Семейни проблеми

Не знам кой би бил съгласен да му се крещи/повтаря едно и също постоянно?
Не съм съгласна аз да го правя постоянно- имало е моменти, в които съм намразвала гласа си.
Хайде, като форма на възпинание, да мелиш едно и също по сто пъти на ден, дано влезе в главата на отрочето, че и да не излети през другото ухо, става. Но, на пълнолетен индивид да втълпяваш, е кауза пердута. Че и отношенията отиват по дяволите.

Авторке, от стоене вкъщи човек психясва, възможно ли е проблемите да ти се струват по-сериозни от колкото са?
Аз също мразя дългите и сериозни разговори, предпочитам, когато ММ не е на едно мнение с мен да ми го каже между другото, а не да разтягаме локуми.

Да каже, ама той не иска да каже, доколкото разбирам. Иначе - с две думи ми, с колко , разбират се по важните въпроси и така. Абе лесно е, когато и двамата го искат.

Къде е това крещене по детето, четох, четох, 2 пъти й прочетох постовете, общо 10 са, не го видях?

Да не би да е изтрито? Специално към spiritlight ми е въпросът, тя първа е зачекнала темата, а преди това не виждам такова признание от страна на авторката.

Предполагам, че е крещене, не знам какво друго би имала предвид под това, че си изкарва нервите върху детето. Надявам се, че не е физически.

Ето.

Просто е по-изнервена, тя си знае защо. При едно здраво дете, за което да се грижа и съм си в майчинство, мен лично темерутест мъж в картинката не може да ме впечатли особено. Бих намерила начин да не се дърляме излишно. Но пък и не си представям как искам от мъж повече романтика и подобни, просто не знам как става това.

Аз се включих в темата именно заради това изречение за детето. Другото не ми изглежда сериозен проблем.

С тия нерви и отчаяние ще си съсипеш здравето. Успокой топката. Той ти изпитва границите (хората постоянно го правят, несъзнателно), а ти постоянно ги разширяваш и оттам възниква напрежението. Това ще се прояви и при възпитанието на детето и ще създаде бъдещи проблеми, ако не се поправиш.Очертавай си границите ясно и не прави компромиси. Не позволявай другите да те провокират, не се вляй от емоциите им. И се уважавай сама, за да получаваш уважение и от вън.

Карате се, защото се опитваш да го дресираш според някакви твои си представи за брака. Не става така, всеки би се опитал да защити себе си от агресивна дресировка. Чак и детето си го отнасяло... Това е огромна червена лампа за собственото ти поведение.

Добре, да приемем, че не се държи адекватно като майка. Не виждам връзката между това и проблема, за който се говори, честно.
Авторке, ако  си изнервена и нямаш енергия за детето, си решавай този проблем. Спи повече, храни се здравословно и т.н., редица мерки могат да се вземат. Пращай вечер бащата с детето навън, а ти си почивай, изобщо ако питаш нещо по този въпрос, може да ти се отговори.
Не виждам обаче това как ще се отрази ползотворно на мъж, нежелаещ разговор. За детето е необходимо майка му и баща му да следват една линия на поведение, което очевидно не е така и се нуждае от изглаждане, което бащата не желае. Ако майката ще го гледа и възпитава по един начин, а бащата по друг, кел файда, че никой не му крещи на това дете. Същото и с парите, майката ще го учи да спестява и харчи по един начин, бащата по друг. Ми това не е семейство.

Радост, въпросният съпруг на колко е години, че всичко му е на шега и на майтап? Това с отричането на всяка твоя дума е много гаден номер и сериозно психясва, ти се оплачеш нещо, той ти казва, че нямало такова нещо. Играла съм го този филм, човекът просто наистина не разбираше нищо и беше недозрял, уви, не мога да те зарадвам.

Ами аз прочетох пак постовете на авторката и проблеми не видях, освен нейната изнервеност и филми в главата. Отказвал да говори - ами че ако дудне всеки ден за някакви глупости, а тя сама казва, че са глупости, кой ще иска да "говори"?

И аз така я разбрах....никъде не написа, че мъжа й е на кардинално различна позиция за възпитанието на детето, или че не желае да пести, а само харчи на поразия, или че й отказва секс.....Просто имат някои разминавания, като всяка двойка.Че те дори сиамските близнаци са с различни характери....   
Трябва си напасване.
Но това не става /или поне не само/ с дълги, сериозни и напоителни разговори за изясняване на отношения, позиции, мнения и разбирания.
Затова дадох съвет да използва възникнали ситуации, които предполагат разговор.
А не иницииране на разговори в стил "Мило, трябва да поговорим сериозно за .....!".
Аз съм жена и ако чуя подобна реплика, изпадам в амок, а мъжете още по-малко обичат подобно нищене на Несъществени ежедневни битовизми.
Защото, сигурна съм, за него са именно това-ежедневни глупотевини.И е прав да се чуди защо тя изисква сериозно разнищване на нещо, което може да се разреши с 2 думи.Затова и реагира със смях и шега.....
Та, последно, сериозните разговори са за сериозни проблеми/разминавания, като например религия/къде да живеят/колко деца да имат/и други големи и сериозни неща....
Описаните от нея "проблеми" не заслужават огромното внимание и значение, които им отдава.

За мен просто не  е включила ,че  е омъжена с дете  и си мисли по инерция за годините приди това.Студентка задочно, маса народ отглеждат детето и те още на гаджета го карат.
Другите се дразнят на свекърви, на мъжа, че не помага,нейният е освободен от задължения, че и тя донякъде.Май не си познава и детето, като и го гледат и то я дразни да си изкарва на него.Не са готови за родители, камо ли за заедност двамата.То любовта се превръща в грижа след брака, тя явно търси пепепудите още.Млади, деца още.Май стана правилно да се  обебват късно, че то деца гледат деца.Уж рано съзряват .

А, за някои парите и възпитанието на децата може да не са теми, които заслужават обсъждане, не знам. За нея са, за мен също, важното е да се намери с човек, който също иска да вземат заедно решения по отношение на тези важни неща. А който смята, че те си вървят сами и не е нужно говорене пък, да си намери друг като него и да си им върви живота от само себе си.
Пак да цитирам:
Тяхното е Орел, Рак и Щука. Мъжът така е решил, всеки си прави каквото си иска, не се дърпа заедно в една посока, той явно има такива разбирания за 'семейство'. Само че при нея не е така. И да, има проблем единият от връзката да прави компромиси ежедневно и ежечасно, защото другият смята, че така е правилно да се живее.


За съжаление тези въпроси не се решават с раздяла, тогава човек, който си е правел каквото си иска по време на брака/връзката, съвсем се разпръчва.

2-ра точка, пестенето на пари, предполагам, че е точно за жилище. Или за ремонт, или за кола. Все неща, които трябва да се обсъдят съвместно.

Аз лично, НЕ казвам това....
А че не е нужно да "сядат на масата за преговори и да дебатират сериозно с часове".Защото мъжете, почти всички, НЕ обичат подобни разговори.Не че ако ги натиснат, няма да се съгласят на разговор, но....ефекта от такъв принудителен разговор, е доста спорен и несигурен.
По-добрия вариант е да използва възникнали ситуации, за да се получи естествен, непринуден разговор по Възникнал проблем.
Например, имат нужда от нов хладилник/гуми за колата/друго ...тя подхвърля, че ще спестяват 2-3-4 месеца, за да купят по-добро качество.И започват.Купуват си необходимото, навика за спестяване остава.Т.е. проблема е решен, спестяването за нужни неща е налице, без да се карат за това, или да разговарят с часове.То всъщност, какво да му се дебатира толкова за спестяването, спестява се и това е.
Сега, ако той е разсипник и предпочита да пръска цялата си заплата за глупости, е друга тема...ама тя не каза нищо такова.
За секса е същото....били правили 2-3 пъти в месеца.Едва ли от самото начало е така, тя щеше да спомене /ако е така, пак е друга тема/.Но какво пречи в този период тя да е по-инициативната....като й се прави секс, ами да си поиска, да го съблазни.Пък като зачестят, нищо чудно и той да си върне желанието за по-чести ласки.
За детето-не знам за какви разногласия по отношение на възпитанието говори тя, но пак може да използва конкретен проблем с детето, за да инициира спонтанен разговор за възпитателните ИМ методи.
Например то се тръшка в магазина за някаква глупост, той е склонен да купи, за да спре детския инат, тя държи да не му се угажда на всеки каприз.Тук вече е в зависимост от самото дете.Ако е склонно да бъде залъгано и да спре с крясъците, действат по нейния начин, като тя казва "не можем винаги да му угаждаме на капризите, виждаш колко се е разлигавил!Трябва да избираме кога да задоволим каприз и кога да откажем."
Ако обаче детето е склонно да не "чува" в такива моменти, то купуват каквото там иска, за да се успокои и да има мир-като отказа става в други ситуации, когато няма чак такова напрежение-магазин/пазаруване/хора/плащания, а разговора относно капризите пак е като следствие от конкретната случка.
Няма да давам хиляди примери, в живота има почти ежедневни ситуации, които могат да станат причина за спонтанни разговори по възникнали разногласия между партньорите.