Моето разбиране за истински мъж е мъж, който ме кара да се чувствам жена! Като крехка и по-слаба от него, да сваля защитата си на мъжко момиче и вляза в естествената си кожа, като изразя цялата си женственост и женска магия.
Мъжът и жената могат един друг да се мотивират да свалят един по един всички натрупани пластове маски, докато остане природната им женственост и мъжественост, без скрупулите. Това е напълно реално, макар и малко идеалистично да звучи.
Мъжът, който е силен и нежен едновременно би ме привлякал да провокирам у него желание да свали маската, с която оцелява в обществото.
Просто съвременното общество изисква този маскарад, той е естествна защитна реакция. Но би било хубаво да не губим природната си същност, адаптирайки се към света.
А някои никога не успяват да свалят маските си, не намират точния човек, пред който да се отпуснат.
Пирончо, стига ни обърква с псевдоними. Впрочем предните бяха поне по индиански - вождът Игриви крачета, апачът Счупено пиронче, шаманът Маци-писи. А тази Дяволитка сега?!