Здравейте,
с моят приятел се познаваме от над 10 години,но имаме отношения от почти 2 години. В началото всичко беше прекрасно,сякаш бяхме създадени един за друг. Първата година ,обаче , той не искаше да стъпи у дома,за да се запознае с родителите ми,защото до момента не бил свикнал да има отношения с родители , а аз самата съм много свързана със семейството си и въобще обожавам семейния уют, но не го пришпорвах ,защото вярвах,че един ден ще реши да се запознае все пак с тях. Дойде и този ден,запознаха се и на пръв поглед изглеждаше,че се харесаха и аз бях спокойна,че с този човек бих могла да имам мечтаното задружно семейство,в което всички се уважават. След няколко месеца заживяхме заедно и уж всичко беше нормално,до момента в който той реши,че не е нормално аз да имам желание да видя родителите си веднъж в седмицата ( живеем на 10мин едни от други ),а според него е приемливо в месеца веднъж,максимум 2 пъти. Той започна в един момент да говори против родителите ми и от този факт на мен ми дотежаваше,защото едва ли не трябваше да се крия ,за да ги виждам и,за да се чуя с майка си. В последствие започна да държи сметка на родителите ми как те не се грижат за мен и не са ми осигурили нищо ( например апартамент,в който да живеем ние двамата),а в същото време ходят по почивки. След всички тези приказки на мен все повече и повече ми дотежаваше,но си казвах "хайде от мен да мине,той не е бил в настроение и е ядосан за нещо''. След известно време ми предложи брак и аз се съгласих,защото го обичах. След годежа идва ред и на сватбата ,за която аз мечтаех. Решихме,че ще бъде след 2 месеца и всичко организирах учудващо бързо и бях щастлива. Той попринцип не е от София,но аз нямах проблем с това,защото и неговите родители ме харесваха,аз тях също до момента,в който дойде моментът за организацията на сватбата и майка му се бъркаше за всяко нещо,като започнем от халките,които според нея няма нужда да са златни и булченската рокля няма нужда да е скъпа,ами ако може да е рокля,която би могла да се носи и след това. От всички тези думи аз бях много изнервена и дойде моментът,в който трябваше да се запишем в гражданското.....аз му казах,че искам неговата фамилия да бъде с тире (никога до този момент не съм го мислела),защото ме обидиха и аз реших,че тези хора не заслужават да нося тяхната фамилия изцяло,а и исках символично да запазя фамилията си от уважение към моята рода,в което не виждам нищо лошо. Родителите му имаха претенции и към нероденото първо дете да се казва по точно определен начин,а второто може да се кръсти како аз реша.Аз бях против тези традиции и натякване на мнение. След моето решение за фамилията той веднага реши,че сватба няма да има , щом отказвам тези условия. Аз съответно на следващия ден се изнесох и се прибрах вкъщи. Той искаше да се върна,но категорично отказва дори и да се върна да има сватба,въпреки че гостите бяха поканени вече и оставаше само рокля да си закупя.Все пак хората по цял свят живеят на семейни начала и как така аз ще искам да бъда булка. Много бях огорчена и разстроена. Сега продължава да се моли да се върна и че всичко ще бъде наред и вече ще ме подкрепя и ще застава зад гърбът ми и че никой няма да се меси и се опитва да ме обеждава как хората трябва да се събират и да са заедно ,защото така било по-лесно да се оправяме със сметки и за изплашане на жилище,което той иска да си купи(тоест аз да му помагам да изплаща кредита) ,но сватба НЯМА да има.
Според вас струва ли си след всички тези пумии аз да се върна и да му вярвам,че въобще ме обича ?
Виж целия пост
с моят приятел се познаваме от над 10 години,но имаме отношения от почти 2 години. В началото всичко беше прекрасно,сякаш бяхме създадени един за друг. Първата година ,обаче , той не искаше да стъпи у дома,за да се запознае с родителите ми,защото до момента не бил свикнал да има отношения с родители , а аз самата съм много свързана със семейството си и въобще обожавам семейния уют, но не го пришпорвах ,защото вярвах,че един ден ще реши да се запознае все пак с тях. Дойде и този ден,запознаха се и на пръв поглед изглеждаше,че се харесаха и аз бях спокойна,че с този човек бих могла да имам мечтаното задружно семейство,в което всички се уважават. След няколко месеца заживяхме заедно и уж всичко беше нормално,до момента в който той реши,че не е нормално аз да имам желание да видя родителите си веднъж в седмицата ( живеем на 10мин едни от други ),а според него е приемливо в месеца веднъж,максимум 2 пъти. Той започна в един момент да говори против родителите ми и от този факт на мен ми дотежаваше,защото едва ли не трябваше да се крия ,за да ги виждам и,за да се чуя с майка си. В последствие започна да държи сметка на родителите ми как те не се грижат за мен и не са ми осигурили нищо ( например апартамент,в който да живеем ние двамата),а в същото време ходят по почивки. След всички тези приказки на мен все повече и повече ми дотежаваше,но си казвах "хайде от мен да мине,той не е бил в настроение и е ядосан за нещо''. След известно време ми предложи брак и аз се съгласих,защото го обичах. След годежа идва ред и на сватбата ,за която аз мечтаех. Решихме,че ще бъде след 2 месеца и всичко организирах учудващо бързо и бях щастлива. Той попринцип не е от София,но аз нямах проблем с това,защото и неговите родители ме харесваха,аз тях също до момента,в който дойде моментът за организацията на сватбата и майка му се бъркаше за всяко нещо,като започнем от халките,които според нея няма нужда да са златни и булченската рокля няма нужда да е скъпа,ами ако може да е рокля,която би могла да се носи и след това. От всички тези думи аз бях много изнервена и дойде моментът,в който трябваше да се запишем в гражданското.....аз му казах,че искам неговата фамилия да бъде с тире (никога до този момент не съм го мислела),защото ме обидиха и аз реших,че тези хора не заслужават да нося тяхната фамилия изцяло,а и исках символично да запазя фамилията си от уважение към моята рода,в което не виждам нищо лошо. Родителите му имаха претенции и към нероденото първо дете да се казва по точно определен начин,а второто може да се кръсти како аз реша.Аз бях против тези традиции и натякване на мнение. След моето решение за фамилията той веднага реши,че сватба няма да има , щом отказвам тези условия. Аз съответно на следващия ден се изнесох и се прибрах вкъщи. Той искаше да се върна,но категорично отказва дори и да се върна да има сватба,въпреки че гостите бяха поканени вече и оставаше само рокля да си закупя.Все пак хората по цял свят живеят на семейни начала и как така аз ще искам да бъда булка. Много бях огорчена и разстроена. Сега продължава да се моли да се върна и че всичко ще бъде наред и вече ще ме подкрепя и ще застава зад гърбът ми и че никой няма да се меси и се опитва да ме обеждава как хората трябва да се събират и да са заедно ,защото така било по-лесно да се оправяме със сметки и за изплашане на жилище,което той иска да си купи(тоест аз да му помагам да изплаща кредита) ,но сватба НЯМА да има.
Според вас струва ли си след всички тези пумии аз да се върна и да му вярвам,че въобще ме обича ?
Никога не съм мислила, че може да има такива, и ако не беше форума, нямаше и да знам. 
Симпатяга, чак се удържам да не се влюбя и аз в него