Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 22

Сваляне с висок инсулин, че и с лекарства дето провокират качване... трудно. Изобщо не е само до калориите. Щеше да е много лесно ако беше така, ама това важи за здрав човек. Ние ако бяхме здрави нямаше точно в тая тема да пишем. И доста от пишещите тук знаят много добре какво е да си все на диета и да продължаваш да наддаваш, че и да чуват такива изказвания - Ми много ядеш, яж по-малко и ще отслабнеш. Да, има много хора дето се заблуждават че не ядат кой знае колко, а си се хранят повече от стабилно. Но има и много които са стриктни и пак не става с глад.

Рися, аз бих пробвала дори да вдигна калориите, 1200 за едра жена са си глад направо, че дори и да не е едра всъщност. Щом казваш че така и така не сваляш, не мисля че губиш нещо ако опиташ и това за известно време. И/или различен брой хранения на ден, при всеки различен брой е оптимално.
И наистина някакво раздвижване, колкото и минимално да е. Каквото можеш и колкото можеш, но да го има. То там апетитът идва с яденето, един път свикнеш ли да се движиш повече, само ще ти става по-лесно и дори ще ти липсва ако се заседиш пак. Тибетските са добър вариант, почваш с малък брой повторения но всеки ден, ще видиш че след време ще почнеш да можеш повече. Не помня дали някой предложи плуване или някакъв вид гимнастика във вода, ако имаш възможност за такова нещо може и за това да помислиш.
За Ноотропила наистина го пишат че води до повишаване на теглото, но там вече лекар трябва да каже доколко ти е важно да го вземаш и дали можеш и без него.
Имаш прогрес, макар и малък, няма да се отказваш. Дори и само няколкото свалени килограма и спирането на част от лекарствата не е никак малко нещо, помисли че можеше и толкова да не напреднеш, ако не правеше нищо по въпроса.

Ами и аз не свалям. Даже качвам. Станала съм 138, инсулинът ми падна на 13. Ама не съм спряла бирата. Смених си работата. Сега съм психолог в едно училище на 4 етажа и търча по цял ден като лудото ленче по етажите. Та аз толкова движения едва ли съм имала през последните 4 години. Тибетците ги зарязах, защото ставам в 5.30, а в 6 трябва да съм тръгнала за работа, че училището е в другия край на града и пътувам около 30 минути с автобус.Връщам се скапана и заспивам в 20 часа.....Ям основно яйца и салати, защото през седмицата не ми остава много време да готвя и месо...

Ами с бира няма да ти се получи.
Все едно да обядвам и вечерям по режима, ама всеки следобед по парче торта да ям. Това не е режим.
Лекарствата при теб също са от значение.
Поне на работа се движиш, това е добре.

Вие къде видяхте Рися да е писала, че цял живот е била на диети и на ниски калории?
Писала е, че плува и кара колело. Тоест не е съвсем да не се движи.
Също така и въглехидрати не яде, за да е от това.
Ниските калории не забавят метаболизма, ако са за кратък период от време. При Рися е нямало сваляне от 5кг първия и втория месец примерно, за да говорим, че си е прецакала метаболизма с ниските калории и затова е влязла в плато.
То плато изобщо няма, защото не е почвало активно отслабване. С по кг на месец отслабват хората, които имат да смъкват по 2-3 кг и са почти идеално тегло.

Може би е от лекарствата.
Също е добре да се провери ЩЖ щом последните изследвания са от преди пет години. Тя също може да влияе.
За всеки случай аз бих променила нещо в диетата и движението, ако не е достатъчно.

Писах, ама в предишната тема. Трудно ми е да следя в тая или в оная тема съм писала.

Да, на всякакви диети съм от 12-годишна. Тогава мама ме сполетя с едни корени от магданоз и домати с кисело мляко - някъде къмто половин година. Ама не ми спря хляба и картофите, що - не знам. Аз сама си спрях хляба и сладкото някъде на 19. Що не спрях и картофите да ме пита човек...

Аз не ходя на работа, да, но си мисля, че си докарвам що годе движение - сутрин карам детето на училище, после пазарувам, обикалям където се налага. Да, голямото разстояние е с кола, ама тук слезеш, там обиколиш, на третото място два пъти качиш по три етажа и така. В офиса като че ли нямах и половината от това движение - три пъти да сляза да пуша и толкова. Отделно сега правя плуване и вело.

Тоест, дори и да е малко движението ми, в сравнение с предишното си е направо огромно.

ОТ лекарствата вероятно е. Надявам се да е от тях. Щото лекарства се спират, а ако е нещо скрито, ще е гадно.

И това ще да пробвам - дребното хранене без основно, нали? Това е идеята?

Рися, възможно ли е някое от лекарствата да влияе на ЩЗ? Преди години бяха изписали на майка ми лекарство което се отразява на жлезата. Но, естествено, разбра за това чак като имаше отклонения в ЩЗ...
Иначе аз при ГЛАД отслабвам, ама буквално усещане на глад, а не толкова при ниски калории/малки порции. Това винаги е действало при мен. Само че тъпото е, че в повечето случаи вечер ядях- дори и без да изпитвам физически глад....С фастовете е лесно- е, и аз свикнах с тях вече- тогава не изпитвам глад или е толкова притъпено усещането, че дори не му обръщам внимание.

Със сигурност е възможно лекарствата да пречат. Това не значи да не опиташ друг вид хранене. Не да сменяш вида храна, то не може. Означава често и по-малко.
Тоест нужно е да промениш нещо за да реагира организма.
Разпределяш 3 яденета на 5-6 броя хранения.
Давам пример с моя храна за ден.
Ставам в 8 примерно. Закуската  е котидж сирене, кофичка от 150 гр. Може и 200, зависи какво съм купила.  Не изяждаш цялата кофичка. Ядеш я на два пъти до 11-12. Ако пък съм решила сурови накиснати ядки да хапна, отново на два пъти.
Обяда ми е Нв. Салата със зехтин и да кажем омлет от 4 яйца или 3, зависи колко са големи. Хапвам 2 лъжици салата с 1/3 омлет. Тоест 3 хапки някъде. Така още два пъти. Вечерята ми е примерно пилешко на фурна със заквасена сметана и салата. Няма да я изям в 7. А я почвам час и половина след като съм довършила обяда. И така я изяждам до към 7-8 часа вечерта.
Няма тук основно хранене. Просто разпределяш храната, която принципно ядеш.
Мисля че ще ти се размърда метоболизма. Пробвай и  прецени.
Това го направих за да си стесня стомаха. Имах една нервна криза, а преди  като се изнервя омитах промишлено количество. От 3 години нямам такива изцепки.
Тогава както уж си ядях що годе правилно се нервирах поради ред причини и купих 1 двоен бургер и един единичен. Ометох ги за пет минути. Да не обяснявам колко тежко ми беше и физически и психически. Тоест си разширих стомаха,после няколко дни увеличих храната и за малко да се върна в старото грешно русло.
И държа да вметна, че когато имах често хранене и по-малко не беше точно НВ. Макар, че вече беше момента, когато започнах да въвеждам почти ежедневно протеините.
Почти всеки ден ядях протеини, но примерно и леща съм готвила и цял ден хапвах леща по-малко и на често.
Подобен е на режима на Търманд от Пълна промяна. Не съм чела книгата иначе, та не знам какво точно казва да се яде и как да се съчетават храните.
Ами това е. И щж провери отново.

При ниски калории дълго време знае се влиза в плато. Стартират се едни други физиологични процеси, свързани с перманентния глад на клетките. Ама мазоли ми излязоха на пръстите, та без обяснения. Информация има препредостатъчно, който има наистина интерес, да чете. Само обобщение :Ниските калории Никога не водят до Трайно и Дългосрочно отслабване. Отслабване Завинаги става с ядене.

Може инсулина да е висок, а може и да не е. Кръвната ти захар е абсолютно в нормите. Ни прекалявай с тесто и захарни и ако нямаш други проблеми си живей живота здравословно и спокойно!

Знам, Франси, че съм о... ...цапала пейзажа именно с нискокалорийно хранене. При това и високо въглехидратно. Иде ми да си бия главата в стената направо... Абе докато си я бия, ще пробвам едно-друго, да видим. Два варианта на хранене, нови изследвания, трябва вече да убедя и невролога да спирам всички лекарства също. Имам пътища, само да не се загубя сред тях. Ама затова съм тук.

Може и лекарства да влияята на ЩЖ, аз не видях, ама знам ли. Ще пусна изследвания, като ми минат "онези дни", както казват по рекламите .

Хм, само да кажа, че докато отслабвах бях средно на 900-1000 ккал дневно. Аз пак ти казвам, да, ниските калории забавят метаболизма, но движението е начин да го ускориш.

Разбирам колко е важно движението и сега, когато нямам за цел да свалям. Застоя ли се няколко дни и започват различни неприятни усещания: умора, сърцебиене, главоболие, липса на енергия. Връщам се към бързото ходене и всичко ми минава. Ходенето трябва да е поне 30-40 минути без прекъсване. Спреш ли на 20-тата минута примерно да си поприказваш с някого, почвай да броиш от начало Това съм го чувала от д-р Пелов, но и съм го изпитала. Имала съм дни с много активности вкъщи, чистене, нагоре-надолу по етажите, метене, миене - ами не е същото. Трябва да е с ефект на кардио ходенето, което с рутинни действия трудно се постига. Затова и говорим за бързо ходене, не просто разходка. За себе си това съм избрала. Елора пък яхва кростренажора. И това е вариант, но ходенето все пак е напълно безплатно и по-достъпно за всеки. Поне докато не падне снега. И не е стресиращо, съвсем естествено е за телата ни.

Включвам се с нещо по темата https://foodforthoughtbg.blogspot.com/2019/02/blog-post.html?fbc … wUMwjUL9rUPkMT24k

Обясних, мисля, че три пъти седмично съм на велоергометъра. Да, не мога да ходя, за да не товаря ставата. Но МОГА да карам колело, защото ставата се движи, без да носи върху себе си тежестта на тялото ми. И го правя по половин час на ден - общо 9 км се събират.

Отделно 2-3 пъти седмично  ходя на плуване. Един час.

Не е като да лежа вкъщи пред телевизора с купата пуканки, нали?

В смисъл - разбрала съм принципа на работа на режима. Имам представа как се движат нещата. Но някъде нещо не е наред, и постоянното натякване в стил "не яж, движи се като мен" не ми върши работа.

 Аз не ям като повечето от режимуващите - аз се храня стриктно кето с малки изключения. Аз не се движа като повечето от вас - не мога. И да ми обяснявате как на вас е помогнало еди-какво си - не става. Не сте на мойто дередже. Нито аз на вашето. Не мога да ходя, ако ще да се скина, както казваше баба ми. Мога да мина 200-300 метра. И после започва зверска болка, която трае с дни. Ама с дни - имам предвид, не само, че не мога да стана от леглото, ами и не мога да се завъртя настрани.

Да, сама съм си виновна. Неглижирала съм се, не съм потърсила помощ, не съм се подложила на шеста по ред операция. Да. Обаче ако още някой ми каже, че трябва да се движа - значи напразно съм потърсила помощ тук.

Извинете лиричното ми изстъпление. Нека да сменим темата. Благодаря на всички.

Рися, а как всъщност стигна дотук (инсулт, КЗ над норма), предупредителни сигнали освен теглото имаше ли? Аз пък мога да ходя, обаче откакто почнах метформина не мога дори гирички да вдигам (дори и по 0,5 кг!) , нито любимите ми клекове и планк, дори някои домакински задължения ги извършвам с болка в мускулите, обикновен буркан ми е трудно да отворя. Велоергометъра на мен ми действа зле на кръста и коленете (без него не ме болят). Пробвам ли друго освен ходене и зверска мускулна треска. Писнало ми е да обяснявам вкъщи...Любимия отговор- "ми, отслабни и ще се чувстваш добре". Все си мисля, че в храненето е разковничето и трябва да си го напаснеш според твоите нужди. Нямам предвид кето или не, а по-скоро кога и по колко. А още повече движение от това което имаш сега ще дойде после. С тези кг ти е трудно и напълно те разбирам.

С риск да получа бан от пишещите в темата ще кажа, че кето не влияе добре на всеки. Често хората казват, че като вдигнат леко въглехидратите и килограмите започват да намаляват. Отделно доктор Дейвис каза, че хора спазващи дълго кето/ много ниски въглехидрати внезапно започват да покачват тегло. Според него мокробиома в червата се нарушава. Той препоръча да се прави кисело мляко с пробиотик Биогая ( има го в България). Сара Балънтайн също каза, че мазнини над 60% нарушават чревната флора. Може би трябва и в тази посока да се погледне. Не само какво махаме, а дали добавяме също.
Рися, експериментирай. Разбирам раздразнението ти да спазваш правила без резултат. Всичко е индивидуално. Ето, че и Елора сподели как честото хранене й е помогнало. А сега становището е, че това вдига инсулина и така няма отслабване. Та мисълта ми е да пробваш какво работи за теб и най-вече се запаси с търпение. Бавно ще станат нещата. Успех.