Е, нормално е според мен да се говори за проблемите.Опитай да го научиш, че това е по-добрият вариант.Ако не става - не знам 
Какво правите, когато
- Публикувана: 19 юли 2006, 11:48 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2006, 01:41 ч.
# 15
19 юли 2006, 15:53 ч.
Виж целия пост
# 16
19 юли 2006, 16:42 ч.
Ами аз не съм много за пример....В такива ситуации се изнервям и следващия път намирам отговора без неговата помощ.
Виж целия пост
# 17
19 юли 2006, 22:00 ч.
И при нас е така, на мен не ми е приятно, че той все премълчава, аз мисля, че проблемите независимо какви трябва да се решават от двамата в семейството, а не аз да не знам за намеренията му.
Виж целия пост
И за мен е нормално, но той е различен. Той е от мъжете, които не говорят за проблемите си (ни), докато сам не намери разрешение за тях.. Аз съм точно обратната на него. Когато имам проблем, искам да го споделя, защото това ми помага да се разтоваря и да стигна до някакво решение... А когато ситуацията е тежка, още повече имам нужда да говорим за нея и да мислим.. И така...
И при нас е така, на мен не ми е приятно, че той все премълчава, аз мисля, че проблемите независимо какви трябва да се решават от двамата в семейството, а не аз да не знам за намеренията му.
# 18
19 юли 2006, 22:07 ч.
В началото и при нас беше така, сега се случва рядко да не споделяме. Преди говорех, разпитвах и като нищо не се получаваше просто млъкнах. Получи се комична ситуация не мога да го накарам да млъкне и ми се обяснява как жените не млъквали 
Но две глави мислят по-добре от една.
Виж целия пост
Но две глави мислят по-добре от една.
# 19
19 юли 2006, 22:18 ч.
С говорене едва ли ще стане,но опитай!Това за споделянето,не само на проблемите,а дори само навика да говориш за всичко открито,се научава в семейството.Ако в неговото семейство не са умеели да общуват...,но ДАНО!И при нас е така.В моето семейство нещата винаги се слагаха на"масата"и се почваше-кой,как,защо,рев,сополи,смях,от всичко имаше,но винаги се стигаше до решение.При мъжа ми нещата са били точно обратно-всеки гледа себе си,оправя се сам.Отначало и аз така/дори още го правя!/му казвах,че искам да говорим,да решаваме проблемите заедно,а не поотделно,но не стана.Сега не го тормозя,приемам го такъв,какъвто е,а не какъвто на мен ми се иска да бъде!Е,най-най-сериозните решения ги вземаме заедно,няма начин,но това,което не ме засяга лично ми го спестява,аз също,защото определено това не му допада.За детето се надявам да постигнем баланс! 
Виж целия пост
# 20
20 юли 2006, 01:41 ч.
Защо не седнете и да поговорите?! Всички проблеми се разрешават с разговори. Премълчаването на нещо, което те мъчи или очакването другият да се досети само утежнява положението! 
А при нас ... ние наистина в повечето случаи си четем мислите!
Виж целия пост
А при нас ... ние наистина в повечето случаи си четем мислите!
Препоръчани теми