Тежък регрес на дете

Дъгите и еднорозите са във връзка с това, че се пеекспонира ситуацията. Че трябвало Поли да напуска нещо си, като засрамена в ъгъла. Че някаква снимка нещо си.
Случват се такива неща! Със всички деца!

Не точно като засрамена, а за да не се поддържа конфликтът, който така или иначе е възникнал. Това може да се отрази на емоционалното състояние на дъщеря и в крайна сметка, без значение кой - крив и кой - прав. Иначе не е да не се случват и в повечето случаи според мен е приложима същата рецепта.

Точно "поддържането на конфликт" е неадекватно! Напускането би толерирало подобно майчино поведение.

Тъй като подобна ситуация не ми е чужда Всеки от участниците и майка му съответно + някоя и друга взела отношение "изтрещява" еднократно с различен интензитет и после всички се разминаваме и на живо и форумно, правейки се, че не се забелязваме...

А дали ще се отрази на детето - така или иначе тя няма да живее под стъклен похлупак. Трябва да има житейски опит.

Всъщност, за да не се напряга детето, а и Поли покрай нея - това е най-добрият ход. Защото е ясно, че в тези комуникационни канали стават сакатлъци дори и когато темите не са толкова болезнени за участниците. Кому са нужни "прекрасните" емоции, които се създават? Та дори и в последните страници на тази тема се вижда колко е продуктивен и възмоен диалог в такива ситуации.

Само че, хората от спектъра не трупат житейски опит така както невротипичните хора. Моето дете дори и като по-голямо прави едни и същи грешки многократно. Питала съм го защо при положение, че вече от опит знае какви са последствията и не му харесват прави същото. Казва не знаех, че ще стане така. Казвам му, че това вече се е случвало много пъти така че няма как да не знае какъв ще е резултата. Казва, че не знае какво ще се случи, защото се случва за пръв път. Предните пъти не било същото. Нямат никакъв инстинкт за самосъхранение и съответно са в състояние да се поставят в риск по един и същ начин, защото не разпознават сходството в ситуацията, ако не се повтаря 1 към 1 всеки, дори най-дребен детайл в случващото се. И това не зависи от коефицента им на интелигентност и от нивото им на функциониране Реагират на това което се случва, но не могат да го предвидят предварително, така както невротипичния човек може. При хората с дефицити в спектъра житейски опит не се трупа на принципа проба - грешка - поука, а се научава както се учи математика например на база инструкциите, които са му давани многократно за това как трябва да постъпи в дадена ситуация.
Най-добре за детето на Поли е да бъде откъснато от хората които са източник на напрежение за него. И за да се успокои Поли трябва да му представи убедителна версия, че проблемът е решен, грешката е поправена и всичко е наред. В същото време другата страна по конфликта ще се успокои и забрави, ако Поли и детето не напомнят за себе си. В този конкретен случай и за двете най-доброто е да излязат от ситуацията на конфликт и стрес, вместо да си създават житейски опит.
Не е работа на Поли да мисли дали действията й ще толерират такова поведение. Нейната задача е да успокои детето, а и тя да се успокои и съответно да не провокират у отсрещната страна действия, които да им създават допълнителен стрес.

Подобни форуми, макар и проблемни могат да са полезни на майката, за това аз продължавам да не смятам, че НЕ Е добре да ги напуска.
В тях се дискутират лекари, терапии, лекарства и статии. Те са важни за една майка, която продължава да търси път и лечение.

На всичкото отгоре напускайки и в последствие появявайки се /продължавам да поддържам тезата за важноста на подобна среда и споделяне на опит/ не означава, че няма да бъде нападната отново или няма да и изфучат или отново нагрубят. Напускането няма полезен ход. Повтаряте как видиш ли като напусне как ще успокоят двете и страстите... Вие на тяхно място щяхте ли да се успокоите ако напуснете и какви ТОЧНО емоции щеше да ви донесе това? Най-малко успокояващи!
И в крайна сметка кога напускането е било решение на конфликт в колектив, в който искаш да останеш?

Като напусна мястото, което е източник на проблеми ще се съсредоточа върху детето и повече няма да мисля за хората с които сме имали конфликт. Ще успокоя детето, което означава че и аз ще се успокоя
и повече няма да влизам там. Има предостатъчно възможности за общуване с родители на деца със сходни проблеми в нета, а и извън него. Но преди да напусна ще се погрижа да обясня какво точно е станало, липсата на умисъл и и ще поднеса извинения от свое име и от името на детето. С това за мен случаят приключва. Напускам групата и забравям. Специално за проблемите на аутизма много полезна информация има събрана в темата за аутизма в този форум. Има и една съфорумка, която е с много богат опит и може да бъде много полезна. Така че Поли ако желае може да се включи в темата.

Аз следя темата почити от началото и не знам защо съм останала с впечателнието, че Поли не приема диагнозата аутизъм/аутистичен спектър при дъщеря си.
Не съм сигурна, че конкретната тема би имала добавена стойност за нея, ако все още отрича това да е състоянието на детето.

Поли не е писала в темата за аутизъм. Била е дъщеря й от нейния профил. Каза ми го в лично съобщение. Надявам се не е некоректно, че го пиша тук. Иначе за самоличността на "Лили" още в началото си помислих, че не е млада жена, а дете (във фейсбук профила й имаше принцеси на Дисни), но знаете, че за хората с аутизъм възрастта е нещо условно. Повечето от тях, дори и пълнолетни, имат съзнание и поведение на деца.

Случайно попаднах в темата и я изчетох с голяма съпричастност и интерес.
Поли, дъщеря ви сега тази година ли ще кандидатства? Пожелавам успех!
И изчитайки всичко никак не мога да се съглася просто с диагноза "аутизъм",, никак. Това ли остава официалната диагноза?

И аз като прочетох, че официалната диагноза е аутизъм се учудих...
Чак започнах да чета по темата ...
В хода на четеното достигнах диагнозата функционално неврологично разстройство, която е сравнително скоро въведена . ( И има историческа връзка с конверзионното разстройство, но тук не винаги откриват травма в миналото).
Има немалко статии, в което се посочва.че хората с аутистични черти има по висока вероятност да проявят FND

https://www.massgeneral.org/neurology/treatments-and-services/fu … l-disorder-basics

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9821674/

Да, откриват се общи неща, но то за всяко разстройство на развитието ако почне да се чете, пак ще има припокриване. Но такова рязко начало, такова зануляване на мозъка? Трябва да има причина ... бях в шок. Поли и дъщеря ѝ са герои за мен.

И аз изчетох темата на един дъх преди няколко дни.
Останах с отворена уста, когато се разбра, че детето на авторката е именно Лили. Лили, както на всички нас тук предполага, ни е известна от групите за Аутизъм и странното й отношение към темата, родителите и изобщо.

Честно казано, доста мътно "приключи" цялата история. Поне за мен. Как едно будно дете изпада в такова състояние по-мога да си го представя, но как се възстановява почти изцяло тоя мозък, който година и повече не е работил до степен да пише прекрасно (визирам "Лили") не ми го побира акъла...

Дано това да е истината и дано историята да е приключила така и детето да се е възстановило, че да прави и такива белички, каквото е и представянето й като Лили.

Всъщност няма значение как така след 1г. регрес детето се възстанови. Дай боже такива чудеса и на другите деца с проблеми.
За мен по-важно е да се установи причината за регреса. Такава със сигурност има и ако се знае каква е Поли ще може да вземе мерки този кошмар повече да не се повтаря.

Аз следя темата от самото й начало и много съпреживявах с майката (и още съпреживявам). Не съм въобще запозната отблизо с аутизма, но от темата въобще не ми ставаше ясно, че той е причина за чак такъв регрес. Дори и момичето да е в спектъра, въобще не прилича на никой друг случай, описан тук във форума. Впечатленията ми са, че аутизмът е много широко понятие и дори като се зачета, откривам и в себе си някакви притеснителни знаци, въпреки че уж съм била винаги с нормално развитие.

Сякаш не ми се вижда възможно заради аутизъм да преминава през чак такъв период на изоставане, след като до 10-тата си година не е проявявала признаци на заболяването. След като Поли писа, че момичето се е върнало в горе-долу нормално състояние, се зарадвах все едно ставаше дума за човек, когото познавам лично, за мен това е чиста проба чудо, защото според мен няма как да е излекуван/овладян аутизъм (или поне не съм чувала за чак такива промени в състоянията на аутистите). Не искам да спекулирам повече по темата, само искам да поздравя Поли за това, че се е справила и продължава да се справя в толкова трудна ситуация. Дано това с форумите да е просто обикновена тийнейджърска пакост и да настъпи период на спокойствие за майката.