Какво ви дава воля да спазвате стриктно диета

  • 23 050
  • 529
# 390
Ако може да замести и фурната  Whistling

Хич ме няма с месото на фурна, все сухо ми става, а ако го задушавам, все вода пуска и после е като варено.

За да съм по темата, от 01.01 ме мотивира да съм на режим 1. кантарът показа 59 кг след празниците и 2. на изложение съм след месец и да ми стават пак роклите, се налага да се разделя с няколко килца. Днес 55.600, върви добре.

За 5 дни си свалила 3,4 кг ли? Kaк?
На Дюкан съм. Първите 2 кг сигурно са били вода, много задържам при смесено хранене или преобладаващи въглехидрати. А и преди месец бях все още 54-55, така че се надявам бързо качените, да се свалят бързо.
Виж целия пост
# 391
Аз се опитвам в последните 2-3 дни да ям повече неща с по-високо съдържание на белтъчини (ядки, млечни, бобови - месо не обичам) за сметка на въглехидратните, но трудно ми се получава. И то при положение, че не съм голям фен на сладкото. Но пък съм фен на тестото и картофите.
Днес също няма да стане, защото от снощната вечеря артисаха картофи и аз си ги взех за обяд, с малко извара. Wink
При мен обаче количествата, струва ми се, са основният проблем. Не са чак нечувано огромни, да не излезе, че омитам всичко, което видя, де, но все пак са количества.
Виж целия пост
# 392
Ох, картофите! Аз самото Картофено Чудовище. Обаче намерих начин са поизлъжа себе си като не ям картофи по принцип, но веднъж, максимум два пъти в месеца и правя угощение с печени картофи в патешка мас. Така се утешавам и изкарвам до следващия път.
Виж целия пост
# 393
Показанието на кантара ме мотивира. Не съм особено успешна в диетите, щом цял живот съм на някаква диета. Йо-йо ефектът всеки път е резултат от моите опити да отслабна.Вече съм на 50 и май е крайно време да  приема , че съм си изяла сладкото за този живот. Както и  други в тази тема, мога да карам само на въглехидрати.  Не обичам месо и яйца. Млечни - горе/долу. Много пъти съм опитвала да увелича количеството на протеините и намаля или спра въглехидратите. Наистина съм сита задълго. Но... отпусна ли се подсъзнателно  се връщам на сладко. Т. е насилие е за мен да ям яйца и месо. Активна съм. Използвам всяка минута да ходя пеша. Почти всеки ден 7 км  извървявам. Започвам спорт от днес. Мин. година тае- бо тренирах и се чувствах добре.
Преди празниците  реших да постя с ясното съзнание ,че не трябва да прекалявам с хляб , ядки,  сушени плодове. Реших да не се меря и да си карам поста спокойно душевно и да не се тормозя. Готвех си, не ядях сухоежбини. Но... кантарът и дрехи ми напомниха, че нещо съм се оляла. Като махна всички меса, яйца , млечни и мазнини, ми то останаха само въглехидрати. Позволих си няколко пъти и някакви локумени вафли. И резултатът е ясен. Пак почвам борбата.
Тази година ще имам разни събития, на които ми се иска да изглеждам добре/все неща, които на човек му се случват два/три пъти в живота/. Ще ми се до края на юни едни 10 кг поне да сваля. 6 месеца са това. Реалистка съм и знам колко ще е трудно, да не кажа невъзможно, защото ми се изчерпа волята вече. Не се оправдавам. Просто се чудя как да почна. В една друга тема се включих, но там все мацки, които гонят 51 или 49, та бързичко се отказах. 85 съм в момента, та гоня 75.(много се срамувам да го напиша).  Ще чета тук как се мотивирате и вие. Дълго стана... Хубав ден!
Виж целия пост
# 394
Показанието на кантара ме мотивира.
Скрит текст:
Не съм особено успешна в диетите, щом цял живот съм на някаква диета. Йо-йо ефектът всеки път е резултат от моите опити да отслабна.Вече съм на 50 и май е крайно време да  приема , че съм си изяла сладкото за този живот. Както и  други в тази тема, мога да карам само на въглехидрати.  Не обичам месо и яйца. Млечни - горе/долу. Много пъти съм опитвала да увелича количеството на протеините и намаля или спра въглехидратите. Наистина съм сита задълго. Но... отпусна ли се подсъзнателно  се връщам на сладко. Т. е насилие е за мен да ям яйца и месо. Активна съм. Използвам всяка минута да ходя пеша. Почти всеки ден 7 км  извървявам. Започвам спорт от днес. Мин. година тае- бо тренирах и се чувствах добре.
Преди празниците  реших да постя с ясното съзнание ,че не трябва да прекалявам с хляб , ядки,  сушени плодове. Реших да не се меря и да си карам поста спокойно душевно и да не се тормозя. Готвех си, не ядях сухоежбини. Но... кантарът и дрехи ми напомниха, че нещо съм се оляла. Като махна всички меса, яйца , млечни и мазнини, ми то останаха само въглехидрати. Позволих си няколко пъти и някакви локумени вафли. И резултатът е ясен.
Пак почвам борбата.
Скрит текст:
Тази година ще имам разни събития, на които ми се иска да изглеждам добре/все неща, които на човек му се случват два/три пъти в живота/. Ще ми се до края на юни едни 10 кг поне да сваля. 6 месеца са това. Реалистка съм и знам колко ще е трудно, да не кажа невъзможно, защото ми се изчерпа волята вече. Не се оправдавам. Просто се чудя как да почна. В една друга тема се включих, но там все мацки, които гонят 51 или 49, та бързичко се отказах. 85 съм в момента, та гоня 75.(много се срамувам да го напиша).  Ще чета тук как се мотивирате и вие. Дълго стана... Хубав ден!
Като за начало, спри да се бориш.Против себе си, против тялото си.
От стотици/хиляди прочетени теми/мнения/книги/интервюта, а и от личен опит, разбрах едно-Че най-важното е да сме съюзници с тялото си.Само тия, които са спрели да "тичат срещу себе си и собственото си тяло", са успели да отслабнат трайно.И завинаги.
Борбата е хубаво нещо по принцип, води до прогрес.
Но не и когато се бориш срещу себе си.В тази борба тялото ти винаги те побеждава.
За да постигнете успех заедно, трябва и да действате заедно.
Иначе, не става.
И си цял живот на диети, гладна и дебела.
Виж целия пост
# 395
..най-важното е да сме съюзници с тялото си.Само тия, които са спрели да "тичат срещу себе си и собственото си тяло", са успели да отслабнат трайно.

Благодаря за споделеното мнение, Франсоаз.Тази гледна точка ми е позната. Само не знам  как да направя така, че да  не усещам като борба фактът, че  когато хранителният ми режим казва яйца или пържола за обяд, аз да си ги ям с удоволсвие, без да мисля да добавя хляб или крем за десерт(или сладолед лятото). Коства ми доста усилия и затова ми се струва борба. Правила съм го на периоди, но не стана навик.
Виж целия пост
# 396
Добре де,само вафли ,десерти и хляб ли обичаш ? Би ли написала,какво обичаш друго да хапваш,за да опитаме да ти помогнем .
Виж целия пост
# 397
..най-важното е да сме съюзници с тялото си.Само тия, които са спрели да "тичат срещу себе си и собственото си тяло", са успели да отслабнат трайно.

Благодаря за споделеното мнение, Франсоаз.Тази гледна точка ми е позната. Само не знам  как да направя така, че да  не усещам като борба фактът, че  когато хранителният ми режим казва яйца или пържола за обяд, аз да си ги ям с удоволсвие, без да мисля да добавя хляб или крем за десерт(или сладолед лятото). Коства ми доста усилия и затова ми се струва борба. Правила съм го на периоди, но не стана навик.
Затова е нужна солидната мотивация.Когато тя е налице, когато човек е сигурен защо прави нещо си, то обикновено става лесно.
Аз писах, моята мотивация е здравето.Затова и започнах.Пред алтернативата да съм болна, дебела, на хапчета и нон-стоп висяща пред лекарски кабинети и болници, 1000000пъти предпочитам добрата храна.
Като поставя на кантара, от една страна-новата ми визия, здраве, тонус, енергия и виталност, и от другата-болест, много кг, постоянна умора, главоболие, хапчетата и страничните им ефекти, ясно е защо храненето ми се струва песен....   Smiley
Има и нещо друго, аз съм убедена, че храната е най-силното и вярно лекарство.
За мен уханната, топла питка, страхотния десерт/торта, сладоледа и т.н., са храна за удоволствие.И НЕ са за ежедневна консумация.Защото, когато едно удоволствие стане ежедневие, то престава да носи същата наслада.
Апропо, тази "мода" да се ядат нон–стоп десерти, бисквити, торти, сладоледи и подобни, е нова.В детството ми нямаше нищо подобно....нямаше практика да ядем десерт на всяко хранене, не ядяхме по 2 междинни закуски....
А сега хората масово постоянно "преживят" нещо....като че ли, ако случайно спрат да дъвчат, ще им изпадат зъбите....може би звучи крайно, но, факт.Яде се постоянно.
Виж целия пост
# 398
Разбира се, че не само вафли и хляб обичам. Даже вафли въобще не обичам. Но всичко друго, което обичам е пак въглехидратно- картофи, ориз, макарони(спагети),кексове(и подобни), ядки и сушени плодове(всичките все калорични). Споделих, не защото търся режим някакъв. Аз си знам от какво пълнея и трябва да редуцурам. въпросът е как за дълго спазвате какъвто и да е режим, който почти изключва това, което обичате и включва нелюбими неща. Защото аз съм мотивирана за някакъв период и съответно в някакъв момент ми писва постоянно да внимавам, включвам любимите и след това много малко ми трябва да прекрача границата. Оттам нататък...

Франсоаз,  ти често ли си/или си била болна, та здравето ти е такъв силен мотив? Или просто желанието да си във форма?
Виж целия пост
# 399
въпросът е как за дълго спазвате какъвто и да е режим, който почти изключва това, което обичате и включва нелюбими неща.
Такъв изобщо не мога да спазвам. Гледам да напасна режима с любими неща.
Виж целия пост
# 400
Как може хляб да ви е сред любимите храни?
Вече втора година дори не опитвам питката за Бъдни вечер.
А от 2010 не ям никакъв хляб.
Но за адет, поне парче питка на Бъдни вечер хапвах.
Сега ми е немислимо.
Пици, лазани, особено пък дюнери, ненавиждам. Naughty Отвратителни ми са, само като ги гледам.
Виж целия пост
# 401
Ами, може. Разни хора, разни вкусове. И на мен ми се потрисат насреща като ме видят да сърбам люта шкембе чорба и да нагъвам ягнешки чревца с масло и пипер, ама аз обичам.
Виж целия пост
# 402
Точно така. ММ не обича тестено и хляб  и въобще не яде. Но меса на корем яде и аз му се чудя  как може да обича тлъста пържола. Или пък карантии..  Ми ето на, различни сме.
Виж целия пост
# 403
Не знам ,какво да те посъветвам.Трябва да откриеш начин,да се храниш в дългосрочен план ,без прием на много въглехидрати.Риба обичаш ли,морски дарове ,млечни продукти,ядки ?
Виж целия пост
# 404
Нали точно това търся, vladiv93.Наясно съм, че в това е разковничето. Имам колежка, която никога дори не опитва сладко ,когато някой черпи за нещо на работа. Питала съм дали нищо не я изкушава. Ами не, даже я отвращава. Точно както по-горе някой написа. На две-три години веднъж и се прияжда шоколад и търчи до магазина даже и 9 вечерта да е. И после пак след година може би. Точно както харесваме различни цветове,форми ,мъже;-), цветя така е и с храните. На който не му се прияжда пухкава ароматна пита, току-що извадена от фурната, няма как да го обясня. Бих разбрала тази от вас,която се въздържи да опита при все че много и се иска.Ако реша да стана вегетарианка, ще ми е ужасно лесно Ама на ММ ако му се наложи да не яде месо, ще му е мнооооого трудно, да не кажа невъзможно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия