Семейни проблеми

Единствения начин той да се промени е първо ти да се промениш. Но не да влезеш в роля, а да промениш енергията си- това, което хората чувстват когато са край теб. Сама не вярвам да се справиш, но с психологична помощ може и да успееш. Направиш ли го- самата ти ще се чувстваш по-добре в собствената си кожа... ще станеш по-спокойна, уверена и щастлива.

Между другото, и аз втората година на първото майчинство бях като таралеж.
Добре, че беше свеки, да гледа детето, аз започнах работа на 4 часа, ходех и в университета и полека лека се успокоих.

В майчинство съм

Т.е., по цял ден стоиш и правиш списъци за какво да насметеш мъжа си, като се прибере.... 
Майтап!
Но и не съвсем.....защото съм била, донякъде, в твоето положение.
И повярвай, със скандали и "сериозни разговори" не се оправят нещата.
31 години съм омъжена вече, опит бол....

Аз също съм студентка задочно и като съм в университета определено е по-добре..

А може ли да споделите как да постъпя в ситуацията.. Да си разрешим проблемите мирно и тихо, без караници.. Защото аз вече съм отчаяна

Ама то реално има ли проблем?
Пари имате ли?
Детето добре ли е?
Той вика ли ти?
Или май нищо няма?

По-нагоре съм ти писала....с примери.

Какво толкова имате да възпитавате на дете на година и половина, че и да правите скандал от това?
За спестяванията - спестявай, кой ти пречи? Има ли от какво да спестявате, което е по-важният въпрос.
За секса - с натякване нищо няма да получиш, гаранция. Като ти се прави секс, хващай го за ушите, а не дискутирай в детайли.

Франсоаз ти написа по точки- чети и мисли.
Всички останали сме на едно мнение- действай, вместо да досаждаш с разговори.
като искаш да спестяваш- прави  го и така дай пример.
Като искаш секс, не се карай с човека, а го целувай......
И спри тия сапунки, в които все говорят за мъжа си като за "сродната душа и най- добрия приятел", с когото се точат непрекъснати напоителни разговори за всяка тъпотия, която се мерне в главата на някого.......

Само да допълня - вместо да си изкарваш лошото настроение върху детето, почни да го възпитаваш така както ти си преценила за добре. Възпитанието идва и от двамата, няма нужда от скандали.

О, много неща са, то сега се поставят основи. При дете на 18 мес. възпитанието е най-вече режим, хранителни навици и детето да е в ритъм и спокойно. Ако единият родител разваля ритъма, дава забранени храни, превъзбужда детето - и после го хвърля на другия родител в кофти състояние - това си е повод за разговор. Ако единият купува и глези, другият иска по-минималистично гледане...ей такива неща.

За кофти състояние - ако бащата го прави, тогава майката бие отбой и го оставя на бащата да се оправя - 1-2 пъти така и нещата ще се наредят. За другите точки може да се постигне компромис или някакъв баланс.

Противно на общото мнение смятам, че семейство без разговори не е семейство. Ама то така е, всеки пише из нета с непознати, а вкъщи не му се говори. И после - развод.
А съветът всеки да си прави каквото си иска, да си спестява, да си действа зад гърба на другия изобщо няма да го коментирам.
До тук виждам разминавания за пари, секс и възпитание на деца. Ми то нямате сходства направо с този човек. Установяването на единна линия на поведение по тези въпроси изисква диалог, с други думи, така желания от теб разговор. Интроверт или не човек не може да обръща гръб на половинката си, на човека, който е избрал за свой спътник в живота за момента, и да си прави каквото си реши. Никога не води до нищо добро, само до отчуждение и фантазия, че имаш щастлив брак и познаваш партньора си. Което е измислен свят, не е реален и рано или късно рухва.
И пак зависи, ако не искаш истинска близост с някого, не си способен да го допуснеш и му нямаш доверие, може да съжителстваш дълги десетилетия с кеф с такъв като теб.

В случая проблемът ви е, че ти не искаш повърхностни отношения, а той е ОК с такива. Може и да се окаже голям проблем, не знам, времето ще покаже.

И последно, от моя личен опит, когато така ми се мълчи отсреща, след време /за съжаление години/ се оказва, че е имало нещо скрито-покрито и причина да се мълчи. Конкретно - човекът си е плел кошницата по неговия си начин, а това руши отношения.

И още едно последно - тук всеки, който пусне тема, е крив, да не вземеш да се спечеш сега, че си оплюта. Разгледай другите теми, форумът се нарича 'злобарският'.

Хич не ми изглежда майката да се опитва да вкарва детето в някакъв режим и това да ѝ е проблемът... тя си изкарва нервите на детето, какъв режим. По-скоро бих си представила, че таткото не е съгласен да се крещи на бебето постоянно.