветвала да останеш. Но моите наблюдения тук са, че животът на един родител с дете е по-лесен от същата съдба в България. Имам сравнения и с такъв случай там, сигурна съм в това, което пиша.

Благодаря за включването, Ли Лу!
Знам, че няма как да ми вземат правата току така в Австрия. Майките с деца са много добре защитени и пазени от законите, както и майката винаги има предимство пред бащата, особено когато детето е малко. И за секунда не ме е било страх, че това ще ми се случи. Трябва да съм много зле като родител, а аз определено не съм.

Дали детето ми ще бъде по-щастливо и къде, няма как да знам. Аз мога само да се постарая в тази насока.

Споделеното родителство силно одобрявам като идея, но и то си има минуси ако хората не са достатъчно зрели. Ако единият родител е по-лежерен (в случая таткото) и детето е 14 дена е по-освободено от отговорности и после БУМ при майката 14 дена на по-строг режим е неблагоприятно за възпитанието. Или другата класика, бащите дават децата на бабата (в нашия случай имаме пенсионирани родители) и така хем мъжлето си живее свободно, хем не плаща издръжка. А и последният минус, който не е маловажен, е че доста често бащите се възползват от ситуацията да размият личните граници на жената, уж заради детето с цел тя да няма личен живот.

Но се съгласих, за да дам на дъщеря си шанс да има връзка с баща си, а и на него да дам шанс да се изяви като родител. Ако той си профука шанса, поне ще съм с чиста съвест, че съм опитала с добро. През това време аз ще драпам да си стъпя на краката.

Сигурно имаш основания, но си много негативно настроена към това, на което си се съгласила, с което силно намаляваш шансовете то да мине добре. Все пак детето не е при теб през половината време и това ти намалява половината разходи, нещо, което нито една издръжка не може да подсигури. Бабата може да гледа детето по-добре от бащата, а и ти не работиш, ако работеше също щеше някой да ти помага – градина, гледачка, баба. Това са все различни стилове във възпитанието и различни правила. Детето ти вече не е толкова малко и в бъдеще само това го чака, а и теб. Учителки с различни изисквания и подход, други деца, родители, разни примери. Това не е нищо лошо щом никой не наранява детето.
И не виждам как това би размило личните ти граници, та ти си свободна през половината месец. Повечето разведени майки са свободни един-два уикенда в месеца, или дори никога. Време за личен живот колкото щеш. Наистина логиката в това, което разказваш продължава да се къса. Прочети си нещата, които пишеш и ще видиш, че не те нападам, наистина е така. Постоянно си противоречиш. Може би не е лошо да се консултираш с терапевт, за да се центрираш малко и да се успокоиш, за да тръгнат нещата логично.

Виж, повечето тук са преживели и сме се нагледали на какво ли не. Споделеното родителство е чудесно, но силно те съветвам да си вземеш правата, а да практикувате споделено родителство. Какво му пречи да е добър баща, ако ти имаш правата? Или ще се хване за буквата, щото така му изнася? Защо искаш да бъде трудно, при все съветите на една предходна жена в твоята роля?

Нека бъде добър баща, това е чудесно. Остани там, устройвай се, гледайте детето споделено, но си имай правата, щом можеш да избираш. Близък мой човек, така, заради бащин ангажименти щото, нали, се нави на три уикенда в месеца и сега сърба, ли сърба вряла попара.

Бояна, не съм особено центрирана, така е. В главата ми се въртят различни варианти и мисли "Ами ако стане това или онова... " и все премислям възможните сценарии.
Не работя временно. Естествено това логично ще се промени и в такъв случай споделеното родителство, ако реално е споделено е плюс. Но би било несправедливо бащата да дава детето на бабата (не става въпрос за изключения), а 2 жени да опъват по грижите на детето. А той хем не плаща издръжка, хем свободен като ерген. Уж нямало да бъде така, уж вече бил улегнал. В интерес на истината се е грижил за малката, но да видим колко дълго след раздялата ще продължи меракът му за гледане на дете.

А какъв е другият вариант? Да опъваш само ти, да ти дава триста евро и пак да е свободен като ерген? На първо време може да решиш, че шестотин лева в България имат повече стойност, но написа, че и там няма кой да ти помага.. При поделени права ще ти дава половината издръжка, но и ще ти оставя свободно време и дано също така можеш да разчиташ на него за взимане, водене, болнични, почивки...

Във форума не го познаваме и не можем да решим вместо теб дали е добре или не да го изключиш от отговорност. Но да ти кажа от логична гледна точка, няма как да е равно ангажиран, ако официално думата му не играе роля. Семейството му може също с времето да види нещата така; все пак това е сигнал, че ти носиш всички задължение, а не само права- и то по твое желание.

Тука прелива от теми, за разводи. Мен ми е много интересно друго, не това че се живее с вината, че си иницирал развод, все някаква гадна причина има това е ясно. Всъщност много по важно е да се разбере, защо аджеба нормални жени, решават да създадат семейства и е деца раждат, на някакви, да го кажем направо, "изроди"?

Това ако някой, може да отговори, би било интересно. Ама стига с тези, "Той се промени", "
Той не беше такъв" и т.н. Човек не се променя, човек си е такъв, какъвто е.

Ли Лу, и ти си права.
За себе си реших, да се възползвам от споделеното родителство, за да дръпна малко финансово напред. Сега, имам си едно наум, че ситуацията с бившата му жена може да се повтори и при мен. Както вече писах, свързах се и с нея за съвет. Така хем, ще съм дала шанс, хем ако не се получи, ще съм с чиста съвест, че не съм виновната аз ако се провали връзката баща-дете.

И аз се чудя на себе си и тъпия си избор. Когато се запознахме, аз бях на 21, той на 32. Бях глупава и наивна. Това е моето обяснение.

И как точно ще дръпнеш финансово напред чрез споделеното родителство?

Може би защото, на тези "нормални" жени, от малки им се набива в главите, че семейството се гради на компромиси. Да ама не. Компромис се прави, ако искаш и когато решиш - не в името на семейството и на всяка цена, за да оцелее то.

При споделено родителство децата са горе долу по равно при двамата. Може да е 14 дена при единия, 14 дена при другия. Може да е 1 седмица при единия, 1 седмица при другия. Мога да използвам свободното време да си чета по някоя програма за развитие, да се опитвам да създавам контакти, да се озъртам за възможност, да чета книжки по специалността си ако щеш.

Anonymous

Нещо си написала, но не е по моя въпрос. Аз питам защо се решават нормалните жени да са с един "изрод". Ти отговаряш на друг въпрос, "Защо не се решават да направят стъпка към разод?"
 Или пък не, ти отчасти си засегнала болното място. И аз така мисля. Те са направили компромис, и този компромис е със себе си, изискванията си. И ако се задълбае няма да е изобщо приятно.

Моя въпрос е провокативен, аз отговора за мен си го знам какъв е.

Не, това е грешен отговор, бягане от отговорност, дрън-дрън